Добрич пази най-старото обработено злато в света


Добрич пази най-старото обработено злато в света
Музеят на открито „Старият Добрич”
25 Май 2016, Сряда


На разходка в Добруджа край дюкяните за грънци, бъчви и везби

Автор: Камен Колев

Когато конниците на хан Аспарух спрели да отдъхнат до едно възвишение, тъкмо що преплували Дунав, пред очите им се разкрила приказна гледка – безкрайна шир, а на изток блестяло Черно море. Ханът коленичил, забил копието в земята и произнесъл паметните думи: „Тук завинаги да бъде България”. И до ден днешен в сърцето на велика Добруджа витае духът на патриотизма и съхраненото българско.
Добрич, един от центровете на Златна Добруджа, също ще ви посрещне с духа на старите българи. Ако започнете обиколката си от Музея на открито „Старият Добрич”, ще се върнете векове назад, разхождайки се между 30-те дюкянчета.

Тук потомствени майстори изработват по стари технологии ковашки изделия, медни и керамични съдове, везби, сувенири от дърво, бъчви, накити от злато, дантели. Още по-назад във времето ще ви върне звънът от стария градски часовник, монтиран на каменна кула.
В залата на Регионалния исторически музей в Добрич е изложено най-старото обработено злато в света от каменно-медната епоха. За него проф. Колин Ренфрю от Саутхамптън, Великобритания, пише:

„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 г., не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години...“
Думите на професора са самата истина, но отнесена към 1972 г., когато е открит Варненският енеолитен некропол.

Седем години по-късно на западния бряг на Дуранкулашкото езеро е открит друг праисторически некропол, който се смята за най-голямото известно такова явление в света.
Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов, намират в него 1204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медна епоха са открити много накити от злато, мед, спондилус и денталиум.
Една от находките е златна спирала – женска игла за коса, която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха. А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. И това не е чудно, според историците и археолозите, земите на Западното Черноморие са мястото, където възниква най-древната металургия в човешката история.

В музея се съхраняват над 180 000 експоната. Тук може да се види погребение от най-големия праисторически некропол, една от най-богатите в страната и на Балканите праисторически колекции от находки от археологическия комплекс край Дуранкулак (5300-4000 г. пр. Хр.), колекцията „Керамика“ от най-големия старобългарски керамичен производствен център край с. Топола, сбирката „Накити“ от богатия къснономадски некропол край с. Одърци, средновековно оръжие, както и единствената в страната колекция „Добруджанският въпрос“.

Пътешествието в миналото може да продължи в Етнографската къща в центъра на Добрич. Строена е през 1860-1861 г. във възрожденски стил. Един век по-късно тя е реставрирана и превърната в музей на добруджанския бит и поминък. В приземието има предверие, наричано някога хает, кухня, спалня и маза, в която старите добруджанци са съхранявали съдове за зимнина и сечива. На горния етаж в Етнографската къща е пресъздадена обстановката от дома на богат местен търговец.

В непосредствена близост е църквата „Свети Георги”, построена през 1843 г. По време на Кримската война храмът е опожарен, но през 1864 г. отново е възстановен. Представлява трикорабна базилика без купол, изграден в архитектурния стил на Кольо Фичето с кобилични извивки на двете фасади и оригинални каменни пластики по външните зидове.
През 1889 г. вътрешната част на божия дом е изографисана от Козма Блаженов, възпитаник на Дебърската школа. Иконостасът е направен от тревненски резбари. Паметник на културата е другата черква – „Света Троица”, която се намира в центъра на града до музея „Адриана Будевска”.

Пак в центъра на Добрич е къщата музей „Йордан Йовков”, която притежава единствената в страната експозиция за писателя. В Голямата стая е пресъздадена атмосферата в началото на ХХ век, когато писателят живее в добруджанския град.
През 1980 г. към музея е построен и дом паметник. В експозицията, посветена на Йовков, са подредени негови ръкописи, снимки, книги, документи и лични вещи.
В северната част на Добрич е най-голямото у нас военно гробище от Първата световна война. То е паметник на културата, свързан е с боевете за града през 1916 г. Тук са погребани над 3000 воини от България, Русия, Румъния, Германия, Турция, Сърбия.

През 1922 г. към гробището е добавен параклис костница „Св. Архангел Михаил”, иконографисан от добричкия живописец Никола Тахтунов. На 24 септември 2003 г. е открита нова експозиция „Добричката епопея 1916 г.” и Паметна алея на знамената с флаговете на всяка държава, чиито воини са погребани тук.
През 1879 г. в града е издигнат Паметник на руските воини в чест на загиналите от Московски, Рязански, Бородински, Бутирски, Рижки, Белевски, Тарутински и Тулски пехотен полк, конниците на Кинбурски и Белоруски хусарски полк и от казашките ескадрони, воювали за освобождението на Добрич.

До паметника на хан Аспарух от 1901 г. има костница на руските воини, загинали в боевете от 17 и 27 януари 1878 г. Друг паметник е издигнат на 53-ма руски воини и на офицерите Антон Брондински от Полша и Василий Котелников, загинали при атаката на Черната батарея на врага.
Добрич е прочут и с това, че в него се намира един от първите градски паркове в страната. Създаден е през 1867 г. и е обявен за паметник на културата. Той е любимо място за почивка на местните хора заради прохладата, езерото с лодките и безбройните растителни видове, донесени от различни краища на Европа.

С дарения от Швейцария, по подобие на зоологическата градина в Цюрих, е създаден Центърът за защита на животните, открит през 2003 г. Съчетава парк със зоопарк, в който животните се разхождат на свобода, без клетки и решетки.
Върху площ от 16 хектара съжителстват над 100 различни животни, някои от които са вписани в Червената книга на защитените видове. Единствено в този зоопарк у нас могат да се видят конете на Пржевалски. Породата е открита от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. Днес това са единствените диви коне, които се срещат на свобода в природата.


Златни накити от некропола на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Средна и късна медно-каменна епоха. Втора половина на V хилядолетие пр. Хр. Златна спирала, използвана като игла за коса, намерена в гроб на жена от некропола в Дуранкулак. Епохата е среден енеолит Църквата „Свети Георги” е построена през 1843 г. Паметник на руски войници, загинали при освобождението на града

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки