Храна за самоубийци бълва родният пазар


Храна за самоубийци бълва родният пазар
08 Юли 2016, Петък


В най-бедната страна от Европейския съюз за повечето от българите е по-важно не какво съдържа сиренето, а колко струва


Нека отворим усти и джобове и смело се потопим в дебрите на хранителната верига. Все пак, човек е оцелял, защото е ял, а не защото се е смял. Понякога и смехът помага, стига да не е съпроводен с храносмилателно разстройство.
Чуйте две истории, които ще ви разсмеят така, сякаш са писани специално за „Господари на ефира”.
Тузарски комплекс на морето опита да пробута сирене менте на млекопреработватели, съобщиха от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).

Членове от Асоциацията на млекарите отседнали в 5-звезден хотел на база all inclusive. Оказало се обаче, че сиренето в шопската салата, която им сервирали, било продукт с растителни мазнини. Млекопроизводителите веднага се оплакали в БАБХ и на хотела е съставен акт. Инспекторите са спипали и заведения по морето, където понастоящем текат ударни проверки, да предлагат храна с изтекъл срок на годност.
А ето и втората история. Нейни герои са членове на Асоциацията на млекопреработвателите, които с потрес установили, че в ресторанта се опитали да ги нахранят със заместители, вместо с истински млечни продукти. Възмутени експертите  предизвикват проверка. Оказва се, че от ресторанта реално са закупили една единствена кутия сирене от 800 грама и под фактурата за нея минават останалите имитации на сирена.

Всичко тече, всичко се променя

Тези две истории може в голяма степен опровергават древногръцкия философ Хераклит, комуто принадлежи сентенцията, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, тъй като всичко тече и се променя. Явно има и неща, които не се променят.
Първата от нашите две хуморески с опити да се продаде сирене-менте на стари сиренари е от август 2013 г., а втората се е случила неотдавна. И за да не кажете, че това са изключения от практиката, чуйте какво казва Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Експертът е категоричен, че повече от 90 процента от млечните продукти, предлагани в заведенията за хранене, са със съмнителен произход.
Прочее, ето още малко факти, съобщени от шефа на млекопреработвателите. В България има регистрирани около 254 предприятия, който произвеждат млечни продукти, но само 30% от сирената, които се предлагат на пазара са 100% от мляко, въпреки че само 15 фирми официално произвеждат техни аналози.

Търсенето определя предлагането

Обяснението е колкото просто, толкова и тъжно – в най-бедната страна от Европейския съюз за повечето от българите е по-важно не какво съдържа сиренето, а колко струва. По думите на Симеон Присадашки голяма част от родните потребители не могат да си позволят да консумират чисти млечни продукти и затова прибягват до аналози, учтиво казано. На практика това е причината, поради която в последните години много имитиращи продукти заместват млечните.
Търсенето определя предлагането – така е при пазарната икономика. Лошото е, че всичко това, според Симеон Присадашки, води и до изместване на стандартите какво представлява млечният продукт.

И като се захванахме с тези артикули, нека припомним, че килограм качествено сирене се получава с подсирването на пет-шест литра мляко и трябва да зрее поне 45 дни. През месец май асоциация „Активни потребители” огласи свое проучване, констатирало масови нередности при производството на най-популярните 36 марки краве сирене у нас. Един от изводите е, че на пазара се наблюдава увеличаване на присъствието на асортимент с водно съдържание над допустимото,  както и влагане на палмови мазнини, без това да бъде обозначено на етикета.
Всъщност генералният извод от цитираното проучване е, че 89% от най-продаваните продукти у нас не покриват критериите за „българско саламурено сирене”, което наистина е полезно за здравето, стига да е произведено така, както предвижда БДС. От изследваните 36 търговски марки се оказва, че само четири отговарят на всички критерии.

„Активни потребители” обаче откриват и нов вид измама – използването на ензим, наричан трансглутаминаза. Добавен в минимални количества в млечни продукти, той води до омрежване на протеините, изразяващо се във втвърдяване на храната. По този начин може да се произведе „сирене”, съдържащо с около 30% по-малко мляко. При това то се прави за едва няколко дни, има повече вода и по-ниска степен на зрялост от традиционното сирене. И вероятно най-важното за производителите му е, че то е с понижена себестойност, което обяснява интереса към такива практики, въпреки че нашето законодателство категорично забранява употребата на трансглутаминазата в истинското българско саламурено сирене. Нарушение е и да не се изписва ензимът върху опаковката на храните.

На практика при производството на млечни продукти като цяло, и в частност – на сирена – са възможни и далеч по-големи извращения. Доказва го практиката в Русия, където има дефицит на пазара заради наложените от ЕС санкции, включващи и забрана на вноса на мляко и млечни продукти. Безсъвестни руски производители се борят с това положение, прилагайки всякакви трикове.

Неотдавна новинарският сайт „Фонтанка” съобщи за проведен в редакцията експеримент със сирена, които при термична обработка подскачали в тигана като пуканки и дори се запалвали и горели по десетина минути, отделяйки задушлив сив дим. Това сирене, според авторите на експеримента, не съдържало нито грам мляко и било пригодно единствено за употреба в керосинови лампи. От „Фонтанка” смятат, че в Русия проблемът с качеството на млечните продукти вече е системен и това се признава от властите.
И у нас проблемът е системен и това се признава, ако не от властите, поне от браншови организации като Асоциацията на млекопреработвателите и от сдружения като „Активни потребители”.

