Участието ни на европейски футболни финали не е впечатляващо, но има с какво да се похвалим
Автор: Илияна Христова
На 10 юни се открива 15-ото Европейско първенство по футбол. Милиарди зрители са вперили поглед във Франция, която домакинства на най-обичаната и носеща слава спортна игра.
За съжаление България не попадна сред финалистите. В исторически план това не е изненадващо, тъй като не сме оставили впечатляваща диря на европейските първенства.
Класирали сме се само два пъти – със “Златното поколение” през 1996 г. и осем години по-късно, когато бяха последните му отблясъци. И все пак през 1968 г. сме сред първите 8 отбора на Европа. Съществува несправедлив парадокс - постижението ни тогава де факто е най-голямото ни в първенствата на Стария континент, при това никак не лошо.
То обаче не се брои за голям успех, тъй като не се класираме на самите финали. Причината е регламентът – шампионатът се състои от четири отбора, достигнали полуфинали. България играе “едва” четвърфинал. На него се представяме повече от достойно, след като губим равностоен двубой с бъдещия шампион Италия.
В следващите редове ще представим ретроспекция на участието ни в квалификациите за европейски първенства и на самите финали. До скоро класирането на европейски шампионат бе много по-трудно, отколкото на световен – на мондиалите участваха повече отбори от Стария континент, което даваше и повече квоти в квалификациите.
Шампионатът се провежда за първи път през 1960 г. във Франция, а България играе квалификация с Югославия – отпада след 0:2 в Белград и 1:1 в София. След 4 години по пътя към Испания отстраняваме Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губим от Франция - 1:0 в София и 1:3 в Париж.
Стигаме до споменатата вече славна 1968 г. Пак сме срещу Португалия, която е много силен съперник - 1:0 в София и 0:0 в Лисабон. Бием Швеция - 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, също и Норвегия - 4:2 в София и 0:0 в Осло. Победител сме в групата. На четвъртфинала срещаме Италия – побеждаваме с 3:2 в София, но сме отстранени след загуба 0:2 в Неапол.
“Беше страхотен мач”, спомня си Петър Жеков за двубоя с италианците на 6 април 1968 г. на Националния стадион “Васил Левски”. В състава на бъдещия европейски шампион са Ривера, Мацола, Факети…
Головете за нас вкарват Котков, Дерменджиев и Жеков, а над всички блестят Аспарухов и Якимов. Това всъщност остава един от най-великите мачове в историята на националния ни отбор. Но както стана ясно, четвърфиналът несправедливо до днес не се брои за голямо постижение.
По пътя към Белгия ‘72 играем с Унгария - 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, с Франция - 2:1 в София и 1:2 в Нант, правим равенство с Норвегия 1:1 в София и ги бием 4:1 в Осло. Но оставаме втори в групата, класира се само първият.
Четири години по-късно шампионатът е в Югославия, а в квалификациите се представяме така: с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, с Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, бием Малта 5:0 и 2:0. Не можем да излезем от квалификационната група и през 1980 г. (финалите са в Италия): срещу Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, с Ейре - 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, 0:2 в София и 0:2 в Белфаст срещу Северна Ирландия, с Дания - 3:0 и 2:2.
Следват квалификациите за Франция ’84, когато срещу Югославия правим 0:1 в София и 2:3 в Сплит, бием с 1:0 Уелс в София, падаме с толкова като гости, а срещу норвежците регистрираме 2:2 в София и 2:1 навън.
Всъщност в квалификациите за Франция ‘84 също има мач легенда – загубата срещу Югославия в Сплит. Срещата е последна в групата, и двата тима се нуждаят от успех, при равенство се класира Уелс. Реално нещата са доста по-оплетени – ако бием с 1:0 или 2:1, не се знае дали ние или Уелс ще отидем на финалите, тъй като двата тима биха имали абсолютно еднакви показатели (точки, голова разлика, срещи помежду…). Жребий ще решава!
Ако бием обаче 3:2, 4:3 и т.н., се класираме ние. България играе прекрасно, прави страхотен мач, но в 90-ата минута резултатът е точно 2:2 – великолепно за Уелс. И тук настава драмата.
Секунди преди края Ради Здравков излиза сам срещу югославския вратар, вляво и дясно от него има свободни съиграчи. Наш гол ще ни даде 3:2, т.е. точния нужен резултат.
Здравков тича към вратата, съиграчите му чакат топката, но той решава да стреля сам. Не улучва… В следващата атака Югославия ни вкарва гол – драмата е огромна за България, боли и до днес. Все още по кафенета и градинки се коментира как Здравков е трябвало да отиграе топката.
Но това всъщност е поколението на Георги Димитров, Стойчо Младенов, Арабов, Садъков, Руси Гочев, Живко Господинов, които само след 2 години ще ни класират на световното първенство в Мексико и ще достигнат осминафинал. На терена са Борислав Михайлов и Наско Сираков, които помним в какво участваха след още 8 години.
През 1988 г. европейското първенство е във ФРГ, в квалификациите бием Ейре с 2:1 в София, падаме 0:2 в Дъблин, с Белгия - 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, срещу Шотландия - 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, побеждаваме два пъти Люксембург - 4:1 и 3:0.
Втори сме в групата и не успяваме да играем на финалите, но по терените се появяват Стоичков, Пенев, Костадинов… А прекрасните ни резултати срещу Белгия са забележителни, защото точно по това време тази държава е четвърта в света.
Първенството в Швеция през 1992 г. пропускаме, след като сме трети в групата. В нея играем с Швейцария - 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия - 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния - 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино - 3:0 и 4:0. Следва незабравимото американско лято, а през 1996 г. се класираме на европейското – за първи път. То се провежда в Англия.
Квалификациите все още се помнят, а и вероятно никога няма да бъдат забравени. Защото това е вече обляната със слава Пенева чета, която буквално твори чудеса на терена – срещу Молдова, Албания, Грузия, Уелс…
Но най-голямото чудо е мачът с Германия – 3:2 на Националния стадион “Васил Левски”, след като обърнахме Фьолер и компания от 0:2. И то само няколко месеца след като ги наказахме в САЩ! Няма да разказваме този мач, помни се.
Пресен е и споменът от самите финали – 1:1 срещу Испания и отменен напълно редовен гол на Костадинов, победа срещу Румъния с 1:0 и загуба от Франция с 1:3. Испания взе точка повече от нас и продължи напред с Франция. “Който не ме харесва, да духа супата!”, каза при връщането в България Любо Пенев, а Димитър Пенев бе уволнен. На практика обаче представянето ни бе повече от добро – победа при първо участие на европейски финали, общо 4 точки.
В квалификациите за Евро 2000 (Белгия и Холандия) се представихме безславно - 0:0 с Англия в Лондон и 1:1 в София, с Полша - 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, срещу злощастната Швеция - 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, победихме единствено Люксембург - 2:0 и 3:0.
Но в следващите квалификации поправихме грешката. Това вече е четата на Пламен Марков – с Белгия 2:0 и 2:2, Хърватия 2:0 и 0:1, Андора 2:1 и 3:0, Естония 2:0 и 0:0. Класирахме се за вторите си европейски финали, а два са запомнящите се мачове – победата срещу Белгия на старта като гост, и, разбира се, над Хърватия на Националния стадион, където Бербатов и Стилян Петров блеснаха с голове.
Самото първенство в Португалия няма как да го помним с добро – 0:5 срещу Швеция, 0:2 срещу Дания и 1:2 срещу Италия. Бедата е, че последните три квалификации бяха още по-тъжни. И цялата слава е спомен, поне засега.
“През 1994 г. България се класира четвърта в света. Началото е поставено 8 години по-рано, когато отборът играе осминафинал в Мексико”, пише в една британска футболна енциклопедия.
Интересно, нали – англичаните, равнодушни и необременени спрямо нас, забелязват, че коренът за успеха ни в САЩ е положен 8 години по-рано. Правят връзка между двете събития, каквато у нас до днес никой не вижда. Изводът е, че за да береш плодове, първо трябва да посееш нещо и после доста време да се грижиш за него. За да пробием отново на европейски финали, трябва да сеем от днес.
