Болката по изгубеното златно поколение трябва да роди нова надежда
Автор: Илияна Христова
Бенефисът на Христо Стоичков надмина най-смелите очаквания - зрелището бе грандиозно, стадион “Васил Левски” рядко е събирал толкова знаменитости накуп. Красиво и смайващо бе да видиш как световни величия като Паоло Малдини, Жан-Пиер Папен, Георге Хаджи, Хулио Салинас и другите са на крака в София заради нашия Христо. Юбилеят, който е едно от спортните събития на годината за България, ще се помни дълго със своите блясък, слава и звезден прах.
Над 40 000 българи показаха в проливния дъжд невиждани в последните години обич, уважение и единение.
Те посрещнаха с любов своя Ицо, плакаха за незабравимия Трифон, отдадоха почит на епохалния Йохан. Но имаше и някаква тъга, спотаена болка в цялото тържество – мълчалива. Усещаме я всички, прихваща ни гърлото, стяга ни сърцето. Но се страхуваме да я изречем.
България изпрати символично не просто своя най-велик футболист, но и герой, който й придаде отдавна загубена значимост. Покрай Стоичков народът ни получи признание и равностойно отношения от целия свят.
Смисълът на човешкото съществувание е щастие, радост и уважението на другите. Същото важи и за народите. Христо Стоичков даде щастие на нашия народ, радост и го осмисли – той, неговият син, стана номер едно на планетата. Имали сме прекрасни учени, артисти, други спортисти, но никога човек, който е тежал колкото целия свят - Христо Стоичков бе точно такъв.
Неговата “Златна топка”, голмайсторската титла от световното първенство и Купата на европейските шампиони с “Барселона”, вдигнал я седейки с гръб към английската кралица, са все едно български писател да вземе Нобел, артист – Оскар, или български космонавт да стъпи на Марс. Четвъртото място на Христо и колегите му национали от САЩ `94 пък е равносилно на исторически подвиг.
Американците си имат Линкълн, руснаците – Толстой, французите – Наполеон, но и ние, шепа народ, на ъгъла на географията, брулен, разхвърлян и мародиран от Великите сили, си имаме Христо Стоичков и Пеневата чета – и ние станахме велика сила чрез тях. 40 000 на Националния стадион “Васил Левски” и милиони пред телевизионния екран усещаха, че втори път подобно величие те няма да преживеят. Същото изпитвахме и при изпращането на Трифон.
Затваря се една славна страница, свършва един сън, който ни се случи наяве. Стоичков и златното поколение бяха и чудо, и реалност, истински герои. България в обозримо бъдеще няма да ги има – ей от това боли, затова сърцето присвива, буцата засяда.
Но нищо, нямаме право на униние! Една нация не може да съществува без мечти, а миналото, колкото по-богато е то, толкова повече вдъхновява амбицията. Стоичков и другите златни момчета изпълниха със съдържание миналото – задължиха идните поколения да мечтаят, да покоряват.
Ние все някога отново ще бъдем покорители на света – във футбола, изкуството, науката… Няма да е скоро, но ще стане. Преди Стоичков не предполагахме, че можем да имаме “Златна топка”. След него знаем, че би могло да се случи – това е смисълът от Стоичков!
Той е Христо Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Тренира в школата на „Марица”, играе в заводския отбор „Юрий Гагарин" и „Хеброс” – Харманли, а после в ЦСКА, „Барселона”, „Парма”, „Кашива Рейсол”, „Чикаго файър” и „ДС Юнайтед (екипите на ЦСКА и „Барселона” облича по два пъти). Носител на „Златната топка” през 1994 г. на „Франс футбол” и голмайстор на Световното първенство в САЩ същата година с шест гола (заедно с руснака Олег Саленко). Голмайстор на Европа за 1990 г. („Златна обувка“), на турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК) през 1989 г. Футболист № 1 на България за 1989, 1990, 1991, 1992, 1994 г., голмайстор на страната през 1988, 1989 г. Бронзов медалист с четвърто място от САЩ `94, носител на Купата на европейските шампиони с „Барселона” през 1992 г., на Суперкупата на Европа същата година, на КНК през 1997 г. Шампион на Испания през 1991 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г. и 1998 г., притежава отличия в Азия и САЩ. Един от най-добрите в света за своето време и най-голям български футболист за всички времена.
