Братът на кан Аспарух – Алцек, с величествен паметник в Италия

Автор: Георги Ваташки

Българските следи в Италия се увеличиха с още една. След паметниците на Капитан Петко войвода и Иван Вазов в Рим и на Пенчо Славейков в Брунате на езерото Комо, на Апенините вече се издига и статуя на прабългарски кан.
Паметникът на Алцек – брат на основателя на Дунавска България Аспарух и син на кан Кубрат, бе открит с тържествена церемония на 7 юни в южния италиански град Челе ди Булгерия в присъствието на близо 500 души, като сред тях бяха и много българи, живеещи на Апенините.
Според исторически сведения основател на града е именно Алцек.

Откриването на паметника му бе съпроводено с церемония по побратимяване на Челе ди Булгерия и Велики Преслав, като кметът на италианското градче Джино Марота бе награден с почетен медал на Народното събрание за заслуги в развитието на българо-италианските отношения.
В своето слово към събралите се той отбеляза, че новият монумент ще се превърне в символ на българско-италианското приятелство и ще задълбочи културно-историческите връзки на двете древни европейски нации. Джино Марота добави, че градската управа на Челе ди Булгерия възнамерява да преименува площада, където се издига статуята, на „Кан Алцек“.

Новооткритата статуя на владетеля е висока 3 метра като каменният постамент тежи около четири тона, а работата по него е продължила от декември 2015 г. до май 2016 г. За историята на прабългарския владетел пък разказва информационна табела в основата на статуята. Тя е на два езика – български и италиански.
Идеята за построяването на паметника е на инициативен комитет от Велики Преслав, както и на млади българи, живеещи на Ботуша. Организатор и двигател на проекта е фондация „Български център „Просветление“ в Рим. Самата скулптура е изваяна от Дишко Дишков от Сопот. Пренасянето на масивния монумент става със средства, дарени от нашенците в Италия и жителите на Челе ди Булгерия.

Името на града в превод означава „българските килии“. То се намира на около 400 километра на юг от Рим. Названието му идва от легендата, че в района е имало манастир с български монаси. То не е единственото, свързано със страната ни по тези географски ширини. Планината над градчето се нарича Булгерия от близо 14 века. За пръв път това е документирано в стари карти от XIII век. Много местни селища носят прабългарски имена. Българските следи личат и в редица архитектурни паметници. Специално внимание заслужава катедралата от Ларино, построена през 1318 г. в провинция Камобосо. В нейните красиви фрески често се среща типичният древнобългарски знак IYI.
Каква е връзката на кан Алцек с Челе ди Булгерия и региона на живописната община Салерно.

Първото преселение на прабългарски племена на Апенините датира от 452 г., когато като съюзници на хуните те отиват във Фриули, Северна Италия. Втората и третата българска вълна са през VI в. Тогава нашите сънародници пристигат в Италия като наемници във византийската армия. Едва при четвъртото емигриране през VII в. прабългарското присъствие е по-трайно.
В своето просторно изследване за българските следи в Италия историкът Винченцо д'Амико, отбелязва, че през 667 г. в Италия пристига петият син на кан Кубрат – Алцек, предвождащ над десет хиляди души. Той, подобно на братята си, напуска пределите на Стара Велика България, която скоро след това пада под ударите на хазарите.

Алцековите българи първо навлизат в най-югоизточните предели на Франкското кралство. Първоначално са приети добре от крал Дагоберт. Но той е недоверчив към новите заселници и заповядва те да бъдат нападнати. Алцек отново е принуден да напусне земите, в които се е настанил. Този път свива на юг. Владетелят и хората му се заселват в Беневенто, Южна Италия. Там Гримоалд I – крал на лангобардите, им дава терени за заселване в района на градовете Сепино и Бояно в долината Мингардо. Самият Алцек пък получава титлата „гасталд“ – т.е. кралски велможа, управляващ административен окръг с граждански, военни и юридически задължения.

Изследователят Джузепе Капано пише в своята книга „История на Южна Италия“, че към 830 г. преследванията и набезите на маврите били толкова големи, че българите се принудили да поискат убежище при монаси, обитаващи пещерни килии в Южна Италия, намиращи се в планинското възвишение, което днес носи името Булгерия. Освен на Челе ди Булгерия нашите предци поставят начало и на други селища, съществуващи и днес – като Сан Северино и Сан Костантино.
Макар приела италианския език, българската аристокрация запазва съзнанието за етническия си произход. В Средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро, което име е запазено там и до днес.

Като изкусни познавачи на строителния занаят, потомците на Алцековите българи издигат редица красиви замъци в областта Рока Глориоза и Чентола. Около тях са изградени масивни крепостни стени, които са почти идентични с тези на средновековните български твърдини. Някогашното присъствие на Алцек може да се проследи не само в архитектурата, но и в местните християнски традиции. В цялата област на Челе ди Булгерия и община Сорено най-почитаните светци са не типичните за католическа Италия Дева Мария и св. Петър, а традиционните български  като св. Никола, св. Георги и св. Йоан Предтеча.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница