Героичната Априлска епопея във Втори Сливенски революционен окръг


Героичната Априлска епопея във Втори Сливенски революционен окръг
Иларион Драгостинов
04 Май 2016, Сряда


Пътят на дружината на Арбанасчето до върха – от Кушбунар до Вратника и Сатма чешма

Автор: Стоян Калпушков

В средата на февруари 1876 г. в Сливен пристигат апостолите Георги Икономов и Стоил войвода от с. Инже кьои (дн. Стоил войвода, Новозагорско). Икономов има за задача да подготви в родния си град идването на главния апостол Иларион Драгостинов и помощник апостола Георги Обретенов.
След погрома на Старозагорското въстание през 1875 г. Сливенският революционен комитет замразява дейността на местната организация. С идването на Андон Кутев, след емигрантството му във Влашко, комитетът се съживява. Родната къща на смелия патриот става център за дейността му. За председател е избран Нано Господинов, а за членове – Георги Киряков, Димитър Кукумивков, Димитър Събев и др.

Междувременно Георги Икономов е издирван от турската полиция в Сливен и затова се прехвърля в Панагюрския революционен комитет.
На път за Сливен, градът на вехтите войводи и център на Втори революционен окръг, Иларион Драгостинов се отбива в родното Арбанаси, за да види близките си. „И жален час беше“ – отбелязва сестра му Евгения. Баща му взема наниза жълтици от майка му и му ги подава с думите: „Вземи, сине, това за народното дело. Да ти помага Бог и света Богородица да те пази!“. Майка му Елена целува сина си по челото. Сълзи овлажняват очите й – Иларион ги успокоява. В късната вечер снежната буря заличава стъпките му.
На 27 март 1876 г. той пристига в Сливен и отсяда в дядо-Тодювия хан в Клуцхор. Свиканото събрание на комитета продължава три часа. Подготовката за въстание в Сливен се съживява.

Иларион Драгостинов и Коста Тотюв, посещават Ямбол и се срещат там  с Георги Дражев, председател на местния революционен комитет. Главният апостол остава много доволен от подготовката на въстанието. По същото време Георги Обретенов предприема обиколка из селата западно от Сливен. Нено Господинов и Никола Киряков са из някои сливенски села, а Д. Кукумявков и Д. Събев кръстосват Котелския край.
На 19 април Стоил войвода с няколко съзаклятници се отправя в планината да организира въстаническа база – за укриване на оръжието и заплашените от арести комитетски хора. В престрелка между потерята и четниците, водачът на турците Али Байрактар е повален от точния му изстрел.

Положението все повече се затяга. Сливенският комитет настоява датата на въстанието да бъде отложена. Според Иларион и Георги Обретенов иначе ще се стигне до пълен провал.
Нощта на 2 срещу 3 май е решаваща. В къщата на Андон Кутев знамето е ушито от Петрана Обретенова, сестра на Георги Обретенов. То е развято и всички присъстващи го целуват. За Кушбунар потеглят 12 души – трима от тях не са от Сливен – Иларион Драгостинов от Арбанаси, Ге-орги Обретенов от Русе и Георги Колев от с. Кортен, Новозагорско. В местността Котелски лозя четата е посрещната от Стоил войвода. Всички са отправят към Хайдушкото сборище.

На 3 май преди пладне от Ямбол начело с Георги Дражев пристига група от петима момци, водена от Стефан Серткостов. Веднага е създадена обща чета. За неин ръководител е избран Стоил войвода. Иларион, Георги Обретенов и Дражев образуват военен съвет. Политически ръководител си остава Иларион Драгостинов – Арбанасчето. Очакваните от Сливен, Ямбол, Котел, Карнобат и селищата четници обаче не идват.
Настъпва свежото пролетно утро на 6 (18) май. Четниците са строени с лице към слънцето. „Свалете калпаците“ – казва Иларион Драгостинов. В този миг изваждат и развяват знамето, като избират Стефан Серткостов за знаменосец. Четниците минават и целуват пряпореца под кръстосаната сабя на Иларион и пушката на Стоил войвода. Оттук, от Кушбунар, започва пътят на четата по живите въглени на борбата.

Иларион Драгостинов и Георги Обретенов са облечени в хусарски униформи, а Стоил войвода е в хайдушка премяна. Четата нощува в местността Голямата могила.
На 7 (19) май слънцето облизва белотата на върховете. Четата навлиза в чисто българското Нейково. Нейковци вече са въстанали. Пред забитото знаме на мегдана в празнична премяна с изнесените хоругви отец Никола заклева новите четници. От селото, начело с Дали Ради, са тръгнали 30 юнаци. Преди обяд четата влиза в Жеруна (дн. Жеравна). Щом ги виждат, турците хукват да бягат. Поп Тодор благославя новото дело. Васил Дойнов слага барут в шепите на четниците с думите: „Когато гръмне, не са плашете“. Денят преваля, неочаквано завалява студен дъжд, който преминава в лапавица.

Нощта на 8 (20) май дружината прекарва в кашлите зад Костен дол. Чакат се нови четници и тези, изпратени в Нейково за храна, но никой не идва. На следващия ден 9 (21) май четата тръгва към Нейково. Времето е студено и мрачно. От Търговище до Сливен турската власт съобщава, че в Нейково и Жеруна е имало бунтовници. От голия хълм Дъгата поляна и от дъбовата гора Адън кория ги посреща пушечна стрелба. „Кринката“ на Иларион и Стоил и „Берданата“ на Георги Обретенов отговарят с честа и точна стрелба. Сражението трае два часа. Георги Обретенов и няколко четници прикриват изтеглянето на дружината към пролома на Нейковска река. В местността Пожара е второто голямо сражение – в него участва и конница. В Сукбунар пада убит Георги Обретенов.

Иларион взима пушката му и със сълзи на очи се прощава с приятеля си. Ранен е Стоил войвода. След последния куршум Дели Ради излиза с нож и е повален от куршумите на потерята.
Четата се разделя на групи. Най-голяма е тази на Стоил войвода – с него тръгват Иларион, Георги Дражев, Стефан Серткостов. На 9 срещу 10 май те виждат  запалените огньове на потерята и аскера, които чакат утринта, за да унищожат шепа мокри, изгладнели, изтощени четници. Падналата мъгла обаче им помага да се измъкнат от преследвачите.

Те достигат Кална усоя, близо до прохода Вратник. В завързалата се престрелка пада убит Иларион Драгостинов, загива Стефан Серткостов и други четници. Стоил войвода ридае неутешимо – няма го Арбанасчето, отишли са се верни другари. На 11 (23) май останалите живи четници – измъчени, гладни и отпаднали, попадат в плен.
Стоил войвода отказва да го водят в Сливен. До Сатма чешма го обезглавяват. Побиват на колове главите на Иларион, Стефан, Стоил и други четници. Взимат им дрехите, а труповете изхвърлят.

Така в сражения загиват 17 бунтовници, обесени са 10, а 13 са изпратени на заточение.
Но те остават безсмъртни – вечно живи, духовното имане в огърлицата на българския корен. Незнайни, но вечни образи в майчиното сърце на татковината си България.


Стоил войвода Ямболският революционен комитет с председател Георги Дражев (в средата)

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки