Къде са онези почти блажени години, когато първи май е бил само ден на цветята, съвпадащ с трескави приготовления за един от най-големите религиозни празници – този, посветен на свети Георги Победоносец?! Можем само да завиждаме на тези, които са имали възрастовата възможност да го честват преди 9 септември 1944 г.
6 май е била светла дата на народна духовна пролет, когато е цъфтяла вярата в някаква човешка солидарност и съпричастие – както у най-бедните, така и в най-имотните българи.
Седмица преди празника Русе се е превръщал едва ли не в свободен уличен панаир на овцевъдството. Дивна нашенска симфония от звънци оглася града, купуват се агнета. Гергьовден идва като всеки Божи ден, но тръпката е толкова силна, че и децата трудно спят. Фурните димят с фанарата на благоденствието, камбаните бият с пулса на древна традиция.
И как да не си развълнуван, когато на 5 май вечерта е била зарята за загиналите русенски поборници и юнаци от войните! Пак кънтят на площада до старата поща славни имена, прожекционен апарат отразява образите им на смълчаната стена, превърната в екран. Звучи „Покойници, вий в други полк минахте...".
Повечето от коленичилите хора плачат, слети с вечната воинска памет за българщината и личните семейни жертви. Отслужва се молебен, присъстват и всички първенци на града.
А на 6 май сутринта започва военният парад – кънти бойната стъпка на онези доблестни воини, знаещи за какво трябва да проливат в нужда кръвта си. Когато в маршов такт полковото знаме на легендарния Пети Дунавски полк дефилира пред гражданите, всички свалят шапки. Де ги тези кристални рефлекси на общение между нация и войска днес? А след войската по русенския паваж са и славните бойци от запасното войнство – всички с ордените си, всички до един заедно, без разлика в обществено положение.
Следват училищата с духовата си музика, юнашките дружини, патриотичните организации. Блестят одухотворени детски очи и лачени пантофки в закачките, гонитбите и лудориите по люлките.
На брега на Дунава украсени каици чакат русенци, за да ги откарат на фамилни, мирносъседски и приятелски софри по островите.
В механите виното потрепва от екнали смехове и песни.
Какво повече – и сладост, и мъка е да си представяш онова време, когато „О, минало незабравимо" е било тон на реалност, докато традициите не бяха вкарани в соцконцлагера на забравата.
Щрихираната гергьовска картина, отнасяща се за 30-те години на миналия век, е по спомени на кореняци русенци, много от които вече са в отвъдния свят.
А след 1944 г. Гергьовден остана само като ден на пастира и на атеистичните трапези. И все пак социализмът не успя да направи всички българи овчедушни.
Днес Гергьовден е и празник на храбростта – би трябвало да е във всяко гражданско отношение. Дано го изживеем ведро, както в миналото, но с просветлението за всякаква борба в името на бъдеща, доколкото може, максимално независима България. Дай Боже да не е поредната ни утопия в сегашната разграбена, покрусена и излъгана на едро наша държава!
Тодор Бакърджиев
Благослов за овчарите в Загорци
Някога чобанската гега хранела семейството. Без „бяла паница“ (т.е. съдина с мляко) на софрата не се сядало.
Откакто се помня, Гергьовден ми е носил само радост. Вечерта преди празника ние, децата, беряхме млада коприва и крушеви клонки. Стрък коприва и восъчна свещ се слагаше на пътната порта на къщата, по вратите на кошарата, хамбара, плевника и обора. Свещите се палеха, когато се свечеряваше и горяха, докато свършат...
В центъра на вниманието беше гергьовденското агне. То се знаеше кое ще е още месец преди обреда.
Рано сутринта на Гергьовден то се извеждаше на двора.. баба ми носеше тепсията, агнето се закичваше с коприва, запалваше се свещ и жертвеното добиче се заколваше. С кръвта, изтекла в съда, се дамгосваше челото на всички от семейството – за здраве.
Агнето се сгъваше в една голяма тава, напълнено с плънка от ориз, пресен лук и много подправки. В предварително опалената пещ се хвърляха 5-6 тави на домакина и съседите. После като я отвореха, сладкият аромат ни упояваше.
Празничната трапеза, наредена в нагиздената стая, събираше цялото семейство. Нареждахме се около софрата. Баба палеше свещта, забита в празничната пита, прекадяваше трапезата, отливаше от виното... Дядо прочиташе молитвата, сядахме и гощавката започваше.
Ръцете ни се протягаха внимателно към големия пръстен гювеч, дето беше извадена част от пълнежа и половината печено агне. Всяка година традицията се повтаряше, но в гощавката сякаш винаги имаше нещо по-различно от миналата.
Камбанният звън приканваше за празничната литургия и към черквата се отправяше мало и голямо. Там се произнасяха молитви и благословии за здраве и берекет, за овчарите и добитъка, както и за свети Георги, който ще помага.
Празникът продължаваше в северния край на селото, в местността Брястовете, до сладкия кладенец. Общата трапеза се разполагаше направо върху зелената трева, върху тъкани кърпи.
Гощавката започваше с гергьовско агне и руйно вино. Хората – от пеленачета до беловласи старци – бяха като едно семейство. Нямаше ни домакини, ни гости.
На зелените брястови клони бяха вързани люлки, на които момците люлееха изгорите си, а те пищят уж от страх, пък им е радостно на сърцата. Майките гледаха дъщерите си, бащите насърчаваха синовете си. Така е било отколе!
След празника селото притихваше. А пролетта продължаваше да шета из чистите нагиздени домове на село Загорци, а и по цяло Българско...
Сега, след толкова години, дойде ли Гергьовден, душата ми е пак там – по зелените поля на моето детство.
Стоян Калпушков
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, а сред мюсюлмани, помаци и роми е наричан Хъдърлез и Адрелес. Празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, която приключва по Димитровден.
Изключително богата е обредността, свързана с посрещането му, като тя обхваща всички области от стопанския и социален живот на хората. Ритуалните практики в този ден целят осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, а сред мюсюлмани, помаци и роми е наричан Хъдърлез и Адрелес. Празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, която приключва по Димитровден.
