Легендарният Петър Дървингов


Легендарният Петър Дървингов
Петър Дървингов
08 Юни 2016, Сряда


Роденият в Кукуш български военен деец е запомнен с бащинските си грижи към поверените му войници

Автор: д-р Петър Ненков

Легендарният полк. Петър Дървингов през годините израства от войвода на чета до началник щаб на Македоно-одринското опълчение през Балканската война и член-кореспондент на БАН.
Той е роден в родолюбиво семейство на 25 май 1875 г. в град Кукуш. Първоначално учи във взаимното училище в родния си град, което завършва с отличен успех. По-късно жаждата му за знания го отвежда в Солун, а после заминава за София, където кандидатства и е приет във Военното училище. След дипломирането си през 1896 г. започва службата като млад офицер в 7-ми пехотен Преславски полк. През 1900 г. се прехвърля в 1-ви конен полк в столицата.

През периода 1902-1903 г. подава рапорт до своите началници и преминава в запаса, за да се отдаде на революционна дейност за освобождаването на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. През 1902 г. участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание. А на следващата година е избран за командир на Беласичкия отряд, с който взема дейно участие в избухналото Илинденско-Преображенско въстание. След разгрома му се изтегля с дружината си в България и отново постъпва на служба в армията.

През периода 1906-1909 г. учи в Генералщабната академия на италианската армия в Торино. След завършването й през 1909 г. е назначен за офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. След това преподава във Военното училище в София. През 1911 г. става помощник-началник на разузнавателната секция към Щаба на армията.
В Балканската война взима участие като началник-щаб на Македоно-одринското опълчение. Към 26 септември 1912 г. то разполага с около 6500 доброволци. Дружините получават тържествено своите бойни знамена. Рeшено е те да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия. Отначало са формирани 6 дружини, но в хода на бойните действия те достигат до 15.

По-късно виждаме опълченците на майор Петър Дървингов и генерал Никола Генев да се изправят срещу турския десант при Шаркьой, нанасящ силен удар по направление на  Галиполския полуостров. При Булаир натискът на противника е посрещнат от 7-ма Рилска дивизия на генерал-майор Георги Тодоров. Турските пехотни части са разгромени и обърнати в бягство и в двете епични сражения.
След Балканската и Междусъюзническата война, през 1914 г. Дървингов е назначен за командир на дружина в 6-и пехотен полк. На 1 януари 1915 г. вече е помощник-началник на Военноисторическата комисия към Щаба на армията, а малко по-късно същата година е назначен за началник на Информационно-цензурната секция към Щаба на армията.

През 1915 г. от Македоно-одринското опълчение се създава 11-а пехотна Македонска дивизия, в която влизат българи от Македония и Тракия. Тя включва 7 полка, от които 6 пехотни и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав от 35 000 войници и офицери.
Почти всички носители на офицерски звания са родом от Македония. Командир на дивизията става генерал-майор Кръстю Златарев, а за началник щаб е назначен майор Петър Дървингов. В дивизията служат такива известни офицери като полковник Александър Протогеров и полковник Борис Дрангов.

След включването на България в Първата световна война, през октомври 1915 г., при настъплението на Българската армия срещу Сърбия, 11-а дивизия участва в боевете при Криволак, Струмица, Кавадарци и Неготино и проявява голям героизъм. Личният й състав постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия.
На следващата година към нея е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза смело в боевете с английски части по долината на река Струма. През 1918 г. две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една бригада заема част от Дойранската позиция и участва в епичните сражения през есента на същата година, в които 9-а пехотна Плевенска дивизия на ген. Владимир Вазов отблъсква англо-гръцкото настъпление и се покрива с неувяхваща бойна слава.

През май 1916 г. – вече като подполковник, Дървингов е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а пехотна дивизия. На следващата година е повишен в звание полковник и е изпратен за началник щаб на Моравската областна военна инспекция. В края на войната последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен полк и командир на 1-ва бригада на 10-а пехотна Беломорска дивизия.
Навсякъде, където служи, той се отличава със своята пословична любов и бащински грижи към поверените му воини, които обича като свои синове. Те също му се отплащат с доверие и преданост.
След войната, през 1919 г. преминава окончателно в запаса. За проявена храброст на бойното поле и заслуги при изграждането на българската армия е награден с множество ордени.

Полковник Дървингов е един от най-изтъкнатите български военни педагози и историци. Той е автор на много научни трудове като „Самоучител на възрастни хора”, „От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Пирин и борбата в неговите недра“, „История на Македоно-одринското опълчение“, „Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци - 1915 г.“, „Духът на бългaрската история”, „Опитите на българите да пресъздават себе си”, „Физическо и нравствено възпитание на българския народ” и „Книга за българския войник – неговия морален лик”.
За своите големи заслуги при развитието на военно-педагогическата мисъл през 1932 г. е избран за дописен член на Българската академия на науките. Умира на 8 март 1953 г. в София.


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки