По пътя на българското вино


По пътя на българското вино
В избите туристите научават как да различават дали виното е отлежавало в бъчва от български или френски дъб
14 Юни 2016, Вторник


В Япония и Корея вярват, че вана с нашия червен еликсир подмладява и укрепва организма

Автор: Камен Колев

Във Франция, Италия, Португалия, Австралия и САЩ виненият туризъм е индустрия. Само в щата Калифорния има над 800 винарски изби, които посрещат туристи и правят пари от това. Там пиенето на вино е модерно, то е начин на живот. Популярността на този вид атракция дойде в средата на 90-те години, и то благодарение на по-новите винени дестинации - Калифорния, Австралия, ЮАР, Чили.

В България, където винопроизводството е традиционен отрасъл, виненият туризъм прохожда едва през последните десетина години. Той обаче се рекламира слабо, по-скоро всяка изба сама за себе си, и изобщо не е ясно какъв е делът му в сектора алтернативен туризъм. Не се откриват статистики, от които да стане ясно колко чужди туристи идват у нас заради винените турове и колко българи разнообразяват уикендите си, тръгвайки по пътя на виното.

Според частници, преди десетина години съотношението чужди-български туристи е било 80:20%, а сега то е почти изравнено. Все пак, докато преди години организирането на дегустации беше по-скоро изключение и се провеждаше само за чужденци и през летните месеци, сега в над 60 винарни има условия за винени турове. Има ли почва този вид туризъм у нас?

За да са в крак с модата, някои по-напреднали изби вече са наели т. нар. винени гидове, които разказват на гостите легенди, свързани с винарната или със съответния регион. Един от най-интересните детайли в беседите е историята на виното по нашите земи.
Малко хора знаят, че за пръв път вино в Европа е правено по нашите земи от древните траки. По-късно елините научават от тях тайната на гроздовата напитка. В 6 в. пр. н. е. тракийските владетели правели събирания, на които пиели вино и разговаряли за минали и бъдещи дела и битки.

Доказателства за ритуали, в които виното е било главна част, има в открития храм на Дионис – богът на виното и веселието, в град Перперикон, столица на владетеля на Родопите. Амфори и ритони, в които е имало ритуално вино, са открити и в тракийските гробници край Казанлък, а стенописите показват виночерпец с кана и фиала (тракийска чаша за вино).
По-късно в хилядолетията България започва да изнася мехове с мелнишко вино за Европа, дори Уинстън Чърчил поръчвал всяка година 500 литра вино от Мелник.

Човек може да научи и други интересни неща като например как се познава дали еликсирът, който пием, е отлежавал в бъчва от български или от френски дъб? Или пък, че типично българските сортове грозде са димят, червен мискет, памид, гъмза, мавруд, мелнишко, което както става ясно от името, вирее само в района на Мелник и околните села.
При организирането на винени турове избите у нас залагат на различни формули. При едни това е екзотиката на региона и бита, при други – древни находки, свързани с винения ритуал, или старинни изби, реставрирани в автентичния им вид. В Мелник например туристите могат да се включват в различни дейности – от зарязването на лозите до гроздобера и мачкането на гроздето с крака.

Екзотиката на ритуалите и бита определят и винените турове във една от винарните край Лясковец. В градчето, където от векове във всяка къща има винарска изба, е описана и първата дегустация на вино у нас в повестта "Женитба" на Цани Гинчев.
Местните познавачи казват, че  червеното вино е като жената. "Трябва да го галиш, за да ти разкаже за себе си. Мъжът е коркът, ако тапата е некачествена, отива зян цялата бутилка. Няма лоша девойка, има лош корк."

Отворена за туристи е и старата изба на една от винарните в с. Брестовица. Тя е основана от братя Андонови през 1945 г., но е върната към живот от предприемач през 2001 г., когато е напълно реконструирана. Освен дегустация на вино там се правят демонстрации на народни занаяти по време на седянка: тъкане, плетене, бродерия и предене в автентично оформен фолклорен кът. Седянката пък е съпроводена с народни песни от Брестовица.

Една от най-големите атракции обаче е възможността туристите да вземат вана, пълна с червено вино. Към този ритуал интерес проявяват гости от Корея и Япония, защото в тези страни вярват, че вана с вино подмладява и укрепва организма.
Една от избите в района на Велики Преслав е посетена от над 20 000 български и чуждестранни туристи от 1996 г. насам. Там те се запознават с винопроизводството, каквото е било преди 100 години и какво е днес. В Поморие се намира първият български комплекс за винарски туризъм. Историческите данни сочат, че лозаро-винарството по тези земи е традиция от повече от 3000 години. Според учени, пренасянето в Европа на лозата, произхождаща от Колхида - Южен Кавказ, става за първи път на този бряг на Черно море. Данни за това могат да се срещнат и в Илиадата, и в Одисеята на Омир.

При включването на тези земи в Римската империя през 1-ви век сл. Хр. се слага началото на прочутото Анхиалско вино, название, произхождащо от древното име на Поморие - Анхиало. Амфори от Анхиалско вино са намерени дори в Мала Азия, край град Heraclea Pontica.
Предимно чужденци пък ходят в легендарната изба в Евксиноград. Достъпът е доста редуциран след кражбата преди години на 145 бутилки енотечни вина на стойност 1 млн. лева.

В избата в с. Оряховица край Стара Загора идват групи от Германия, Холандия, Великобритания. В програмата им е включено посещение на къщата музей на известния френски физик от български произход Миню Балкански.
В Карлово още през 1891 г. са открити няколко малки фамилни изби. Впоследствие те решават да се обединят и да регистрират лозаро-винарска кооперация "Карловски мискет". С помощта на Банка за земеделски кредит те изграждат през 1927 г. сериозна за времето си изба.

Само на 10 км от нея се намира античният римски град Диоклецианопол (Хисаря), при чийто разкопки са открити многобройни останки от делви за съхраняване на вино и съдове с изображения на лози. В култовото светилище на тракийския цар Ситалк до Старосел, намиращо се на 18 км от избата, е открит сребърен съд за вино на повече от 2500 години.
Един от продуктите на българските производители на изложението в Париж през 1900 г. е именно карловски мискет, произведен на това място. През 1947 г. избата е национализирана, а от 1996 г., след приватизацията, отново става частна.

Големите наши винпроми инвестират в археологически експедиции, които обследват пътя на бог Дионис в древните земи край днешна Пещера, както и във възстановяването на древни винарски изби на територията на средновековни крепости. На древни традиции  при развитието на винения туризъм разчита и една от винарните в Първомай. Наблизо е била намерена оброчна плочка на бог Загрей от Дионисиевия култ.

Кой е Загрей? Гръцкият бог на виното и веселието Дионис е извлечен от древнобалканско божество. То е било известно с различни имена, като се предполага, че наименованието му при траките е било Загрей. Легендата разказва, че Зевс като приел образа на змия се съединил с Персефона. От този съюз се родил Загрей, който по-късно бил разкъсан и изяден от титаните. Затова те били изпепелени от Зевс.
Оброчната плочка е намерена в пещера, древен храм на траките, където са се провеждали божествени мистерии, наричани още Дионисиеви оргии. Траките са правели този ритуал през пролетта, което по нашия календар е между Трифон Зарезан и Сирни заговезни.


Празник на виното Японците вярват, че българското червено вино укрепва здравето

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки