Европейският съд по правата на човека постанови на Гуцанов да бъдат изплатени 44 000 евро заради показния му арест и съпътстващите изказвания на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов
Чужденците ще се запознаят с действията на държавното обвинение по 6 знакови дела, а препоръките им ще влязат в поредния годишен доклад на ЕК по механизма за мониторинг
Автор: Десант
Впонеделник, 27 юни, след едномесечно отлагане започна шестмесечна външна проверка на работата на българската прокуратура. Тази мисия бе препоръчана в януарския доклад на Европейската комисия (ЕК) за резултатите от механизма за сътрудничество и проверка, както е евфемистичното (официално) наименование на мониторинга за напредъка на България в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.
Това е и причината в проверката да участват именно експерти, специализирани в разследването на тежки престъпления и корупция - четирима действащи прокурори от Великобритания, Германия, Испания и Холандия, както и двама служители на новосъздадената Служба за подкрепа на структурните реформи на ЕК.
Тяхното първо посещение е едва петдневно, но в следващите месеци ще имат поне още четири работни визити. От Министерство на правосъдието предпочитат да наричат тази нова форма на правно сътрудничество „техническа мисия”. Това е вярна формулировка от гледна точка на чиновническия европейски новоговор, но не отразява в пълнота мащабите и целите на проверката, която според някои наблюдатели повече прилича на прокурорски борд от страна на ЕК – по аналогия с валутния борд, дисциплинирал страната ни.
Говорейки за „техническа помощ”, министърът на правосъдието Екатерина Захариева и главният прокурор Сотир Цацаров разчитат да получат независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата, на дейността й и дори на нейната независимост, както и конкретни препоръки за прокуратурата и Министерство на правосъдието.
На мисията на шестимата евроексперти по антикорупция и разследване на тежки престъпления се разчита да излезе и със съвети за реформа и на самия мониторингов механизъм на ЕК.
Участниците в техническата мисия на ЕК ще разговарят с ръководството на Министерство на правосъдието и на прокуратурата, с членове на ВСС и с представители на съсловни и неправителствени организации, ще анализират някои от така нар. знакови дела. По предварителна уговорка шестимата проверяващи имат право да поискат три такива дела, а други три ще им бъдат дадени от държавното обвинение.
Четиримата европейски прокурори са поискали делото за източването на 7,5 млн. евро от програма Сапард, за което „Десант” неотдавна писа за пореден път, както и материалите по прекратеното разследване срещу бившия председател на ОбС-Варна Борислав Гуцанов, който вече успя да осъди държавата в Страсбург.
Европейският съд по правата на човека постанови на Гуцанов да бъдат изплатени 44 000 евро заради показния му арест и съпътстващите изказвания на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.
Това е случай, който дори според главния прокурор Сотир Цацаров е почнал срамно и е свършил срамно. Третото дело е за кражбата на фирмата на германския гражданин с български произход Константин Мавродийски. Това дело е на 13 години, а разследването на кражбата на фирмата бе прекратено без резултат.
На свой ред българската прокуратура е избрала да предостави на европрокурорите три дела, които видимо оценява като успех в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Първото от тях е делото срещу бившия шеф на НРС ген. Кирчо Киров, който на две инстанции бе осъден на 10 години затвор за присвояване на близо 5 млн. лева, но продължава да твърди, че е жертва на политическа поръчка.
Второто дело все още е на фаза „досъдебно производство” и е свързано с разкритата схема за корупционни практики в агенция „Автомобилна администрация”, довела до арестуването на действащия шеф на ДАИ и повече от дузина ръководители на агенцията по места. Третото дело, с което прокуратурата представя работата си, е свързано с разкритата в Пловдив в началото на годината мащабна схема за пране на пари.
Излишно е да се казва, че материалите по тези шест дела са толкова обемисти, че анализирането им с основание може да се определи като сизифов труд. Който, може би, пък ще е по силите на шестимата евроексперти. Те самите надали са пропуснали да регистрират и скандалите, съпътстващи тяхната мисия.
Например решението на 14 съдии от Окръжен съд-Благоевград вкупом да напуснат Съюза на съдиите, аргументирано с „непрекъснатата липса на реални гаранции за почтеност, на взаимодействие и сътрудничество”.
Мотивите за това решение бяха публично обявени в понеделник – в деня, когато започна мисията на европрокуратурата. Благоевградските магистрати твърдят, че срещу тях се води злостна и ескалираща кампания, намерила отзвук дори във Висшия съдебен съвет.
Интересно е дали проверяващите от ЕК ще разговарят с бившия министър на правосъдието Христо Иванов и/или с лидера на ДСБ Радан Кънев, известни с острите си критики срещу прокуратурата. Иванов дори заподозря ръководството на държавното обвинение в опити да се обезсмисли мисията на пратениците на ЕК, довели до нейното отлагане, а Радан Кънев отправи питане до премиера Бойко Борисов кой саботира европейската проверка на прокуратурата, в което защитава тезата, че автор на „саботажа” е самата тя.
По този повод министърът на правосъдието Екатерина Захариева коментира, че „ако има непрекъснато натиск и желание какво да се прави, самата ЕК е притеснена от този интерес. Няколко пъти са ме молили дори да не обявявам датите, на които ще идват” и призова да оставим проверяващите спокойно да си свършат работата.
Което е повод да си спомним библейската мъдрост, че всеки трябва да бъде оценяван и може да бъде познат по делата му. В случая това се отнася както до прокуратурата, така и до нейните яростни критици, наложили обявяването на този „мач” с чуждестранни рефери.
