Добридолският манастир чества храмов празник


Добридолският манастир чества храмов празник
В двора на Добридолския манастир
19 Юни 2016, Неделя


Патрон на обителта е Светата троица, пред която се прекланяме на Петдесетница


На 19 юни православната църква чества голям християнски празник – Петдесетница, популярен и като ден на Светата троица. Той прославя явяването на Светия дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (Великден).
На Петдесетница храмов празник отбелязва Добридолският манастир „Св. Троица“. Той се намира близо до едноименното село, което отстои на 22 км югозападно от Лом и на 35 км югоизточно от Видин.

Всяка обител съдържа две имена – с едното се обозначава светецът покровител или християнското събитие, на което е посветено изграждането й, а с другото се посочва местонахождението й. Първоначално Добридолският манастир се наричал „Св. Богородица“. И до днес местното население провежда общоселските си събори на празника Успение Богородично (честван на 15/28 август).

Св. Троица става патрон на манастира при последното му възстановяване през 1860 г. Според преданието тази промяна станала, тъй като днешната манастирска църква е изградена за 50 дни и е била готова за Петдесятница – деня на Светата троица.
До наши дни не са достигнали никакви сведения за най-старата история на светата обител, но легендите отнасят построяването му по времето на „старото българско царство“, т. е. към периода след покръстването на българите в средата на ІХ в. до падането на България под византийско робство или преди разгрома на Второто българско царство в края на ХІV в.

След превземането от османците на Видинското царство през 1396 г. са унищожени много манастири и църкви, между които е и Добридолският. Останките му стоят запустели до 1610 г., когато е възобновен от преподобния Пимен Зографски. След това обителта преживява още няколко разорявания – след потушаването на Чипровското въстание и по време на Руско-турската война.
Съществуват три предания за нейното възстановяване. Едното е почти идентично с много подобни легенди, които се свързват и с други манастири. Един сляп старец търсел изгубената си крава и така стигнал до изворче и след като пил и измил очите си с водата му, прогледнал. За благодарност човекът с помощта на добри християни изградил на това място манастир.

Друга версия разказва, че светата обител е построена през турското робство от един богат и знатен турчин, който имал сляпа дъщеря. Бащата всячески се опитвал да я излекува, но все не успявал. Веднъж срещнал стара кадъна, оплакал й се, а тя го посъветвала да отиде в дола с големите дървета, при кайнака (извора) и там детето му щяло да се оправи.
Изпълнил бащата заръката на старицата и с Божията помощ и молитвите на тамошен монах чудото станало – детето му било излекувано. За благодарност турчинът оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм.

Последната легенда се свързва с името на действителна личност – йеромонах Силвестър, който дошъл по тези места в ранната пролет на 1850 г. от недалечния Изворски манастир. По това време едно пастирче изгубило козата си и търсейки я, случайно видяло прилично на кладенче изворче с бистра вода – покрито отгоре и подзидано отстрани. Вечерта, като се прибрало в селото, козарчето разказало за откритието си.
Разказът му чул и селският поп, монах на име Силвестър. След няколко дни му се присънил един старец, който му казал, че там, където козарчето е видяло кладенчето, има стар манастир, а водата в извора е светена. Монахът отишъл на мястото и след дълго лутане намерил срутените стени на някогашната църква. С помощта на козарчето, на около триста разкрача на юг от руините, открил и аязмото.

Тогава той напуснал дома си, построил колиба до стария храм и започнал да разкопава и разчиства затрупаните му с пръст стени. Помагали му хората от околните села, в които нямало църква и затова те с голямо усърдие се включили във възстановяването на обителта.
Добридолският манастир възкръснал за нов живот при игуменството на хаджи йеромонах Венедикт. Той откупил с дарение манастирското землище, заграбено от турските големци. Постепенно били изградени и манастирските сгради – храм, параклис на аязмото „Св. св. Козма и Дамян“, две жилищни постройки, камбанария, чешма и стопански помещения.


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки