В къща „Недкович" обичал да пие кафето си Патриархът на българската литература Иван Вазов
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Издържана в духа на европейския класицизъм, къща „Недкович" в резервата Стария Пловдив е една от най-причудливите и модерни за времето си възрожденски жилищни сгради. Някои чужди изследователи оприличават сградата на ул. „Цанко Лавренов" № 3 с италианско палацо от епохата на Ренесанса.
Според стари пловдивчани, в двора на този дом кафето си обичал да пие Патриархът на българската литература Иван Вазов. В същия двор, под бухналите корони на дърветата и натежалите асми се запознали родителите на поетесата Елисавета Багряна.
Обвитата в красиви мистерии и романтична история постройка е принадлежала на карловския търговец на тъкани и възрожденски общественик Никола Недкович. Той търгувал с Цариград и други градове, а по-късно заемал длъжност при окръжния управител на пловдивската „Ааза".
Като син на богата фамилия и с модерно за времето си мислене, той бил силно отворен към културата и бита на Западна Европа. През 60-те години на XIX век построява първия етаж от къщата в Пловдив и живее там заедно със съпругата си и дъщеря им Елена Недкович. През 1963 г. е издигнат и вторият етаж на къщата.
Днес тя е паметник на културата от национално значение и е първата, на която е направена частична реставрация в периода 1964-1969 г.
Това става, след като дъщерята на семейство Недкович умира и сградата става общинска собственост. През 60-те години на миналия век тя е превърната в музей. През 2005 г. са извършени частично консервационно-реставрационни работи по българо-японската Програма за реставрация на паметници на културата в Старинен Пловдив.
От всички жилищни сгради в архитектурния резерват, тази е с най-богата външна декоративна украса.
Интерес будят многобройните композиции с изящни архитектурни сюжети над всеки един от прозорците на фасадата. Тя е пищно декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки. Уникални за времето си са и функционалните архитектурни решения – изграденият подземен тунел, който свързва избата с улицата, наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част.
Салонът не е толкова просторен, а двата етажа са с отделни стълбища. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени.
Идеалната симетрия си личи както фасадно, така и в интериора –има еднакъв брой помещения в лявата и дясната половина. Жилищната част е в центъра на двора, от лявата страна са кухнята и помещенията за прислугата, а стаичката в ъгъла, както и на крепостния зид е миниатюрен клюкарник. Това помещение е било специално място за наблюдение на улицата и съседните къщи.
Клюкарникът, снабден с прозорци към улицата, е давал идеалния контакт с живота навън посредством еркерно изнасяне. Наблюдателницата влиза на половин метър в двора, също с толкова е издадена и към улицата. Из целия първи етаж, където фамилията е прекарвала по-голяма част от времето си, геометричните фигури са доминиращи.
Основен елемент е финото елипсовидно слънце, има го по повечето от вратите. „Зелената стая" е била дамската. На тавана се виждат халките, където е била окачвана бебешката люлка. Раклата на госпожица Елена Недкович е от 1867 -ма, годината на раждането й. В „Лилавата стая" е била трапезарията, а всекидневната е била разположена в „Оранжевата стая”. В помещенията към двора са изобразени пейзажи с изгледи от различни европейски градове.
Съседната на женската стая е миниатюрна гостна с южно изложение. Официалното помещение за гости е на втория етаж и е било наричано „Червената стая". Интериорът е характерен за пловдивските къщи през Възраждането – елементи от Изтока, като миндера например, се съчетават със западноевропейската мебел.
Всичко хармонира с основните елементи на българското – изящните резбовани тавани, изписването на стените. Има три медальона – първият изобразява дома на Недкович по времето, когато е бил още на един етаж. На втория медальон е нарисувана класическа къща от Балканския регион. Третият показва западноевропейска архитектура от онова време.
Завесите са уникални – подобни не могат да се видят в нито една друга възрожденска къща. Следващото помещение е деловата стая, където Никола Недкович се е срещал с търговските си партньори. Характерни са вградените долапи, както и прословутата алафранга или ниша. В нея е направен красив стенопис с един доминиращ цвят и линеарно разчертаване. Нишата е имала декоративни функции, в нея се е поставяла ваза с цветя.
Последната, „Лилавата стая", на първия етаж е трапезарията. Запазено е огнището, използвани са класически чугунени печки с дърва и въглища. Предметите са оригинални, купувани от самия собственик. Запазена е виенската печка, съдовете за дърва и въглища. Мебелите са съчетание от дърво и пресована кожа. В помещението има и миниатюрен иконостас, насочен на изток.
Избата, първият и вторият етаж са свързани и със специално стълбище за прислугата, направен е и отделен вход. Целта е била слугите да внасят храна и съдове без да ангажират парадния вход. Отделно от това мазето има подземен вход, който минава под плочника и излиза на самата улица.
Централното трираменно стълбище към втория етаж е било официално за обитателите и гостите. Вътрешните прозорци към вестибюла са фантастична идея от страна на неизвестните и до ден днешен майстори. Целта е била в къщата да влиза повече светлина. Мангалът в ъгъла показва, че в помещенията, където е нямало комин, са използвани класическите мангали с дървени въглища. Те са се разгаряли навън, после са се внасяли в стаите.
Резбованите тавани на втория етаж са заменени с фино изписани. Килимите са правени специално по поръчка през 1869 г. Има два от Котленската школа, като единият е дълъг 10 метра. В една от спалните може да се види и постелка от Чипровската школа.
На втория етаж, както повелява правилото на възрожденската архитектура, е големият хол с представителна функция. Той е бил място за срещи с търговски партньори и с официални гости. Тук е т. нар. кьошк - пространство, изнесено с няколко стълби нагоре, където са свирели музиканти. Другата забележителност тук е редкият за България стол, наречен „тет-а-тет” или „столът на влюбените”. Запазен е в отлично състояние, без никаква реставрация. Останалите мебели в хола са в стил ампир. Първата стая е обзаведена с мебели, купувани от Гданск в края на XIX век. Тук е и портретът на собственика.
В двете спални помещения – моминската и голямата стая, има предмети от края на XIX и началото на XX век. Могат да се видят изящни кенарени тъкани, бельо, пижами и чаршафи от копринен кенар, памук и с фина бродерия. Миялните комплекти са по западноевропейски образец, копиран в пловдивските къщи.
В новата си история къща „Недкович" е съвременна културна сцена, място за изложби и естествен декор за много филмови продукции. Тук са снимани кинолентата на Иван Андонов „Вампири, таласъми”, смесени продукции между България и Италия като „Папа Йоан XXIII ” на режисьора Джорджо Капитани, „Сорая” и "Капитанската дъщеря" по едноименната повест на Александър Сергеевич Пушкин. Къщата стана любима на италианския актьор Микеле Плачидо, който преди години също засне филм в Стария Пловдив.
В „Недкович" са идвали на посещение генералният секретар на ООН Бан Кин Мун, датската кралица, принц Чарлз и китайският министър на икономиката. Тук се устройват и интересни изложби. Една от тях бе тази на художници с различни недъзи. Друга експозиция показа сбирката „Стрелките на времето” - колекция от общо 15 старинни джобни, стенни, настолни и каминни часовника, притежание на Общински институт „Старинен Пловдив”.
За този прекрасен дом вестник „Ню Йорк таймс" пише: „Построена през 1863 г. и частично възстановена през 1969 г., къщата е принадлежала на известния местен търговец Никола Недкович и въплъщава класическите български архитектурни щрихи – особено изящните резбовани тавани, различни във всяка стая – в традиционен европейски стил. Изложени са всички вещи на семейството – от копринените нощници до сервизите за хранене и рисунките от пътуванията на богатия собственик."
