Един българин и една планета с две слънца


Един българин и една планета с две слънца
Веселин Костов
27 Юни 2016, Понеделник


Астрономът Веселин Костов е начело на екипа от НАСА, открил космическия феномен

Автор: Георги Ваташки

Научната фантастика от филми като Междузвездни войни вече не е само измислица на сценаристи и режисьори. Родната планета на Люк Скайуокър Татуин вече има своя реален еквивалент. В началото на месеца астрономи от Космическия институт на НАСА „Робърт Годард“ в Мериленд, съвместно с учени от Университета в Сан Диего съобщиха, че са открили планета с две слънца.
Това е най-голямата досега засичана екзопланета извън Слънчевата система. Тя е в орбита около двете звезди на такава дистанция от тях, че в близост до нея би могло да има живот.

Изключителното научно постижение бе направено с помощта на космическия телескоп „Кеплер" и бе обявено на конференция на Американското астрономическо общество в Сан Диего, Калифорния, на 10 юни. Резултатите от наблюденията и анализите на учените са публикувани в най-значимото астрономическо издание в САЩ Astrophysical Journal.
В списанието се посочва, че начело на екипа учени от „Годард“ е младият български астроном Веселин Костов. Той е един от водещите докторанти на прочутия космически институт, както и преподавател по физика и астрономия в знаменития университет „Джон Хопкинс“ в Балтимор, щата Мериленд.

Нашият сънародник е роден в Харманли в семейството на учени – дядо му Дончо Ванчев е преподавател по математика и дългогодишен директор на местната професионална гимназия. Родителите на Веселин, които пък са инженери, искали да наследи професията им или да стане архитект. Нашенецът обаче от малък се запалва по астрономията и  решава да не следва съветите на семейството.
„Трябва доста упоритост и ако човек си е наумил отдавна, че иска да стане астроном, не трябва никога да се отказва. Ако за миг се усъмниш, че ще се справиш, по-добре се откажи от звездите“, споделя Веселин пред БНТ.

Докато учи в столичната математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, той мечтае да следва физика и даже се замисля да стане астронавт.
„Разбрах, че това няма да стане, когато бях на 14 години. Тогава се качих с приятели за първи път на виенско колело. Стана ми много лошо и осъзнах, че очевидно голямата ми мечта няма как да бъде реализирана“ – признава сънародникът ни.
Това не отчайва бъдещия учен и той завършва през 2002 г. с отличие специалността „Физика и астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Дипломната му работа е по космология – науката за изследване на Вселената. Тя впечатлява не само родните астрономи, но и техните задокеански колеги, които са на посещение в България през 2003 г. И Веселин получава покана да продължи образованието в Америка – в Щатския университет в Оклахома.

„Получи се така, че възникна идеята да задълбоча изследванията си по космология в Америка, подадох си документите за магистратура в Оклахома и бях приет да уча астрофизика“, разказва Веселин.
На американска земя нашенецът се специализира в изучаването на екзопланети, тъй като Космосът извън нашата Слънчева система му е безкрайно интересен. През 2005 г. записва докторантура в университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Междувременно е поканен да работи като сътрудник в една от най-големите световни космически обсерватории „Ламонт-Дохърти" към Колумбийския университет в Ню Йорк.

През 2010 г. е от десетината млади учени, които стават аспиранти на НАСА без допълнителни изпити. Там окончателно младият българин се насочва към изследването на необичайните космически тела – двойните звезди и техните планетни системи. Специален интерес в научните му изследвания са и любимите екзопланети.
„Ръководителят ми в НАСА винаги ни повтаряше: „Данните са достъпни за всеки, защо не пробваш да потърсиш планети около двойни звезди. Така започнах да се занимавам с транзитни планети, това освен теория изискваше и много практическа работа – главно цифрови изчисления и създаване на аналитични модели“, разкрива подробности от работата си младият астроном.

Екипът на Веселин започва да работи с постъпващите данни от телескопа „Йохан Кеплер". Уникалното съоръжение бе изстреляно през 2009 г., за да търси основно наподобяващи Земята планети извън Слънчевата система. Астрономите ги засичат в момента, когато те преминават пред техните слънца, което води до слабо намаляване на светлината им. Тази техника, наричана „астрономически транзит", позволява да се предположи масата на планетата и разстоянието от нейната звезда.
След две години взиране в звездите астрономите постигат успех – те откриват четиризвездната слънчева система с кодово наименование KIC 4862625, която е единствена по рода си. Това обаче е само началото на откритията на нашенеца.
През 2014 г. с помощта на данните от космическия телескоп екипът на Костов открива уникалната „люлееща" се екзопланета Кеплер-413 b, която се върти около оста си като детски пумпал.

„Това е планета, която обикаля едновременно около пулсар и бяло джудже. Орбиталният й период е 60 дни, тоест шест пъти по-кратък от този на Земята. Поради тази причина орбитата на планетата не лежи в една и съща плоскост през цялото време. Ние не търсихме специално такъв обект, защото изначалната мисия на „Кеплер" е да намери планета, подобна на Земята –  със същия размер, на същото разстояние от звездата си, която пък да е аналогична на Слънцето. Такива планети досега бяха открити, но Кеплер-413b ни заплени с това, че самото й съществуване противоречи на познатата ни небесна квантова механика. За съжаление, звездната система е прекалено далече от нас, за да се получи пряко измерване на масата на планетата. Знаем само, че тя има масивно тяло и вероятно е с размерите на Сатурн“, пояснява сънародникът ни.

Откритието на новата планета с две слънца става в началото на май тази година, но близо месец са извършвани хиляди изчисления, за да бъдат сигурни астрономите и НАСА в изявлението си пред научната общественост.
„Отне толкова много време да я намерим, защото дългият й орбитален период произвежда малко наблюдателни данни. За да се потвърди съществуването на планетата, която нарекохме Кеплер-1647 b, сигналът трябва да се види поне няколко пъти. Тя се намира на 3700 светлинни години от Земята в съзвездието Лебед и обикаля около двете слънца за 1107 дни или малко над три земни години. Самите звезди се намират съвсем близо една до друга, привличани от своята гравитация, като едното е малко по-голямо от Слънцето, а другото – по-малко. Също като Юпитер Кеплер -1647 b е газов гигант и това я прави непригодна за живот. Но ако около нея има достатъчно големи луни, те ще бъдат напълно подходящи за бъдеща колонизация“, отбелязва Веселин Костов.

Въпреки годините, посветени на Космоса и звездите, българинът още не е изгубил вярата, че човечеството ще се срещне нейде из Вселената с извънземен разум. „Често ме питат дали има извънземен живот и обикновено отговарям, че да, може би съществува. Астрономията ни показва, че планети, подобни на Земята, има, общо взето, навсякъде в Галактиката. Те са толкова много и в нашата галактика, и във Вселената, че просто чисто статистически шансът ние да сме една единствена извадка ми се струва невероятен", категоричен е Веселин.

Според него астрономията вече е изцяло международна дисциплина, но в България специалистите в тази сфера няма как да се развиват пълноценно. „Проектите са големи и изискват страшно много хора и ресурси, което е най-важно. От тази гледна точка може би България не е в оптималната позиция, въпреки че колегите у нас са много талантливи. Мисля, че това може да бъде трудно в нашата страна заради липсата на финансиране от страна на държавата.“

Въпреки огромното значение на откритието на планетата с две слънца, българският астроном и колегите му от НАСА и Космическия институт „Годард“ не възнамеряват да почиват и да се наслаждават на славата. Следващата им цел отново с помощта на телескопа „Кеплер“ е да започнат изследвания на наскоро откритата черна дупка V404 Cygni, намирща се в близост до центъра на нашата галактика Млечен път. Учените се надяват да намерят потвърждение на популярната теория на знаменития учен Стивън Хокинг, че черните дупки са своеобразен „тунел в пространството“и могат да съкратят дългия път между звездите.

„Отстрани работата на астронома изглежда много скучна и понякога наистина е такава, защото има много боравене с данни. Може да отнеме цели дни и седмици да се вторачваш в екрана, да гледаш цифри и да правиш модели, което не е много забавно и интересно, но е задължително. Без това не може да се направи истинска наука. Не всичко обаче е цифри, във всеки от нас продължава да живее романтиката и любопитството да търси неизвестното в далечния Космос, завършва разказа си Веселин Костов.


Кадър от презентацията на НАСА за откритата планета с две слънца

В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки