В Стара Загора пък е взет скалпът на „Атлетик” (Билбао)
Автор: Илияна Христова
Международните успехи на българския клубен футбол са свързани най-вече с ЦСКА и “Левски”. Клубовете извън София обаче също имат паметни европейски мачове. В тази статия ще разгърнем страниците на това славно футболно минало. Разбира се, най-успешният ни извънстоличен клуб е “Лудогорец”, записал наскоро пробиви в Шампионската лига и Лига “Европа”, изигравайки забележителни срещи с “Реал” (Мадрид), “Ливърпул”, “Стяуа”, “Лацио” и т.н.
Споменът за този подвиг е пресен, ние ще се върнем доста по-назад в историята.
Драмите на „Байерн”, „Барселона” и… сър Алекс
Немският колос е орисан да печели срещу български отбори, но след танталови мъки. Летописците широко разказват за полуфинала за Купата на европейските шампиони с ЦСКА през 1982 г., когато в 18-ата минута на Националния стадион “Васил Левски” германците губят с 0:3. В крайна сметка падат “само” с 3:4, а реваншът е спечелен безапелационно с 4:0.
Подобен ужас “Байерн” изживява и пет години по-рано в малкото българско градче Станке Димитров (днес Дупница). Срещу тях е "Марек", който преди това се разправя с унгарския "Ференцварош" (3:0 у дома и общ резултат 3:2).
Първият мач с баварците се провежда на Олимпийския стадион в Мюнхен, домакините бият с 3:0. Немците си мислят, че им предстои разходка до България, но се отървават на косъм от резил – “Марек” печели с 2:0 и остава на една ръка разстояние от заличаване на преднината.
Головете за нашите вкарват Иван Петров и Сашо Паргов, срещу тях са имена като Сеп Майер, Карл-Хайц Румениге, Бранко Облак.
Мачът на 2 ноември 1977 г., изигран от турнира за Купата на УЕФА, остава един от най-паметните в клубната история на България.
Следващата година изключително силният тогава тим на “Марек” отново играе в Европа, а съперник е шотландският “Абърдийн”. Треньорът на гостите е новак, чието име не говори никому нищо – Алекс Фъргюсън.
Публиката и журналистите в Станке Димитров дори не забелязват този невзрачен човек. Българите бият с 3:2 като домакини, но на реванша островитяните печелят с 3:0. Това е първият европейски успех на младия треньор.
Пет години по-късно скромният тим на “Абърдийн” ще спечели Купата на носителите на национални купи (КНК), а светът ще се запознае с един от най-великите треньори в своята история – сър Алекс Фъргюсън.
Но драмите на “Байерн” не се изчерпват само с това. На 7 ноември 1984 г. баварците са разбити с 2:0 от “Ботев” (Пловдив) пред 50 000 зрители на стадион “9 септември”. В 38-ата минута изключително техничното крило Атанас Пашев бележи за 1:0. В 51-ата минута Костадин Костадинов вкарва от дузпа втория гол.
Нашите натискат, но така и не могат да отбележат трето попадение. Първият мач е завършил 4:1 за “Байерн” - още един български тим остава на косъм от заличаването на солидната германска преднина.
Отборът на “Ботев” от 80-те години е един от най-силните във футболната ни история въобще. Този тим успява да бие и “Барселона” през 1981 г., въпреки че половината от играчите са все още бебета – на по двадесетина години.
Макар каталунците да печелят с 4:1 първия мач, скалпът им е взет на реванша – победа с 1:0, гол от пряк свободен удар на бъдещата “златна обувка” Георги Славков. В състава на гостите личат Бернд Шустер, Алан Симонсен… “Канарчетата” дори успяват да вкарат втори гол (Костадин Костадинов), отменен от съдията.
„Бог прощава, „Берое” не!"
Транспарант с такъв надпис е опънат на 24 октомври 1979 г. за “Добре дошли” на стадиона в Стара Загора. “Гостоприемството” е спрямо страховития отбор на “Ювентус”, в чийто редици са все бъдещи световни шампиони – Дино Дзоф, Клаудио Джентиле и Марко Тардели.
Мачът е от турнира за КНК, а преди това славният тим на “Берое” е отстранил полския “Арка Гдиня” (загуба с 2:3 като гост и победа с 2:0 вкъщи). И “Берое” наистина не прощава на "старата госпожа" - 1:0, бележи Георги Стоянов от дузпа. Реваншът е спечелен от “Ювентус”, но едва след продължения.
Шест години по-рано старозагорци вземат и още един европейски скалп – този път целият. Турнирът отново е КНК, съперникът е „Атлетик” (Билбао). Имената в състава на противника са зашеметяващи – вратарят Луис-Мигел Ирибар, халфът Анхел-Мария Виляр…
30 000 зрители на стадиона в Стара Загора направо не вярват на очите си – “Атлетик” е размазан с 3:0. Реваншът е загубен само с 0:1 и “Берое” продължава напред. Старозагорци са отстранени от шведския “Магдебург”, който пък… печели купата след победа над “Милан”.
Още мъки за италианци и германци
Епичните мачове на извънстоличните отбори не спират до тук. През сезон 1964/65 г. в турнира за Купата на панаирните градове (след това УЕФА, а сега Лига “Европа”) „Локомотив” (Пловдив) завършва два пъти по 1:1 с “Ювентус”. “Железничарите” губят едва третия мач, който следва да се играе според регламента – отстъпват с 0:1.
През 1974 г. “Етър” удържа 0:0 срещу “Интер” на стадион “Ивайло”, а през 1975 г. “Рома” за малко да се удави в Русе – победена е с 1:0 от “Дунав”. Малко преди края домакините удрят греда и остават на косъм от заличаването на преднината от 2:0 на италианците от първия мач.
А “Етър” има и още една славна битка – през 1990 г. завършва 1:1 с немския шампион “Кайзерслаутерн” във Велико Търново. През 2008 г. варненският “Черно море” замалко не отстрани “Щутгард”, след 1:2 у дома и 2:2 в Германия.
Любопитно Извън София са се състояли и вълнуващи неофициални мачове. На 11 май 1987 г. във Варна гостува не кой да е, а двукратният носител на Купата на европейските шампиони “Нотингам Форест”. Поводът е неприятен - няколко месеца преди това гръмва заводът за поливинилхлорид в Девня (една от най-големите производствени аварии у нас), а партньор на предприятието е фирмата "Кронос Ричардс" от град Нотингам.
Британските бизнесмени решават да докарат славните си футболни съграждани за благотворителен мач, с приходите от който да се помогне на семействата на загиналите. Срещу тях е сформиран отбор, съставен от играчи на “Черно море” и “Спартак”.
На препълнения 50-хиляден стадион “Юрий Гагарин” двата тима изнасят здрав мач, който завършва 1:1. В състава на англичаните личат имената на звезди като Стюърт Пиърс, Стив Сътън, Нийл Уеб, Найджъл Клъф, Джони Метгод и др.
Ако някой наскоро се е дивил на бенефиса на Христо Стоичков, то трябва да знае, че преди 32 години не по-малко бляскав прощален мач се играе в чест на още един пловдивчанин – Христо Бонев.
На 16 май 1984 г. той слага официален край на кариерата си. На стадион "9 септември" да уважат 37-годишния Бонев идват звезди от планетарен мащаб – руснакът Лев Яшин, полякът Лато, англичанинът Боби Мур, германците Волфганг Оверат и …. самият Франц Бекенбауер. Те сформират сборен отбор на Европа, а срещу тях са нашите национали.
Присъствието на такива футболисти е огромна чест за играч, който е прекарал почти цялата си кариера в източната половина на Желязната завеса (едва две години се състезава в АЕК, Гърция).
This is a great story. I miss out on a lot of these things because I live and work in separate towns. It isn’t very often that I even see people I know outside of work or church. I grew up in a town like the one you are describing and every time I go back, th&8;e#r217es a part of me that longs to recognize someone, anyone, when I am there, but it seldom happens. I don’t understand why we have gotten so far away from your wonderful description of closeness.
