Покрай вездесъщите матури виждаме дървото, не и гората


Покрай вездесъщите матури виждаме дървото, не и гората
Изпитът не е просто изпит, а залог на бъдещето
20 Май 2016, Петък


Нормално ли е децата да нямат право на грешка

Автор: Илияна Христова

Училищните матури традиционно са съпроводени с много шум за нищо. И този път бе така – охрани, теми, „пищови”, гераци, леми, теореми и стресирани родители изпълниха публичното пространство. Всеки момент към медиите ще полетят и традиционните бисери...
В цялата тази залисия преоткриваме уж много проблеми, а всъщност изпускаме главния – формата и значението на изпитите. Тестът – това е голямата беда. Кратките часове, които ти решават цялото бъдеще – ето я втората.

Преди двадесетина години, докато все още властваха старите порядки в образованието, матурата не бе задължителна. В малките класове пък напълно липсваше. Добрите бележки даваха възможност средношколците да бъдат освобождавани от изпит и така децата имаха стимул да учат през годината.
Сега матурата е ръженът, обаче накрая се получава уравновиловка – всички до един са на изпит. Нормално ли е това?
Преди двадесет години липсваха и тестовете. Учениците отговаряха на литературни въпроси чрез критически анализ на творбите, пишеха есе, правеха преразказ (в зависимост от изучавания материал) и това ги стимулираше към творчество – идеи, фантазия, богат речник...

Въоръжаването с „пищови” бе по-трудно, защото това означаваше да се възпроизведе предварително цяла една тема. Но с идването на демокрацията у нас, тази стара система  бе заменена с тестова – по американски образец. И какво се получи – учениците сега машинално трябва да възпроизвеждат съдържание, от тях се иска да зубрят, а не да творят, да посочват отговори за време (всеки модул е с точно определени минути, трябва да действат като машини), а по математика и да налучкват верните отговори.
Във всеки един момент може да чуете родител, учител, интелектуалец, журналист или депутат да реве, че училището не развива творчество в децата, а им „пълни материал” в главите.

И никой не вижда защо е така – ами защото самият изпит го налага.
Прехвалената тестова форма не изисква талант, тя не те кара да създаваш – а просто да копи-пейстнеш информация. Не е странно, че прилича на компютърна игра, нали? Дори посочването на отговори а), б), в)... наподобява натискане на електронен бутон.
От поне 70 години образованието в капиталистическия свят не цели да създава гении, а роботи, които автоматично се ориентират в опциите от главното меню.
Официално тестовете бяха въведени, за да се елиминира субективността при оценяването. Всичко е обективно – отговори, точки. Дори да се жалваш можеш накрая. Но не това бе главната причина.

Основният повод за въвеждането на тестовата форма бе, че тя е много по-лесна. Да зубриш и възпроизвеждаш е далеч по-удобно – изкарват се много по-лесно оценки, отколкото да твориш. И именно това е предпочитаният начин на изпитване от родителите. Те реват, че децата им затъпяват, но още повече реват, когато нещо ги затрудни. А тестът е прекрасно пазарно решение, удовлетворящо всички.
В миналото всяко едно училище провеждаше отделен приемен изпит. Правеха го и университетите. Това предизвикваше натоварване в продължение на дни, стресиращи пътувания между градове и разходи, но системата бе далеч по-удачна от сегашната.

Защото животът ти не зависеше от един изпит и бъдещето ти не беше поставено на карта за едни 4 часа. Ако днес се провалиш с темата, утре ще успееш. Ако в единия университет не си решил задачите, ще го направиш във втория.
Сега резултатът от зрелостния изпит на абитуриентите важи за всички вузове (с изключение на най-специализираните), а матурата на седмокласниците е вход към гимназиите. 4 часа си заложник не на охранителните камери, а на бъдещето си!
Защо от един единствен изпит трябва да ти зависи всичко занапред?! Ами ако детето точно в този ден е с разхлабен стомах? Или го боли глава?
Май пак стигаме до извода, че от хората не се иска да са хора, а машини. Нямаш право на грешка, сбъркаш ли – падаш. Още от дете.

А накрая малко смях.
Да сте чули в медиите да се коментира матурата в 4-и клас? Няма и да чуете, понеже тя не е изпит за учебно заведение по-нагоре. На тези препитвания изпитът се извършва в същото училище, в което учиш, пази те учител от съседната стая (изискването е просто да не преподава по същия предмет), а проверката на теста не се извършва от комисии, а от най-обикновен учител, който в повечето случаи е приятел на директора. И се грижи всички деца да имат добри оценки. А преди това, по време на самия изпит, пазещият квестор (оня от съседната стая) услужливо помага на децата да си „дооправят” отговорите.
Такива мити работи в родното образование. Много приказки, голяма залисия и все дребни неща се навират в очите ни. Но оставаме слепи за гората, в която тотално се губим.


Идва ли краят на преписването

„Темата с преписването на матурите става актуална всяка година по това време. От 2015 г. обаче, още по времето на проф. Тодор Танев като образователен министър, беше взето решение контролът да е изключително засилен и преписвачите да не бъдат допускани до матурите“ – заяви преди дни в ефира на националната телевизия заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов.
Тази година в битката за честни матури се включи цяла 14-хилядна армия армия от учители и квестори, та дори и полицаи. Идеята бе към това войнство да се присъединят и 2700 майки и бащи като наблюдатели на изпитния процес.

От министерството се надяваха във всяко школо да има поне по трима родители пазванти. Събраха ли ги или не, така и не се разбра, защото до последния момент не можеха да се намерят доброволци сред мамите и татковците, които да се изправят на фронта, пардон – в класната стая, срещу преписвачите.
Отделно в тази батална ситуация бяха използвани дори СРС-та – камери, свързани с министерството и с инспекторатите; специални индикатори, улавящи всяко съмнително движение по време на матурата и пр.

Полицейщината достигна върха си с обискирането на учениците, за да им се изземат мобилните телефони (като че ли в ерата преди джиесемите школниците не бяха достатъчно изобретателни в методите на преписване, подсказване и „стреляне с пищови“). Претърсени бяха и учители, и  директори – това пък от страх да не изтече информация с верните отговори.
Е, тя пък традиционно си изтече. Както е речено – където е текло, пак ще тече.
Та в този ред на мисли – и където се е преписвало, пак ще се преписва. Ако ще и матурите да се провеждат в килии единочки.
Диана Славчева


В категории: Образование , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки