Поръчваш Фауст, получаваш Мефистофел


Поръчваш Фауст, получаваш Мефистофел
Ива Йолова
18 Май 2016, Сряда


Момиче рицар взривява медийното блато с интервю с анатемосаните Радой Ралин и Борис Димовски

Автор: Борис Цветанов

Всяка година след тази история Радой Ралин посред зима, на всеки 20 януари, й е носил свежи цветя – не за имен ден, защото тя празнува на Цветница, а за рицарството й в онова „средновековие“, за което Йежи Лец неотразимо бе казал, че всяко столетие си ги има тези средни векове. А Борис Димовски спонтанно й рисува дружески шарж (по-късно ще сътвори и други) и между двамата ще се породи приятелство за цял живот...
Казва се Ива Йолова. Четири десетилетия вече показва ( иначе отдавна го е доказала ), че по думите й трябва да я познавате.
И още за нея. Има една мисъл на Мирон Иванов, която, дори само нея да бе написал, остава със златни букви в българската афористика: „Няма власт над оная глава, която не иска власт“.

Че думите му са като казани точно за Ива, се подписвам с двете ръце. Толкова е била скромна в оная студена зима на 1977 г., че дори не се подписва под организираното изцяло от нея интервю с двамата най-скандални творци от онова време. А е едва постъпила в ежедневника на ЦК на ДКМС „Народна младеж“. Само тя май не е била наясно с неписания закон – видиш ли тия двамата, минавай на другия тротоар.
Но момичето си е следвало друг закон, формулиран от Айнщайн, касаещ откривателите. „Знаещите законите не излизат от рамките, но ето – идва един невежа, срещу законите рита и прави откритие“– казва той.

Цяло откритие е и интервюто на Ива за читателя, затънал в голямата медийна скука на развития социализъм. Самото заглавие впечатлява: „И днес имаме нужда от фаустовци“.
Борис Димовски откровеничи: „Пред младите не трябва да се поставят бариери. Трябва да се вдигат бариери. Трябва да се освободи духът им, за да са полезни за народа си...“
Радой Ралин пък отсича: „Днес не е толкова страшно, че се консумират вещи. Страшно е, че се консумират хора... Ето – назначи някой някого край себе си, за да го консумира...“
Думите му са пророчески. Както и ония, които сподели с мен още през 1980 г.: „Няма нищо по-страшно от плутокрацията – власт на забогателите  от властта...“. Беше провидял онова, което щеше да дойде след двадесет години.

Днес Сульо и Пульо, с полуграмотността си крещят: олигархия, олигархия... Няма олигарси, читателю. Има власт на забогателите и богатеещите от властта!
Ива Йолова си беше поръчала Фауст. Но се яви Мефистофел. И този път – не от клепаната наляво и дясно ДС. Както сме го писали, кутията на Пандора се оказва не в „Държавна сигурност“, а в ЦК на БКП.
От „Народна младеж“ са изхвърлени шестима журналисти (майсторите на кафеджийските реклами като „три в едно“ ряпа да ядат – ЦК минава направо на „шест в едно“ ). На първо място е тресната вратата на очарователната изпълняваща длъжността главен редактор Пенка Чернева. Разбира се и на главната виновница – Ива. Заминават си също поетът Йордан Янев, Яков Янакиев, Елеонора Владимирова и Любомир Коралов.

„Народна младеж“ не за първи път познава прелестите на чистката. И няма да е за последен. Малко се знае, че непокорният „Пулс“ (спомнете си сакралния акростих „Долу Тодор Живков“ ) е дъщерно издание (непознато в тогавашния печат) на „Народна младеж“. Неговото начало е започнало като приложение на ежедневника. Вече дори специалистите нямат представа, че е имало и друг замисъл: заедно с „Пулс“ започва да излиза и приложението за хумор и сатира „Млад ЕЖ“ – идеята била то да прерасне като втори сатиричен вестник, конкурент на „Стършел“. За съжаление „танцува“ само едно лято... По понятни причини.

Изобщо в изданията на ЦК на ДКМС Партията често е виждала проводници на идеологическата диверсия. Устремно започналият „Жар“ – първият у нас многоцветен илюстрован седмичник, равностоен на западните си събратя, „устоя“ само петилетка. Ликвидиран бе уж поради липса на хартия (?!).
А в него имаше блестящ екип, в който главният редактор Куно Петров доведе извадения от него със сила от Четвърти километър, където бе натикан с клевети, Владо Свинтила – един от най-оригиналните потомствени интелектуалци, когото Десети ноември завари с дузина невъзможни дотогава за публикации ръкописи. Пълно разпиляване – от главния редактор до уредника, претърпя дори невинното „Наука и техника за младежта“, под предлог че възхвалява науката на гнилия Запад!

Но да се върнем към удара с шестимата изгонени от „Народна младеж“.. Чувал съм, че в основата му стоял главнокомандващият втори човек в Партията и държавата Борис Велчев. Ние сме писали истината по неговия случай, който няма нищо общо с мантрата „използваха сина, за да ударят бащата“. Нищо вярно няма и в измишльотината за българския дон Корлеоне, който примирал за творбите на сина си.
Иля си беше бунтар. Слушал съм за неговото пародийно припяване в тесен кръг с гласа на Емил Димитров: „Мойта хубава страна/ майката ми разката,/ щом се върнах...“.
Та трудно е да се разбере истината в случая за ролята на харесания от Тито за държавен глава на България Борис Велчев. Той самият, много скоро след нашата история, ще си вземе последно сбогом с властта...

Но да видим и други „стари муцуни“.
Валентин Бояджиев, упорит изследовател на българското „средновековие“ от двадесетия век, разказва, че в агитката се включва и тогавашният международник от БТА, бъдещ баш демократ Асен Агов (бил ми е приятел някога, от което се срамувам, написах книга за достойния му дядо – герой летец, началник и създател на гражданската ни авиация).
Та другарят А.А. докарал пред малкия екран от девет блата вода, за да я излее над прокажените. Намерил дори едно френско журналистическо недоразумение, което да изкаканиже, че шесторката правилно е уволнена, щом засягала интересите на работодателя си. Така, видите ли, било дори на Запад.

Прочее Ива Йолова и по-сетне ще има сблъсъци с френски полуграмотнички...
Срещу шестимата започва нещо от рода на другарския съд за схемата, на който разказахме, когато писахме за Марко Ганчев.
Никой в този съд (разбирай Бюрото на ЦК на ДКМС) не обелва зъб в защита на грешниците, най-вече на Ива. Никой, освен един достоен поет, който след някоя и друга година за едно свое стихотворение, озаглавено „Квартално събрание“, направо ще бъде изключен от Партията. Тогава поетът Георги Константинов е член на ръководството на Комсомола и ще тропне по масата: „За свободомислие ли ги съдите?! Ще се срамувате за това след време!“.

Това не е краят на ходенето по мъките на Ива Йолова и компания. Но тъй като вече сме американизирани, трябва да завършим с хепи енд.
Ето го и него: Радой Ралин и Борис Димовски ще се сблъскат лице в лице с командващия софийския комитет на партията – майка Георги Йорданов. И ще го убедят (прочее, човекът разбираше от култура и го доказва като министър по-сетне ) да се намери работа на Ива в „Труд“ – едно друго прочуло се с нестандартно мислене издание. Там отива и Йордан Янев. А Пенка Чернева пък е назначена в най-четения седмичник – „Поглед“.


Заради интервютата с Борис Димовски и Радой Ралин от „Народна младеж“ си тръгват шестима Пенка Чернева е една от изгонените, след което е назначена в „Поглед“ Един от шаржовете на Димовски – карикатурист и журналистка са забили нос в дълбокомислен диалог

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки