С Герман и гонене на змей се предпазваме от градушки
12 Май 2016, Четвъртък
На 12 май на много места в страната се извършват ритуали за измолване на дъжд
На 12 май православната църква почита паметта на свети Герман – патриарх на Цариград през VІІІ в. и борец срещу иконоборството. В този ден се извършват ритуали за измолване на дъжд и предпазване от градушка.
Според народните предания има четири градушкари – Герман (12 май), Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни), но от всички Герман е главният.
На този ден никой не смее да работи каквато и да е работа, особено полска. Не се впрягат и воловете. Това се прави, за да не бие градушка. И ако през лятото бие градушка, се вярва, че някой от хората е ходил на нивата тайно.
Затова, щом някой се накани да свърши някаква работа в този ден, съселяните му насила го спират, разпрягат воловете, а колата потрошават на парчета, за да предпазят населеното място от поразиите на грешника.
Според народните вярвания градушката се прави от мъртвите и ни се праща от оня свят. И то от грешниците. Те трупат ледените зърна на купове, откъдето Господ ги взима и бие с тях грешниците на земята.
Легендата разказва, че градушкарят Герман изпращал глух старец да направлява градушката, като му заръчвал: „Води я там, дето вчера не си ходил!“. Дядото обаче чувал: „Води я там, дето вчера си ходил“. Затова често град удря там, където е падал и по-напред.
Предците ни са вярвали, че облакът с градушката се предвожда от кръстат орел. И като видели такъв облак, гърмели с пушка срещу него, за да плашат птицата, та тя да го замъкне на друго място.
Когато започнело да вали град, вземали брадва и нож и ги поставяли на земята с остриетата нагоре, за да пресекат града на дъжд. Също така, за да спре градушката, нареждали на момче и момиче, които са първаци или изтърсаци от две нероднински семейства, да глътнат едновременно по едно ледено зърно.
Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизали от къщите – мъже, жени и деца, и викали „Германе, върли праздниче! Пренеси я в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!“.
В Северна България празникът се свързва с изпълняването на обичай за дъжд. Девойки и вдовици изработват гола мъжка фигура от кал или глина, с уста и очи, отбелязани с боб или въглен. Куклата, наречена Герман, полагат в „ковчег“ – сандък от дъски, който отрупват с цветя. После започват да оплакват „покойника“ като истински мъртвец.
В други места от страната пък селският глашатай известява хората, че ще „се гони змей“ (в народната митология често змеят е бил смятан за пазител на изворите и затова при засушаване се приемало, че той не пуска водата да тече).
Всички врати трябва да бъдат отворени и кучетата вързани. Т. нар. „гонци“ мушкат с криваците си навсякъде из къщата – в кошарата, в плевнята, дори в гърнета и стомни, където може да се крие змеят. После обикалят ниви, градини и воденици като вдигат силен шум, за да прогонят натрапника.
Докато трае обичаят, никой, особено момичетата, не трябва да излизат навън, защото, ако прогоненият змей срещне мома или булка, ще я грабне и отвлече „вдън гори“. Ако четата на гонците срещнела някого, го биела, защото се вярвало, че змеят често приемал човешки образ.
След като обиколят цялото селище и землището му, участниците в обреда отиват на реката и се окъпват, като така символично се очистват от злото, с което били влезли в досег. На зазоряване мъжете се прибират вкъщи, изпълнили мисията си по прогонването на змея. И всички вярвали, че скоро ще завали дъжд.
