Обратна връзка

Ако нямах свидетел, щях да кажа, че е оживял клип от зоокуриози, давани по телевизията. От рода на това как заек пропъжда змия и др. Но не. Под балкона ни на близо 30-метровата огромна липа весело се гонят сврака и катерица. Разминават се екзалтирано, подскачат, правят лъжливи движения – нервната, вечно озъртаща се катеричка и недоверчивата, хитровата, невинно крадлива сврака. От клон на клон въртележката продължава минути.

Няма агресия и неприязън, няма и звуци. Просто една шеметна житейска радост на две божи същества, навярно в детска възраст. И двете нямат никакъв инстинкт за взаимно унищожаване, дори не са си интересни и като дневно хранително меню. Гледка едва ли не дидактична за нас, хората.

И засрамваща до дъно. Дъно, в което се таят нашите всекидневни страхове и мрачно безразличие. А и неясно обвинение към световния хаос, където войната е винаги на косъм от перуката на алчността, абсурдите, атеизма, фанатизма и фалшивия дипломатически театър. Игран нагло от уж замаскирани грабители и гледан често с тъпи овации от ограбените. Но явно поука не може да има за общественото животно човека. Още по-малко за неговите режисьори.

Катеричката и свраката си остават само едни от персонажите на басните, които никога не спомагат ненаситността да бъде по-малко баснословна. Може да се възрази, че всеки е невинен, докато е невръстен. Въпросът е, че при човека тази античовешка ненаситност расте с времето и надминава крокодилската.
Защото и при най-лакомите видове животни има все пак праг на насищане, за разлика от свръхбогатите човешки хищници. Тези, които поглъщат, без да дъвчат, ги очаква голямо задавяне заедно с крокодилските им сълзи за народите. В българското блато на алигаторите без мярка – също!

В категории: Горещи новини , Трибуна