Марио Николов (с очилата) бе признат от съда за виновен и получи 10 години лишаване от свобода през 2010 г. Днес, 6 години по-късно, той отново е в голямата игра, наречена европроекти, и върти милиони левове
Историята се повтаря – понякога като фарс, а най-често – както си иска…
Автор: Михаил Бориславов
Помните ли делото САПАРД? Не?! Оправдани сте, защото то се влачи вече десет години по съдилищата и в момента пак е на първа инстанция… Все едно да помните първата серия от сапунката „Докато свят светува”.
А да се сещате за една чалгичка от началото на 90-те години, в която се пееше: „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка”? Тц?! Нещо ви щраква, че има такова неписано правило в съдебната практика, но не и за едноименното парче на фолкпевеца Бисер Цанков от Лясковец…
Не бързайте да си посипвате главата с пепел! Нито сте хванали „Алцхаймер”, нито ви е работа да пишете „Хроники по българските послания” (За въстанията е написал Захари Стоянов).
Защото истината е, че и делото САПАРД, и максимата за кокошката, милионите и прошката са част от българските послания към онази, вече втора Европейска комисия, на която сме сърдити: ние - почти никак, но управляващите – даже много, заради пословичния и безспорно унизителен мониторингов механизъм за напредъка ни в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.
Няма напредък, а има назадък! Колкото и черногледо да звучи… Класически пример в това отношение е именно делото САПАРД. То търси отговорност за престъпления, извършени в периода 2002-2004 г., когато според прокуратурата българските граждани Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков са действали като организирана престъпна група и са източили от бюджета на ЕС и изпрали 7,5 млн. евро от европроекти по програма САПАРД.
Аферата САПАРД гръмна през 2007 г. Три години по-късно СГС прати за 12 г. Николов в затвора, а жена му - за 5 г. През септември 2012 г. наблюдаваното от ЕК знаково дело претърпя пълен обрат.
Софийският апелативен съд, като втора инстанция, отмени присъдите и върна делото на прокуратурата заради грешки в обвинителния акт. Според САС в мотивите към присъдата буквално са преписани цели пасажи от обвинителния акт, а решението е пълно с откровени противоречия, декларативни твърдения, некоректни факти и повърхностни изводи.
Прокурорът по делото Стойчо Ненков не протестира оправдателната присъда, след което бе уволнен, а Софийска градска прокуратура го обвини, че с отказа от протест е осуетил наказателното преследване срещу обвиняемите по аферата САПАРД.
По това време и.дв. главен прокурор бе Бойко Найденов, който поиска Върховният касационен съд да възобнови делото, което и стана – то бе върнато за повторно разглеждане от САС.
През ноември 2015 г. Софийският апелативен съд (САС) за втори път оправда всички подсъдими по мегаделото за прането на милионите.
Прокуратурата обаче не се отказа и внесе обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, който мнозина наричат „Съдът „Антимафия”. Там една година и седем съдебни заседания се оказаха недостатъчни, за да тръгне делото по същество.
Процесът стана нарицателен за бавно правосъдие. Освен това през февруари тази година стана ясно, че е изчезнала и важна банкова експертиза за прословутите 7,5 млн. евро.
Междувременно Марио Николов се върна в бизнеса с европроекти, като според публикация на сайта „Биволъ” свързани с Николов фирми вече са усвоили 4 996 836 лв.по програмата „Конкурентоспособност”, а отпускането на други 7 687 438 лв. е одобрено.
Също като 5,1 млн. лева по програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така „общо над 13 млн. лева европари вече са завъртяни в нова схема по изпитания стар модел: завишени фактури за стари машини, вместо нови”, твърдят „биволите”.
Толкоз за едно от доказателствата, защо у нас няма напредък, а има назадък в тази особена част от живота ни, която, отчитайки авторството на Достоевски, бихме могли да озаглавим „Престъпление и наказание”.
Но погледнато от друга гледна точка, например на фона на песента „За кокошка няма прошка”, осъдени за корупция има, дори за подкупи в съдебната система и във важни контролни институции като НАП например.
Съвсем неотдавна състав на СГС осъди районния съдия от Русе Николай Стефанов на 3 години затвор условно по обвинението, че е опитал да вземе 500 лева подкуп от адвокат. Съдът прие, че приемането на подкупа е останало недовършено по независещи от Стефанов причини.
Съдията беше арестуван при зрелищна акция на ДАНС и прокуратурата в центъра на Русе през февруари м.г. По време на делото обаче стана ясно, че един от основните участници в операцията – Димитър Влахов от ДАНС, на практика е осуетил предаването на парите, след като е прибързал с ареста, и така белязаните банкноти останали в джоба на адвоката.
Също с условна присъда - една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години и глоба от 1000 лв., се сдоби преди дни надзирателят от затвора в Бургас Веселин Стоянов, приел 200 лева (дар, подкуп, цена за услугата?), за да внесе зад решетките мобилен телефон и да го предаде на затворник, излежаващ присъда.
Тази присъда също е показателна за скоростта на правораздаването у нас. Надзирателят Веселин Стоянов е бил арестуван на 25 юли 2013 г., непосредствено след като е получил мобилния телефон и банкнотите, които са били предварително белязани.
Междувременно столичната прокуратура внесе в Софийски градски съд обвинителен акт срещу М. Славейкова, която в качеството си на инспектор по приходите в сектор „Проверки” при НАП на два пъти фалшифицирала документи за възстановяване на ДДС и така „пренасочила” едни 173 377 лв. във фирма, регистрирана на името на нейния син.
Ако бъде призната за виновна от съда, тази бивша данъчна инспекторка безспорно би могла да бъде наречена „гнила ябълка”. Такава характеристика направи преди време френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан по адрес на съдия Румяна Ченалова, която има много общо с делото САПАРД и други процеси, за които е приложим терминът „дела с особен обществен интерес”.
Всъщност такива дела има стотици. С интерес ще очакваме дали ще бъде повдигнато обвинение на арестуваните през април шефове от Държавната автомобилна администрация или ще пием по един фреш от гнили ябълки.
Между другото, ако човек се порови в старите заглавия, ще попадне и на това: „Ивайло Московски уволни ръководството на ДАИ”. Само че датата не е 11 април 2016-а, а 15 юни 2011 г. Следователно историята се повтаря – понякога като фарс, а най-често – както си иска…
