Заразната ектима при овцете и козите


Заразната ектима при овцете и козите
14 Юни 2016, Вторник


В предишния брой се спряхме на копитната болест при преживните животни. Друго заболяване, което е широко разпространено

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

по това време на годината, е заразната ектима. Тя се причинява от вирус и засяга най-често овцете и козите – предимно яретата и агнетата, докато възрастните животни са по-устойчиви и се заразяват по-рядко.
Източник на заразата са болните животни, които отделят инфекциозния агент с изтеченията и предимно със струпеите от засегнатите места по кожата. Вирусът прониква през наранените участъци по лигавицата на устните и венците и по кожата около устата, копитната цепка и вимето.

Заболяването е типично за пасищния сезон, особено през пролетта, поради честите наранявания и предимно мацерацията на кожата в областта на устните и копитото вследствие обилната роса и влага на пасището. През тази година влагата е в изобилие и затова заразата се оказа толкова чест гост на фермите с дребни преживни.
Болестта е позната още и под името „роса“ или „гъба“. Винаги във влажни години става особено актуална. Заразяването прониква в здравите стада при внасяне на болни или наскоро преболедували животни и при използване на общи пасища и водопои. Много често ектимата се усложнява с копитния гнилец и гноеродни бактерии.

Болежката води до големи икономически щети. Засегнатите животни престават да се хранят или го правят много трудно, вследствие на което силно отслабват. Голям проблем представлява и доенето, поради което не се издояват напълно и се появяват мастити. 
Болестта се проявява в три форми: лабиална, подална и генитална. Най-честа е лабиалната форма, при която по устните и носното огледало се появяват възелчета с големина колкото конопено семе. Те бързо се превръщат в мехурчета, съдържащи в началото бледожълта, бистра, а след това  гъста, гнойна материя, пукат се и засъхват, като се образуват дебели кафяво-черни брадавичести образувания, които след около 2 седмици отпадат.

При усложнения (със стафилококи и стрептококи) гнойно-некротичният процес се задълбочава, устните отичат, а в някои случаи дори отпадат. Храненето на животните става почти невъзможно. Вторичното усложняване почти винаги съпътства процеса, тъй като вирусите отварят входна врата за навлизане на гноеродни бактерии.
Подалната форма протича по-бавно, в продължение на няколко месеца, като се придружава също с вторична инфекция и развитие на некробацилоза (копитен гнилец). Както се установява, връзката между двете заболявания е много тясна. Те имат за основа едни и същи етиологични предпоставки, а впоследствие клиничната картина на едното заболяване много често се преплита и то преминава в другото.

Гениталната форма на ектимата е сравнително по-рядко срещана. Описаните по-горе изриви се появяват по кожата на вимето, срамните устни (а при мъжките по препуциума) и перинеума (до ануса).
Лекуването се провежда преди всичко за овладяване на вторичната инфекция, т.е. усложненията от инфектирането. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се отстранят крустите и щателно да се унищожат, а не да се изхвърлят във фермата. Не бива да се забравя, че те са основният източник на инфекция. Останалите отдолу открити язвички се намазват с йодасепт, йодна тинктура, 10-процентов разтвор на калиев перманганат, спиртен разтвор на Chloramphenicol и др.

При тежко протичане на инфекцията се инжектират мускулно антибиотици (описани в предишния брой за терапия на копитния гнилец). При подалната форма може да се приложи Neo caf spray,  3-процентов разтвор на пиоктанин, 5 % формалин по начин, описан при лечението на копитния гнилец.
За предпазване на здравите стада най-добре е да не се допуска вкарването на животни от заразени стада, както и контакт със заразени животни (на пасището, при водопой и др.). Вземат се мерки за избягване на нараняванията и на изкарването на паша по време на роса, по влажни, мочурливи, каменисти и силно наклонени терени.

При поява на съответната симптоматика или при съмнения болните животни се изолират и се лекуват. Добре е периодично да се прави дезинфекция с 3-4 % натриева основа, 3-5 % формалинов разтвор, 5 % хлорна вар и др. В оборните помещения подът трябва да се застила със суха постеля. Не на последно място, животните трябва да се хранят с достатъчна по количество и качествена храна.
Засилването на общата защита на организма – имунитетът, има съществено значение за предпазването им от заразяване. От друга страна недоимъчното хранене (особено липсата на витамини и минерали) води до отслабване защитата на кожата и роговите образувания към заразяване с патогенни агенти.


В категории: Съвети за животновъдството , Земеделие и скотовъдство

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки