Жени варят самодивска ракия, мъже плетат вълнени чорапи


Жени варят самодивска ракия, мъже плетат вълнени чорапи
Баба Веса Банова (правата) от дете е с хурката и вретеното, а Стоян Груев е майстор на вълнените чорапи, изплетени на пет куки
29 Май 2016, Неделя


По големите празници в павликенското село Паскалевец към местните жители се присъединяват и заселници от САЩ, Англия и Русия

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът

Песни и танци на четири народа огласят по големите празници кръчмата на павликенското село Паскалевец. Тогава в нея се събират не само местните жители, но и заселилите се тук американци, британци и руснаци. И всеки представя майчините си обичаи, а иностранците се опитват да понаучат стъпките на българските народни танци,  че заедно със съселяните си да тропат хоро на мегдана.
Самодейците от читалище „Орач-1898” са превърнали делниците си в празници, а малцината млади, които са останали в населеното място, редом с бабите си ревностно пазят и предават на идните поколения българските традиции.

Селото вече е с над 550-годишна история. Някога дори е било околийски център с мирови съдия – не кой да е, а прословутият Марко Тотев. Природата му е прекрасна. Хората са дружелюбни и големи чешити. Тук жените варят самодивска ракия, а мъжете плетат вълнени чорапи.
Паскалевец е като страната на чудесата, а в приказния му свят се потапяш само след две-три глътки от уникалната местна ракия, наречена Самодивска паскалевска сълза. Никой не може да каже кога е започнала традицията да се вари самодивското питие. По същността си това е ракия, направена от сортове грозде, отглеждани в околностите на населеното място.

И тук вече идва тайната. В пресния самоток се слагат определени билки, брани по изгрев слънце на Еньовден, когато всяка откъсната тревичка е лековита. „Нямаме много моми и девици, които да берат растенията с еньовска роса, затова ние, бабите, куцук, куцук нарамваме кошниците“ – шеговито разказват тукашните възрастни жени.
В „материала“ се слагат еньовче и магарешки бодил, който е мощен афродизиак, но задължително и една определена билка, която местните наричат „Пий, пак пий“. Ароматните треви киснат поне един месец в младата ракия. Някои от майсторите ги добавят и в казана. В него се слага и роса, събрана от растенията по самодивските поляни край селото. При варенето на питието капакът на дестилиращия съд обилно се намазва с ароматен паскалевски мед от 22 билки, който омекотява ракията и тя благо, благо се пие като еликсир.

Самодивската паскалевска сълза трябва добре да отлежи, преди да се налее в чашите. На втората година буренцата с нея се изнасят в нощта срещу Еньовден, за да се огледа в огнената течност луната и да сподели тайните и силата си.
В Паскалевец още не са намерили отговор на въпроса медът или ракията им са по-лековити. Накрая стигнали до компромисното решение – и двете, но в комбинация, за да е здрав духът и младо тялото.
Цяло село тачи Райна Колева като една от най-добрите майсторки на самодивската ракия, която я вари вече над 50 години. „Мъжете не могат да ми стъпят на малкия пръст“ – заявява тя и споделя, че всяка вечер пийва по 50 грама като „вътрешно лекарство“.
В нейното самодивско питие, освен „Пий, пак пий“ има добавени и кедрови ядки, донесени й от Русия, които правят еликсира още по-лековит.

„Щом излезе от казана и стигне до вкъщи, тачим си я, баем й, чакаме я, за да стане по-пивка и по-лековита“ – включва се в разговора и кметът на селото Мирослав Димитров, който също е от големите майстори на паскалевската сълза. Неговата ракия е налята в екзотична бутилка с женска фигура вътре в нея. „Самодивите излизат само на Еньовден, така че моята ракия е с русалка от близкия водоем“ – пояснява той.
По някое време бабите запяват весела песен за младите влюбени Янка и Никола. Припява им и млад мъж, който е хванал пет куки и сръчно наплита вълнени чорапи. Стоян Груев е на 37 години и е любимецът на местните баби. „Всичко мога да плета – женската работа не ме плаши. Баба ме научи да въртя куките още докато бях ученик.

Иначе съм завършил селскостопанския техникум в Павликени“ – споделя паскалевецът  и не спира да прехвърля вълнената прежда през пръстите си и куките. Дори разказва, че е изплел елече за изгората си. Сега ще й направи и жилетка. Казва, че вкъщи той преплита скъсаните чорапи и помага на майка си в домакинската работа.
На седянката до буренцето със самодивска ракия в Паскалевец чевръсто с хурката и вретеното усилено преде 86-годишната Веса Банова. Тя е с носията на своята баба. „Това ми е завещанието, гледам го като очите си. Когато има празник, все с нейната носия се применувам“ – уточнява възрастната жена.

Тя се научила да тегли фина нишка от къделята с вълна още като малко момиченце, ама й е тъжно, че няма на кого да предаде носията и уменията си с хурката и вретеното. „Не знам за толкова години колко тона вълна и къдели са минали през ръцете ми, ама и сега ми е хубаво като надяна хурката и завъртя вретеното. Да знаеш колко тъкан съм изтъкала. Ами какви възглавнички правя – за чудо и приказ са. И престилките ми са много хубави. Ела да улезиш у градинката ми, да видиш как съм я наредила – ще ти заприказва“ – подканва баба Веса, а жените пак запяват.
Със или без самодивска ракия хората в Паскалевец са с весели души и отворени сърца.


Освен със самодивска ракия, в Паскалевец посрещат гостите си и с домашни баници и пухкави пити

В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки