Одобрен е нов национален план за интегриране на ромите
От години се харчат милиони за „обхващане и задържане на децата и учениците от ромски произход в образователната система“, и въпреки че ползата от това е минимална, наливането на пари продължава
В съществуващия у нас изкривен модел за ислямизиране на циганите да се говори за интеркултурно образование е доста нереалистично
На своето редовно седмично заседание правителството одобри Програма за дейността в периода 2016-2018 г. на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който е звено към Министерството на образованието и науката. Което е повод да припомним, че по данни на Синдиката на българските учители за 43% от учениците у нас българският език не е майчин.
Кому да кажеш: „Българино, знай своя род и език!” – на корифеите в МОН ли, на министрите ли, или на авторите на новоприетата програма за интеграция на децата и учениците от малцинствата.
Стратегическите цели, залегнали в документа, са четири – пълноценна социализация на деца и ученици от етническите малцинства, гарантиране на равен достъп до качествено образование за децата и учениците от етническите малцинства, утвърждаване на интеркултурното образование като неотменна част от процеса на модернизация на българската образователна система, съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства.
Казано в скоби – мултикултурализмът се оказа един от троянските коне, довели в Европа милиони мигранти от Третия свят.
Дали не е по-патриотично и полезно за държавата възпитаниците на българските детски градини и училища да овладяват в достатъчна степен българския език, култура и бит, преди да опрем до утвърждаване на интеркултурното образование?
Една от целите на програмата е увеличаване на броя както на педагогическите специалисти, обучени за работа в мултикултурна среда, така и на броя на млади учители от етническите малцинства.
Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства ще се фокусира върху разработване на проекти и участие в конкурси за привличане на средства извън държавния бюджет – като например от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Ромския образователен фонд, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2015-2020 г., Еразъм+ и др.
Освен това ще бъдат финансирани проекти, свързани с работа с родители, учители, педагогически специалисти за преодоляване на негативните стереотипи и дискриминационни нагласи спрямо различните етноси.
В една или друга степен всичко това прилича на обосновка за усвояване на поредните средства от българския бюджет и на средствата по различни европрограми.
В „Десант” неведнъж е ставало дума, че ползата от такова наливане на пари е минимална, но пък вероятността от финансови злоупотреби е огромна. Както и за това колко много милиони са дадени през последното десетилетие за интеграция на ромите, без да има какъвто и да е видим резултат.
В България е пълно с неграмотни цигани, а в последните години някои от тях доброволно се дадоха на турската вяра, заприказваха на турски и станаха мюсюлмани – някои умерени, а други – направо фундаменталисти. В този изкривен модел на религиозно зарибяване на ромите да се говори за интеркултурно образование е доста нереалистично и някак встрани от целите за получаване на основна езикова и всякаква друга грамотност, която да позволи на тези деца да завършат училище и да имат някакъв шанс на пазара на труда.
И като стана дума за поредната програма за интегриране на децата от малцинствата, трябва да отчетем, че правителството прие (за кой път всъщност?) и Национален план за действие за периода 2015-2020 г. в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).
А ето и част от мерките в този план, които също звучат като опит да се направи дупка в морето.
Планът предвижда провеждане на информационни кампании и привличане на младежи от ромската общност със средно и висше образование като доброволци за работа с деца в риск от отпадане или отпаднали от училище, както и включването на родители на деца от ромски произход в процеса за преодоляване на негативни обществени прояви.
Не се сърдете, ако след малко прочетете нещо, което с типично чиновнически новоговор казва същото, като написаното в предишната програма.
И така: оперативните цели на плана за изпълнение на стратегията за интегриране на ромите едно към едно съвпадат с онова, което министрите са замислили за доброто на децата от всички малцинства: обхващане и задържане на децата и учениците от ромски произход в образователната система и осигуряване на качествено образование в мултикултурна образователна среда; осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми; подобряване на достъпа на ромите до пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях; подобряване на жилищните условия, вкл. на прилежащата техническа инфраструктура…
Освен това, държавните чиновници ще работят с държавни пари за промяна на негативните нагласи към ромската общност чрез осигуряване на по-добра публичност и прозрачност на дейностите по интеграционните политики за циганите и други уязвими етнически групи, живеещи в сходна ситуация.
Амбицията за промяна на негативните нагласи надали ще проработи веднага в Гърмен например или в Раднево, или дори в онази Катуница, където са палатите на така наречения Цар Киро.
А може и да проработи, ако отчетите за изпълнението на подобни стратегии и програми продължават да се пишат като някогашните конгресни доклади, отчитащи успехи във всички сфери и на всички фронтове.
На хартия всичко е възможно...