Кисело мляко с лецитин

Няма да ни стигне мястото да разкажем за постиженията на съвременните български алхимици при производството на т.нар. кашкавал. Лошото е, че производители, „загрижени” за отънелия джоб на българина, посегнаха и на киселото мляко. А то, макар и отдавна да не е продукт, прославящ България зад граница, все още доминира в потребителската кошница на всяко българско семейство.
Първият удар върху него бе нанесен с промяната на БДС, разрешаваща влагането на сухо мляко и нишесте, както и използването на нежива закваска, даваща възможност да се произвежда продукт с по-дълъг срок на годност. Оказа се обаче, че голяма фирма производител си позволява да слага в киселото мляко соев лецитин като технологична добавка, действаща като разбухвател, т.е. увеличаваща обема му. Според Асоциацията на млекопреработвателите и това е недостатък на нормативната база.

Има експерти, които смятат, че не става дума за случаен пропуск, а за лобистки текстове, даващи търговско предимство на производителите за сметка на потребителите. Преди време една от най-големите специалистки по здравословно хранене и качество на храните – проф. Донка Байкова, предупреди, че соевият лецитин е ГМО синтетичен продукт, т.нар. Е 322, и крие сериозни рискове за здравето на хората. При употребата му, дори и в ролята му на разбухвател в киселото мляко, той като гъба изсмуква минералите от храната. И освен това влияе сериозно на щитовидната жлеза, а при децата разстройва баланса на хормоните и спира растежа им. Други „достойнства” на соевия лецитин са предизвикваните от него алергии, дихателни проблеми, намаляването на потенцията и производството на тестостерон.

Парадоксалното в тази ситуация е, че името на фирмата производител на кисело мляко с лецитин така и не бе оповестено. Но пък се знае, че това Е322 се влага в продукцията на повечето от световноизвестните фирми, произвеждащи шоколад и шоколадови изделия, та дори и в някои от сухите млека за бебета. Това не е тайна, както не е секрет, че тези производители отказаха да прекратят употребата на лецитин, тъй като законодателството на ЕС не я забранява.

Саламът като застраховка „Живот”

Наивно е да се очаква, че българското нормотворчество в областта на безопасността на храните ще изпревари европейското, след като се провалихме дори в опитите за въвеждането на премиум стандарти, какъвто бе случаят със „Стара планина”.
Вероятно си спомняте колко много пара в свирката вложи тогавашният министър на земеделието Мирослав Найденов в налагането и популяризирането на този стандарт, обещаващ вкус и качество на месата и месните продукти като в „доброто старо време”. Той го рекламилаше като символ на качествено хранене, заможност и застраховка „Живот”.

Истината е, че и тогава вървяха градски легенди за това какво има в кренвиршите, а в днешно време проф. Байкова ги нарича „храна за самоубийци”. Освен това се видя, че малцина от българите са готови да се бръкнат по-дълбоко в джоба за продукти, рекламирани като изключително висококачествени и здравословни, поради което и по-скъпи. Обещаваната „очевадна“ разлика в качеството така и не бе забелязана от посегналите към колбасите с етикет „Стара планина”, след което липсата на търсене повлече и предлагането към кота „нула”.

Стана дума, че надали ще станем по-големи европейци от евробюрократите, определящи допустимата кривина на краставиците и колко да е къдраво брюкселското зеле, но инатливо затварящи очи пред търговските трикове с палмовото масло, лецитина и други десетки Е-та, придобили славата на тихи убийци. 
Неотдавна се навършиха 6 години откакто щедро финансирана лобистка кампания накара евродепутатите да „отрежат“ от етикетите на провизиите, изобилстващи от мазнини, захар или сол, здравословните указания, предупреждаващи какво слагате на масата. Идеята бе върху опаковката на всеки хранителен продукт да има зелена, жълта или червена точка, информираща с цветовете на светофара дали е полезно, потенциално опасно или вредно  за здравето това, което консумирате.

Всъщност тази информация е налична и сега. Стига да си носите лупа, за да прочетете дребните надписи за съдържанието на различните Е-та, захар и сол, както и да притежавате енциклопедични знания кое какво означава и какви са безопасните количества.
Чудно ли е тогава, че все повече хора – в България и по света – стигат до крайности, употребявайки само произведени от тях самите варива, плодове и зеленчуци, мляко и месо, та дори и хляб, но не от жито, а от лимец например. Някои ще кажат, че рекламирането и логистиката на този начин на живот също е бизнес и ще са прави. Всеки има право на избор, но и правото да бъдат спазвани правата му на потребител.

Анализирай това
Растителните хидрогенирани мазнини свалят цената на продукта с над 75%, но заместват млечната мазнина с вредните трансмазнини. Научно доказано е, че те увеличават „лошия“ холестерол (LDL) и намаляват „добрия“ (HDL) в кръвта. Установено е, че заместването на някои мазнини с тях води до сериозно напълняване, независимо че количеството калории е едно и също. Има данни, че трансмазнините могат да причинят запушвания на кръвоносни съдове, диабет от тип 2, да увеличат трайно кръвното налягане, както и риска от сърдечнoсъдови проблеми. Известно е, че те не са безвредни дори в минимални дози.


В категории: Анализи , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Разочарован потребител
26.06.2017 18:43:26
1
0
Писах дълга статия по темата, но незнайно защо вие не я публикувахте... съжалявам...
1
Разочарован потребител
26.06.2017 18:41:48
1
0
Нямам думи...
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки