Звучи като сценарий за филм с щастлив край, но не е. Защото е случка от живота, а нейният край е много, много далече. Защото тези, за които ще прочетете, работят с хъс, идея и настроение, без да мислят за някакъв фатален край (напук на вечните черногледци у нас).
Това е историята на Емил Праматаров, завършил бургаската Английска гимназия преди няколко години. И на неговата приятелка Жанет Николова, която тази година ще бъде абитуриентка в Немската.
Двама млади българи, все още в началото на житейския си път, отказали да емигрират в чужбина, където да работят в закусвални или да мият чинии няколко години, докато стъпят на крака.
След като се дипломирал тук, Емо заминал да учи във Виена. Тежкарската специалност „Международна бизнес администрация”. В началото имал малки проблеми с немския, защото е учил английски, но не това били неговите дертове.
След известно време размисли, признал честно пред себе си, че колкото и добър да стане, в тази професия винаги ще предпочетат някой австриец пред него. И не че нямал хъс, а просто не искал да прахосва излишно време да доказва, че е по-германец от австрийците.
Отделно му правело впечатление, че приятели от България си плащат таксите и заработват някое и друго евро, но не като миячи или дюнерджии, а с компютърните си умения – изработвали интернет страници направо на личните си лаптопи в общежитието и ги продавали на желаещите.
Нищо незаконно, нищо нередно, в чужбина на такива майстори им викат „фрийлансъри”. И в България ги има.
Емил не му мислил много. Рязко му писнало да е „дърво без корен” на австрийския бряг на Дунав и решил да се върне вкъщи, на черноморския. Тук, заедно с Жанет, начертали ясна идея за училище за компютърни умения. „Код: Х Академия”. На английски звучи също толкова нахакано – Code: X Academy. Но се произнася и като „кодекс”, много е яко.
Преподавателите са само млади хора, както можете да се убедите от снимката, а интересът нараства с всеки изминал ден. Вече има няколко групи, които ще преминат първия модул от 6- седмично обучение и ще се явят на изпит. Ако се чудите за какво точно става дума, ето конкретно – програмиране, уеб дизайн, графичен дизайн... Точно това, на което му викат “IT специалисти” и което е бъдещето на индустрията.
Далеч не само у нас, а по цял свят такива хора са много търсени и все още са рядкост. А заплатата, която получават и тук, никак не е малка, в сравнение с останалите. Но, „Кой за каквото е учил”, гласи справедливата народна поговорка.
Емо си признава, че никога не се е занимавал с това, което учи неговата школа, но съвсем сериозно възнамерява да премине пълен курс на обучение по тези три специалности, без никакъв срам започвайки от най-елементарното на занаята. И има идея всичко това да стане тук, в България.
На съмненията ми, че има специфичен момент в доста професии, който няма как да бъде заместен от изкуствен интелект, невъзмутимо ми разказа за програми, които се запознават с всички няколко десетки тома съдебно дело и предлагат най-правилната линия на защита на адвокати например.
Като че ли доста по-втрещяващо звучи за вградена в камион програма, която замества шофьора на прав път, а той само следи как върви машината. На намигването Емил уточни с усмивка, че доста голям процент от пътищата в Европа са широки и прави. А сам се сетих за компютърни програми, които управляват товарни кораби и танкери.
Дали ще поверите съдебната си защита на програма и дали ще карате камион „дистанционно” си е ваше решение, лично аз не бих пробвал, старомоден съм. Но историята на Емо и Жанет много ми хареса.
