Ще можем да се поклоним пред сърцето на Иван Вазов


Ще можем да се поклоним пред сърцето на Иван Вазов
Кабинетът на народния поет в софийския му дом
01 Юли 2016, Петък


За първи път от 25 години реликвата ще бъде изложена в софийския дом на народния поет по повод годишнина от рождението му

Автор: Диана Славчева

В навечерието на 166-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София ще бъде изложена стъкленицата със сърцето му. Реликвата не е вадена на бял свят вече четвърт век.
С този жест инициаторите от Националния литературен музей ще отбележат и 90-годишния юбилей на знаковата за столицата сграда, в която народният поет склопя завинаги очи в ранния следобед на 22 септември 1921 г.
Все още битуват различни спекулации за смъртта му, но истината, както уточняват от музея, е, че той издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт. Последните мигове от живота му са подробно описани от сестра му Въла Вазова.

На следващия ден след кончината му е направена аутопсия от управителя на болницата на БЧК д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П. И. Стоянов. Тогава сърцето и мозъкът на големия творец са поставени в стъкленици, а тялото е балсамирано и изложено в продължение на няколко дни – от 24 до 28 септември, за всенародно поклонение в храма „Света Неделя“.
„Скръбта е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Излагайки сърцето му, ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя“ – изтъкват от Националния литературен музей.

Столичният дом на автора на „Под игото“ се превръща в поклонническо място за българите, още докато той е жив. Броени дни след смъртта му тогавашният просветен министър Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за това къщата, в която Вазов е живял и работил най-дълго време, да бъде превърната в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г. в нея официално бива открит първият български литературен музей.
И до днес домът на народния поет се посещава от стотици наши сънародници – малки и големи, които с трепетно почитание и вълнение се потапят в съхранената атмосфера с автентичната подредба на стаите, които някога той е оживявал с присъствието си.

Сградата, скътана днес между заобиколилите я по-модерни и съвременни многоетажни постройки в самия център на София – на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и носещата името на Патриарха на родната литература „Иван Вазов“, е построена през 1895 г. по времето, когато нейният стопанин е образователен министър.
Днес в една от стаите на първия етаж е подредена художествено-документалана експозиция, в която са изложени и някои от уникалните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея през 1895 и 1920 г. Към втория етаж отвеждат широки дървени стъпала, като по стените на стълбището са закачени художествено изработени поздравителни адреси за юбиляря, под които стоят подписите на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.

На втория етаж е кабинетът на Вазов – с работната му маса и личната библиотека на писателя. Помещението е преходно и е свързано със спалнята на големия ни класик. Върху нощното шкафче до леглото му все още седи бележникът, в който той често записвал хрумналите му през нощта идеи. „Бачо най-много и може би най-добре работеше към два-три часа през нощта“ – свидетелства сестра му Въла.
На този етаж е и гостната стая, където писателят е посрещал своите приятели и чиито стени – ако имаха уши – сигурно са запомнили стотици интригуващи разговори и задълбочени беседи между домакина и често навестяващите го  проф. Иван Шишманов, Константин Величков и други фигури от тогавашния интелектуален елит.

Може би най-вълнуващо е надзърването в помещението на първия етаж, намиращо се до вратата, извеждаща на двора, което някога служило за трапезария. На стола, на който Вазов е седял по време на последния си обяд преди да се пресели при ангелите небесни, сега е вързана траурна черна панделка.
Малко известно е, че първият бюст-паметник, издигнат в Борисовата градина, е именно на народния поет и той е поставен приживе – през 1920 г., в чест на 70-годишния му юбилей.
Освен сърцето на Вазов, запазено в стъкленица до днес е и сърцето на един друг голям българин – д-р Петър Берон. То е изложено във витрина в котленския Музей на възрожденците.

Преди четири години балсамираната реликва за известно време престоя „в ръцете“ на ръководителя на катедра „Съдебна медицина” при Медицинския университет в София – доц. Станислав Христов. Той извърши поредната репарация, наложила се поради помътняването на течността, в която се съхранява органът, известна като „разтвор на Пик и Кайзер-Линг“. То бе  настъпило следствие на отделени утайки от соли. Затова и разтворът трябваше да бъде подменен с друга субстанция.

„Балсамирането е един много бавен и сложен процес. То е цяло изкуство“ – изтъкна тогава пред „Десант“ светилото в българската съдебна медицина. Той обясни, че цялата тази процедура отнема твърде дълго технологично време, защото се налага сърцето да бъде потапяно последователно в няколко различни разтвора, като във всеки  един от тях се държи по няколко месеца, докато препаратът добре проникне в тъканта.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки