По света съществуват около 1600 вида от това уникално растение, но само някои от тях притежават лечебни свойства,
които високо се ценят и от народната, и от научната медицина. Те се използват активно при лечението на хипертония и бъбречни заболявания, атеросклероза, невроза, простудни заболявания, болести на стомашно-чревния тракт, а също и като диуретично и кръвоспиращо средство. Билката способства за нормализиране на метаболизма при захарен диабет, както и за потискане на жизнената дейност на патологичната бактериална флора.
Научно са доказани противотуморното и имуностимулиращото й действие.
Външно растението се прилага заради антисептичното му действие и заради това, че помага при трудно заздравяващи рани. Настойките и отварите от корените му свалят температурата и действат отхрачващо.
Сиропът от клинавичето забавя процеса на стареене и е особено полезен за възрастните хора и децата, при които се наблюдава недостиг на селен.
Корените му се вадят през пролетта и есента и се сушат на слънце. По своите общоукрепващи и имуномодулиращи свойства те превъзхождат женшена.
По принцип противопоказания за употребата на растението няма, но е добре да не се дава на деца до 2-годишна възраст, тъй като въздействието му върху детския организъм не е напълно проучено. Отварите от него следва да се избягват при силна нервна възбуда.
