Премиерът иска да даде повече пари и на даскалите, и на докторите, и на полицаите, и дори ще го направи, но някой друг път
Автор: Борислав Михайлов
Тези дни се роди една съвременна легенда за опита насред Потопа управляващите в България да си построят кула до небето, както и магистрала до нея и да възкресят доверието в себе си с популистки обещания. Получи се нещо като Вавилонското стълпотворение. Разгневен от дързостта на вицепремиера и просветен министър Меглена Кунева и объркан от неведението на богоравния премиер, Господ размеси езиците на управляващи и учители и те не можаха да се разберат. Хем пред хиляди учители от цялата страна бе обещано увеличаване на заплатите им с 10%, хем се оказа, че няма пари за него. Бъркотията и суматохата в системата остават, но управляващите твърдят, че това е реформа.
Няма начин българските учители да не се чувстват оскърбени и унижени за пореден път. Управляващите им спретнаха евтино театро, каквото отдавна не може да се види и в малко читалище, но пък наистина има много общо със селски събор, където никой не взема нищо прекалено на сериозно.
Събраха 14 000 учители (в някои информации се твърди, че са пристигнали 12 000), облъчиха ги с обещанията си, увериха ги, че ги обичат и уважават – президентът и вицепремиерът на живо, премиерът – задочно с поздравителен адрес, и за повече тежест повериха воденето на мероприятието на комедианти от шоуто „Господари на ефира”. Дори сценарият изглежда объркан отвсякъде, защото след благата вест за предстоящото увеличение на заплатите прозвуча изтъркан стар шлагер, в който се пее: „За мене хората говорят, че вечно съм без пукната пара”…
„Какво да кажем ние, с гайдите?!”, подсмихнаха се горчиво мнозина от участниците в учителския събор, който пък наистина бе открит с гайди. А шоуто продължи и след разотиването на учителите, много от които бяха пътували стотици километри, буквално цяла нощ, за да напълнят „Арена „Армеец” досущ като при предизборно мероприятие на ГЕРБ. И да останат с чувството, че са били използвани като евтини статисти за пиар мероприятието на г-жа Кунева, която вече е била кандидат-президент и нищо чудно отново да си опита късмета.
Между другото, в битието си на вицепремиер и министър на образованието и науката тя се ползва с доверието на едва 12% от пълнолетните граждани, а недоверието към нея е над 70% – поне според данните на „Галъп”. Със сигурност това съотношение се е променило в нейна вреда след кухото обещание за по-високи учителски заплати и обезщетения при пенсиониране.
Прочее ето само един от многото коментари във „Фейсбук” и форумите на електронните медии, написан ден след учителския събор: „Вчера Меглена Кунева обещава на учителите 10% увеличение на заплатите от 1 януари 2017 г. Днес Бойко Борисов заявява: „Не́ма такова нещо, не́ма как да стане". Тия хора знаят ли изобщо какво вършат? Познават ли се? Срещат ли се? Говорят ли помежду си? Живеем в някакъв абсурд в тази държава, а учителите най-малко заслужават такива подигравки. Жал ми е за учителите в България. Бият ги, мачкат ги, унизяват ги, на министър не случиха... а от тях се очаква да учат и възпитават децата ни?!”
Гледам и не вярвам на ушите си
Както е известно, този израз принадлежи на колоритния проф. Вучков и е особено подходящ за мероприятия като Вавилонското стълпотворение в „Арена „Армеец”. Тук президентът Плевнелиев, например, заяви, че „бъдещето не идва по тръби за газ и петрол, бъдещето е в иновациите, в таланта, в просветата и в образованието".
Знайно е, че премиерът Борисов е на обратното мнение, поне за поредността на сбъдване на мечтите – „ако бъдат открити находища на нефт и газ в дълбоките води на Черно море, 5-6 милиарда долара ще останат в страната ни и ще бъдат разпределени и за социални дейности”. Да не говорим за реките от пари, които ще потекат, ако си направим газов хъб и други конектори на тръби и благини.
Има разногласие, но няма разнобой – извадени от контекста си, и двете управленски премъдрости са само думи, както и спазен протоколен оптимизъм. Но пък са добър пример за новия Вавилон. Както и за утопизъм или популизъм, преценете сами по още една от тезите в речта на президента. По думите на Плевнелиев политиците трябва „да застанат мирно, да погледнат и да чуят учителите", тъй като съдбата на всеки човек зависи и от неговия учител.
В този ред на възрожденски отминалости и Меглена Кунева обеща да работи за вдигане на репутацията и социалния статус на учителя. Просветният министър увери, че ще положи усилия да рестартира образователната система, за която призна, че е в криза, но тя – Кунева – намира истински смисъл да повиши заплатите на учителите.
Така стигаме и до единствените думи от дългата и по европейски скучна реч на госпожата, предизвикала спонтанните аплодисменти на участниците в учителската сбирка: „Непосредствено след приключването на събора днес подписваме Колективния трудов договор, в който основните положения са:
1. Всички ще работим за 10% увеличение на работните заплати на учителите, считано от 1 януари 2017 г.
2. Отрасловият съвет подкрепи увеличение на заплащането на Часа на класа на 30 лева от 1 януари 2017 г.
3. От 1 август 2016 г. предвиждаме обезщетението при пенсиониране да се увеличи на 10 работни заплати, а от 1 януари 2017 г. – на 10 заплати и половина".
Желаното невинаги става реалност
Понякога хората, дори когато са учители, чуват това, което искат да стане, а не това, което е казано. В нашия случай присъстващите в „Арена „Армеец” ръкопляскаха, приемайки увеличението на учителските заплати като нещо гарантирано и съгласувано с премиера и финансовия министър. Същото направиха и много от медиите, които протръбиха с тлъсти заглавия несъстоялата се новина за увеличението.
Балонът за сигурното повишаване на учителските възнаграждения танцува красиво в небето на даскалските мечти само една нощ. На следващия ден първият партиен (на ГЕРБ) и правителствен ръководител го спука от двора на Дивотинския манастир край Банкя, където отчете пред Началника поредната благотворителност на изпълнителната власт спрямо материалните активи на божествената.
Пред камерите и микрофоните, които от години го следват като сенки, Бойко Борисов оповести, че е научил от медиите за обещаното повишаване на заплатите, но пари за него няма. И Кунева не била говорила с него, но ако го е направила с финансовия министър Горанов и са се разбрали – добре! След което демонстрира доста странна аритметика, но никой не му придири.
„На 2 милиарда 10% са над 250 милиона на година", пресметна той с едно на ум и грешно съставена задача, въпреки инженерното си образование. Очевидно е, че 10% от 2 милиарда са 200, а не 250 милиона. Повечето медии не тръгнаха да връзват кусур на премиера за грешните му сметки, както и за съвършено невярното твърдение, че бюджетът дава годишно 2 милиарда за възнагражденията на даскалите.
Но имаше и такива, които се опитаха да убедят аудиторията, че грешката е (почти) вярна, тъй като Борисов е имал предвид 10% от 2,295-те млрд. лв., отпуснати през 2015 г. за цялата система на средното образование – за издръжката на един ученик, за материална база, за целодневно обучение и пр.
Не едно към гьотере, а точната сума
Разходите за учителски заплати обаче са около 80% от издръжката на учениците, за която през тази година са предвидени 1,656 млрд. лв. При така поправеното условие на задачата и вече без едно на ум, може да се пресметне, че за 10-процентовото увеличение на заплатите са нужни около 132 милиона лева, а не 250 милиона.
В отричането на казаното от Меглена Кунева на учителския събор се включи и Министерство на финансите, откъдето отрекоха Владислав Горанов да е обсъждал с просветния министър заявеното повишаване на заплатите.
Което може и да е истина за разговор във формат „На четири очи”, но противоречи на изявление на Горанов, направено ден преди учителския събор. „В държавния бюджет за следващата година ще търсим възможности за увеличаване на разходите за образование”, заяви той по „Дарик радио”, като дори се аргументира, че това е инвестиция в човешкия капитал.
Практически същото говореше финансист номер едно и преди малко повече от 6 месеца при обсъжданията на рамката на бюджета за 2016 г.
И ако продължим да се връщаме назад във времето, ще стигнем до сагата с обещанията на предишния просветен министър Тодор Танев за по-високи учителски заплати още от есента на 2015 г.
Тогава и проф. Танев твърдеше, че е говорил с финансиста, а Горанов упорито отричаше. Но нито един път не се спряха и двамата пред камерите и микрофоните – например след заседание на правителството – за да обяснят това инатливо разноговорене, уличаващо всеки от тях в тиражиране на лъжи.
Така става сега и с Меглена Кунева, която мнозина още наричат „Мадам Йес” заради начина, по който действаше като главен преговарящ за членството ни в ЕС и министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
Абсурдно е да се мисли, че човек с политическия и бюрократичен опит на Кунева ще си позволи пред 14 000 души в „Арена „Армеец” да излъже, че е съгласувала с премиера Борисов и финансовия министър Горанов възможностите за увеличаване на учителските заплати от 2017 г. Последвалото разноговорене, при което нито Борисов, нито Горанов си позволиха остри квалификации по адрес на просветния министър, показва по-скоро една от особеностите на българския политически живот, на говоренето на премиера, както и на единоначалието при разпределяне на порциите в държавата.
Както казва самият Борисов „Където съм минал днес, ето така се събират хора и само викат: „Пари дай, асфалт дай, за църква дай, за стадион дай“.
По думите му дали ще има увеличение на учителските заплати ще стане ясно след няколко месеца, когато се види с какви пари разполага държавата.
„Да приемем, че това е едно добро пожелание. Ние, в нашите си разговори с финансовия министър винаги сме знаели, че това, което може и намерим като повече, ще го дадем за учителите. Приемам, че пред толкова много хора госпожа Кунева е искала да покаже, че има грижа за тях, и то действително има”, смекчи позицията си Бойко Борисов.
Видимо е, че има желание, нали? Значи всъщност Кунева и министър-председателят изобщо не гледат в различни посоки, камо ли да говорят на различни езици, докато строят и откриват магистралите към утрешния ден. И освен това, надали и учителите могат да обяснят какво лошо има в онази прословута реплика от филма „Куче в чекмедже”: „Татко каза, че ще ми купи колело, но не сега, а някой друг път”?!
Всеки – от времето на Дража Вълчева, та чак до управлението на Меглена Кунева – обещава да даде повече на учителите... Ама друг път!
Анализирай това
„Ако всеки министър излезе и каже, аз искам пари за отбрана, другият да каже за полицаи, третият за пожарникарите, четвъртият за учителите, петият за здравеопазването, цялата система ще се разбърка.
Кой не иска да даде повече за учителите? Аз искам двойно да им дам. Искам и на докторите, и на полицаите да дам. Но винаги съм бил против да се противопоставят съсловия, защото всички в своята сфера са изключително важни за обществото“.
