И тази година, макар и вяло, медиите напомниха за бомбардировките над София и другите градове през Втората световна война,
Автор: Христо Христов, Правец
извършени от английски и американски самолети. Вярно е, че тогавашното ни „демократично” правителство обяви война на Англия и Америка, които, както се говори, са ни търсили на картата.
Във въздушните боеве над столицата ни нашите славни военни пилоти се сражаваха с нашествениците и често сваляха самолетите им. Спомням си една битка в небето над Правец, когато бяха свалени два вражески аероплана. Известен е и таранът на Списаревски.
София беше евакуирана, а правителството се беше скрило на Боровец. Населението с ужас очакваше набезите на агресорите и с неописуем страх наблюдаваше ескадрилите, които прелитаха в посока Румъния. Не се знаеше къде те ще изсипят смъртоносния си товар.
При бомбардировките бяха избити стотици българи и разрушени хиляди сгради. Пострадаха не само военни цели, но и много граждански обекти. Върхът на безчовечието беше хвърлянето на минирани играчки. Десетки деца бяха осакатени от тях.
Мина време, настъпиха нови „демократични” години. Политици, управници и разни псевдопатриоти често правят изявления, че обичат и други страни, но най-обичат България. Обичат България, но построиха паметник на американските летци, които хвърляха бомби и минирани детски играчки над България. Това означава признание и поощрение на техните действия – добри момчета, правили са добро! Не ми е известно дали има такова чудо по света – паметник на убийци!
Аз пък питам: нашите храбри летци, които се биеха като орли за родината и ги сваляха, престъпници ли са? Дали пък не трябва да им се потърси съдебна отговорност за своеволията, които са вършили?
