Кога в Калофер започва строежът на Ботевия паметник

от кончината на Христо Ботев и героичния подвиг на неговата чета. По този повод в. „Казанлъшка искра“ в своя брой 45 отпреди 90 години информира в аванс, че в родния град на поета революционер – Калофер, вече са започнали „големи приготовления за тържествено отпразнуване (на 2, 3 и 4 юний) 50-годишнината от смъртта на героя и полагане на основния камък на памятника му“.
По този случай, както става известно от дописката, са поканени да вземат участие в тържествата военните части от Пловдивско, и по-конкретно от Карлово, както и от Старозагорско – по-точно от поделението в Казанлък.

Редом с тях участие в събитието предстои да вземат и „юнаците от тракийска и балканска област, колоездачите и скаутите от Пловдив, Стара Загора, Казанлък и Карлово“.
Вестникът съобщава, че в Калофер е имало комитет „Христо Ботев“, които е изработил и специална програма за тържествата.
В същия брой редакционна бележка посочва, че е получена дълга дописка от Калофер, която, за съжаление, поради липса на място няма как да бъде поместена в газетата. Разбираме обаче, че в нея се съобщава „за жеста на нашите съграждани братя Шипкови, проявен спрямо Калофер по случай 50-годишнината от смъртта на най-големия човек, що тоя град е родил“.

Та тези двама калоферци се оказва, че дали средства да се ремонтира тамошното читалище, носещо името на поета революционер. „Да се ремонтира „издъно“, както се казва, и се поднови“ – уточняват от редакцията на „Казанлъшка искра“.
Освен това, братята Шипкови обещали „да дадат електрическа енергия за осветление през време на празниците на читалището и калоферските главни улици“. Та ето какви българи имало едно време. Ако беше сега, дали ще можеше да разчитаме днешните доставчици на електричество – все чуждоземни и алчни компании – да подадат ток, ей така, без пари?!
А как е отбелязан юбилеят в Казанлък можем да научим от публикация в следващия брой на „Казанлъшка искра“.

Ето какво пише в краткия репортаж от събитието: Основаният за целта при „Искра“ (има се предвид местното читалище, носещо това име) граждански комитет устрои великолепно Ботево утро – с декламации и пеене на Ботеви песни и беседа за личността на Ботева (от Петко Стайнов)“.
По-нататък става ясно, че „всички номера“ са били „изискано изпълнени на кокетно украсената за прослава на героя сцена“ на читалището.
Следобед същия ден (на 3 юни, б.р.) пък  по улиците на града е била устроена манифестация, завършила на площад „Царски“ с реч, произнесена от Димитър Скордев, след което се е завъртяло и народно хоро.


Патриотичен календар

27 май 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание

27 май 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК

27 май 1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесването на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ (сега „Св. Неделя“)  Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев

27 май 1941 г. — След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи — военнопленници

27 май 1985 г. — В Рим започва процесът срещу Сергей Антонов, обвинен в съучастие в атентата срещу Йоан Павел II

28 май 1924 г. — Националният отбор по футбол на България играе първия си официален мач. Това става на VIII летни олимпийски игри в Париж, където губи с 0:1 от отбора на Ейре

29 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй

29 май 1989 г. — В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за т. нар. „Голяма екскурзия"

30 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък

30 май 1913 г. — Подписан е Лондонският мирен договор, с който се слага край на Балканската война

31 май 1876 г. — След като се разбира, че въстанието в Трети революционен окръг е осуетено, четата на Христо Ботев се насочва към Врачанската планина

31 май 1903 г. — Четите на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов водят сражения на върховете Локвата и Виняри

1 юни 1850 г. — Избухва масово въстание в Северозападна България срещу турския поробител

1 юни 1876 г. — Загива Христо Ботев, традиционно почитта му се отдава на 2 юни

2 юни — Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България


В категории: История , Горещи новини