Легендарният Кеворк Кеворкян стана поредната мишена на БХК

Автор: Севдалина Пенева Георги Ваташки

Знаем къде е България по линия на свободата на словото – на дъното на всички възможни световни класации, рамо до рамо с някои диктаторски държавици от третия свят. И друг път в „Десант“ сме коментирали причината за този срам. Ако някой все още наивно мисли, че цензурата у нас се осъществява основно от тези на върха на политическата власт (които да са те), много бърка. Икономическите зависимости в гилдията и автоцензурата винаги стоят на по-предни позиции като лостове за натиск.

Има обаче и още една, много сериозна причина словото у нас да е смачкано. Нарича се „права на малцинствата“. Или с други думи, Български хелзински комитет (БХК), чиито членове сън не спят да дебнат за жертви, които дръзват да търсят защита от „обезправените“ малцинства. Или пък публично изказват мнение, че да си педераст или веган не е престъпление, но да парадираш агресивно различността си е неморално и грозно. БХК подобни коментари не прощава.

Пример за горното твърдение е новината от началото на седмицата, че един от корифеите на българската журналистика - Кеворк Кеворкян, според Софийска апелативна прокуратура (САП), бил извършил престъпление, за което трябвало да бъде преследван. А именно, в няколко свои статии и в авторско телевизионно предаване, с речта си показвал негативно отношение спрямо цигански безчинства.
За да достигне до този извод, на държавното обвинение са му трябвали цели четири години. Жалбата срещу водещия на легендарното предаване „Всяка неделя“ датира от 2012 г . Нейни автори са двама души, които претендират, че са журналисти.

Първият е Спас Спасов от "Дневник" (част от кръга „Капитал“, закачен на хранилка за антибългарските фондации „Отворено общество“ и„Америка за България“). Любопитен щрих от биографията му е, че през 2012 г. той стана носител на „специална награда за журналистическа доблест“ на БХК за „борбата срещу расизма“.
Под сигнала до прокуратурата стои и подписът на Кремена Будинова, която е от ромски произход и се препитава от медийни изяви, платени щедро от БХК, както и от множество европроекти в помощ на малцинствата, финансирани от гореизброените фондации. Техен адвокат е Маргарита Илиева, която от години се води на заплата в БХК.
Формалният повод на жалбата са няколко статии на Кеворк Кеворкян, озаглавени „Левски, Йото и циганите“ и „Циганското нахалство“, както и две излъчвания на „Всяка неделя“ - предаване, което е свалено от ефир от няколко години.

Малко предистория

Помните ли скандалното фото на трима цигани (гимназисти от Добрич), пуснато от тях самите в социалната интернет мрежа „Фейсбук“ - как поругават портретите на Васил Левски, княз Борис I и цар Симеон Велики? Случи се преди четири години. Потресени от гаврата, хиляди справедливо гневни родолюбци настояваха за физическа разправа с наглеците.
От държавното обвинение обаче тогава изобщо не реагираха, а поругателите само бяха привикани за обяснения в Детска педагогическа стая-Добрич. Нещо повече – на мургавите младежи им бе осигурена полицейска охрана, защото се притеснявали от заплахите, отправени им в интернет.

Тогава редица национални медии излязоха със сълзливи репортажи, които едва ли не трябваше да провокират съчувствие към „момчетата от бедни семейства“, които само си „играели” с портретите и не осъзнавали какво вършат. А и не знаели кои са хората на тях. Ако това е вярно – въпросът е как са стигнали до 11-ти клас, без да знаят кои са Левски, Борис І и цар Симеон.

Каква бе позицията на Кеворк Кеворкян, вижте сами: „Снимката с циганите от Добрич, тези безподобно арогантни осквернители, несъмнено е едно от най-големите предизвикателства на Прехода. Тя не е нещо случайно – тя е директен юмрук в лицето ви... Единият от получовеците обругава Вярата, другият се плези на Историята, а третият директно ни сочи, че не сме дорасли за никаква свобода – затова и държи Апостолът на Свободата с главата надолу и всеки момент ще го запрати в пода. Историческите личности не са взети произволно – те са подбрани внимателно, идеята е да се удари фундамента на Българското.“

Няма истински българин и патриот, който не би се подписал под тези думи. Несъгласни сe оказаха само тези, които получават огромни средства, за да работят за заличаването на българската държава и нация, а именно „ромозащитниците“ от БХК.
„В статията си Кеворкян ги нарича „цигански животни", пише за обявена от „тях" срещу „нас" „война" и „гнусна касапница"; представя ги като заплаха за „българското", която трябва да бъде наказвана от властите; нарича равните права на ромите „далавера", която застрашавала правата на българите; твърди за заговор на ромите срещу българите; че младежите от снимката били добре облечени, защото българите се грижели за тях в собствен ущърб и стигматизира ромите като сексуални насилници“.

Коментарът, както се казва, е излишен...

Районната и градската прокуратура отказаха през 2012 г. да образуват досъдебно производство срещу Кеворкян по повод неговите статии, защото според тях, той не цели да подбужда към дискриминация, а е изразил „гражданска и журналистическа позиция“, както и защото няма данни за хора, които да са предприели действия на насилие, омраза или дискриминация срещу роми заради публикациите му.
Неясно защо, четири години след справедливия гняв на водещия на „Всяка неделя“, САП отменя постановлението на колегите си, защото го намира за „необосновано и незаконосъобразно“.

Според прокурора Людмил Куюмджиев имало данни за извършено от Кеворкян престъпление по чл. 162 от Наказателния кодекс – проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация. И се е заел да поправи „несправедливостта“ като даде урок по цензура на цялото ни общество. Нали се сещате, ако Кеворк Кеворкян бъде осъден за това, че е изразил мнение, това ще послужи като предупреждение за всички останали журналисти да си стискат езика зад зъбите и да не смеят да отронят дори думата „циганин“.

Що е то Български хелзински комитет

Създаден е през 1992 г. като правозащитна организация. Води се клон на вече несъществуващата „Международна хелзинска федерация за права на човека“, която бе закрита през 2007 г. след скандали за корупция. Това означава, че тукашният комитет няма право вече да носи това наименование.
Това обаче не е проблем за  председателя му Красимир Кънев и добре платените му помагачи. Те са общо 30 на брой и са спонсорирани основно от „Отворено общество" (на печално известния милиардер Джордж Сорос) и „Америка за България“.

Псевдоправозащитниците също така са получавали сериозни по размер дарения от Американската агенция за международно развитие (USAID) – широко известно на света формирование на американското разузнаване, имащо за цел, под маската на легитимността, да предизвиква културна и политическа дестабилизация в множество държави.
Щедри грантове на БХК отпускат и посолствата на САЩ и Холандия, Европейски център за правата на ромите, Институтът за устойчиви общности, Ромският образователен фонд и американският Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

Примерите за дейността на Кънев и компания срещу България и нейния народ, както и националната сигурност са много, но тук ще се спрем на най-скандалните, които ясно показват антидържавната същност на БХК.
През 2004 г. ромските защитници бранят джихадиста Ахмед Муса Ахмед, чието мото е: „Поклон пред тези, които режат глави“. Съдът в Пазарджик осъжда Ахмед Ахмед същата година на три години лишаване от свобода условно и на 1000 лв. глоба заради проповядване на „радикален ислям, на антидемократична идеология и насилствено изменение на установения държавен строй, опетняване знамето на Република България и проповядване на расова, национална и религиозна вражда и омраза“.

Комитетаджиите от БХК обаче определят действията на Ахмед Ахмед като „мирни", а присъдата срещу него като „дискриминационна". Сигурно са прави - джихадистът нито е уточнил какви глави трябва да се режат, нито с какъв сатър.
БХК също така водят дела в защита на сепаратистите от ОМО „Илинден”. Подават и жалби пред Върховния административен съд срещу Столична община заради забраната за преминаването на циганските каруци по улиците на София.

Българският народ няма никаква вина за нещо, което не е зависело от него, но въпреки това БХК, заедно със знайни и незнайни еврейски активисти и политици в България, обвиняват страната ни в депортирането на 11 838 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот към германските концлагери в Полша. Това може да се нарече само по един начин - национално предателство.
БХК са големи защитници и на братя Юзеирови, които издигаха паметници на турските поробители в България.

Една от най-наглите провокации на „правозащитниците“ бе осъществена през ноември 2015 г., когато БХК номинира осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман за тяхната си награда „Човек на годината“. В интервю за австралийска медия Красимир Кънев дори определи Полфрийман като „смел и вдъхновяващ лидер“. След като обществения гняв избухна в пълна сила в социалните мрежи и медиите, Кънев, мънкайки от страх, бе принуден да оттегли скандалната номинация.

Няма да ни стигне мястото и в два поредни броя на „Десант“ само да изброим всички „заслуги“ на БХК. Само ще споменем опита да бъдат защитени ромите от Гърмен, чиито незаконни постройки бяха принудително съборени през юли 2015 г. Година по-рано, през юли 2014 г., БХК се опита да спре и събарянето на друго гето - този път в старозагорския квартал „Аязмото“.
От всичко изброено дотук може да се направи следният извод - под мотото „Да бъдем толерантни”, БХК служи като инструмент за системен натиск върху българския народ. Въпросът е докога родната прокуратура и съд ще ги толерират, вместо да изпълняват своите конституционални задължения да бранят държавата и нацията.

В категории: Горещи новини