Създателят на славянската азбука


13 Юли 2016, Сряда


Преди 1100 години
Сведенията за живота и делото на Климент Охридски


Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

са доста оскъдни, като се има предвид, че той е развил мностранна дейност в България и други страни. Някои сведения черпим от „Кратко житие на Климент Охродски“, написано от Димитър Хоматиан. Според него  Климент Охридски е бил от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.
По всяка вероятност той е роден в Югозападна България, познавал се е с Кирил и Методий и те са го взели със себе си при мисията им във Великоморавия. Но освен това е участвал в хазарската и аланската мисия на двамата братя през 859-861 г. По време на великоморавската мисия е ръкоположен (заедно с Наум) в свещенически сан от папа Адриан ІІІ.

Успоредно с изпълнение на богослужението в църквите, заедно с Наум, Ангеларий и Горазд той усърдно изучава свещеното писание и превеждането му на славянски език, а по-късно и на български диалект. Затова според  Теофилат Охридски в неговото „Пространно житие на Климент Охридски“ той го окачествява като равноапостолен отец и верен сподвижник най-вече на Методий – известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.

Други данни за Климент Охридски от Димитър Хоматиан сочат, че след смъртта на Кирил (869 г.) през същата година се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а когато и Методий умира (през 885 г.)  Климент, заедно с Горазд, който е бил определен за първи ученик на солунските братя, води споровете с германското духовенство и новия княз на Великоморавия в защита на проповядването на божието слово на славянски език. Епископът на Нитра – Вихинг е упълномощен от новия папа Стефан VІ да ръководи великоморавската църква.

Учениците на Кирил и Методий са подложени на гонение – около 200 от тях са продадени в робство, други, между които е и Климент, са хвърлени в затвора, а след освобождаването им са прогонени от Великоморавия. Шестима  от тях – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд, Константин и Сава, стигат до Дунав, правят си сал от липови дървета и с него преминават реката.

Пристигайки в Белград, който тогава се намира в българските владения, боритарканът ги посреща радушно и след кратък престой ги изпраща в Плиска при княз Борис, който наскоро е покръстил българския народ. Владетелят ги посреща с почести и им създава възможно най-добрите условия за живот и работа. Климент е настанен в дома на велможата Есхач, а скоро след това за него и Наум е построен манастирът „Св. Пантелеймон“. От тях князът иска да обучат български свещеници, които да проповядват в черквите на славянски език.
Наум остава в Преслав, а Климент през 886 г. е изпратен в областта Кутмичевица (в Македония). Там от княза са му подарени три двореца в Девол, задачата му е да основе втори главен духовен център на България (първият е в Преслав, където работи Наум). Край Охрид Климент създава книжовна школа, която се смята за първия славянски университет. В нея са обучени 3500 свещеника.

Той обаче се занимава не само с духовна дейност. Забелязвайки, че в околността има много диворастящи дървета, плодовете на които се използват за храна на животните, облагородява голяма част от тях, поради което плодовете им вече могат да се ядат и от хората. Преданията разказват, че е успял да присади праскови и кайсии върху крушови и ябълкови дивачки, череши и вишни върху джанкови дървета, засажда градини с маслини и смокини. Прави и кръстоски на домашни животни, поради което се получават породи, от които се добива повече мляко и месо.

Най-голямата му заслуга  обаче е създаването на кирилицата, която заменя глаголицата на Кирил и Методий. Вместо 40 знаци, които са по-скоро вид йероглифи,  се появявят 30 букви и тази азбука се  използва и до днес в България, Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Македония, в някои от бившите републики на СССР, Монголия, а до 70-те години на 19 в. и в Румъния.
Най-ранният надпис на кирилица е открит в пещерен манастир близо до село Крепча (на 20 км от Попово).

През 893 г. Климент е извикан от цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия и така става първия славянски епископ. На негово място в Кумичевица е изпратен Наум и когато той умира през 910 г., Климент му устройва подобаващо погребение.
През 912 г. отива при цар Симеон и му казва, че поради напредналата си възраст желае да се оттегли от епископския пост, като даде път на по-младите. Владетелят ни обаче дори не може да си представи друг да бъде духовен водач на българите, затова го увещава да остане на поста си.

Въпреки че е епископ на Величката епархия, той не забравя и любимия си град Охрид. Там съгражда две черкви, към една от която  пристройка, където иска да бъде положен след смъртта му.
Умира на 27 юли 916 г. в Охрид, докато работи над превода на Триода. Съгласно завещанието му, е погребан в притвора на черквата „Св. Пантелеймон“. През 1515 г. тя е превърната в джамия, а като черква е възстановена през 2002 г. Останките на Климент са пренесени в черквата „Св. Богородица Приблетост“, прекръстена след това на „Св. Климент Охридки“. Сега черепът му се пази в Барския манастир „Св. Йоан Предтеча“, а по-голямата част от мощите му – в храма „Св. Климент Охридски“ в Пловдив.

Скоро след смъртта си е канонизиран като светец,  а денят му се чества на 25 ноември, когато имен ден празнуват и хората с името Климент.  Настоящата 2016 г. е  обявена от ЮНЕСКО като година на св. Климент Охридски.
За него се разказват множество легенди и предания, от които ще припомним само две. Когато заедно с други ученици на Кирил и Методий пътува към България, по пътя отсядат в дома на един селянин, които имал син левент и много се гордеел с него.

Неизвестно защо обаче, докато гостували там, младежът неочаквано умрял. Родителите изпаднали в отчаяние и също искали да сложат край на живота си. Тогава Климент им казал, че ще измолят от Бога да върне сина им към живот. Започнали да се молят и наистина синът им оживял.
Другата легенда разкава, че по време на едно свое минаване през българската земя Климент бил в каруца заедно с трима сакати и с един незрящ. Условията на пътуването били много трудни, особено след като конят умрял и нещастните хора не можели повече да се придвижват. Тогава Климент отправил горещи молби към бога да им помогне. В резултат на това сакатите проходили, а незрящият започнал да вижда.


Патриотичен календар

9 юли 1850 г. — Роден е Патриархът на българската литература Иван Вазов

11 юли 1829 г. — Руски отряди овладяват Месемврия (дн. Несебър) и Анхиало (дн. Поморие)

12 юли 1945 г. — С нарочен закон в Царство България е въведен гражданският брак. На следващия ден в София е извършено първото бракосъчетание съгласно неговите правила

13 юли 1878 г. — Подписан е Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след края на Руско-турската война. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя, докато големи части от България остават васални на султана

13 юли 1922 г. — Родена е прочутата българска народна певица Вълкана Стоянова

14 юли 1877 г. — В църквата „Св. вмч. Георги“ в село Любенова махала се извършва едно от най-жестоките масови кланета в българската история, в което 1013 мъже, жени и деца намират смъртта си


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки