По някогашните празници в Страстната седмица


По някогашните празници в Страстната седмица
01 Май 2016, Неделя


Най-много се тачили дните сряда, четвъртък и петък

Автор: Стоян Калпушков с. Загорци, Новозагорско

Помня този най-голям празник в народния православен календар – Христовото възкресение, откакто съм усетил духовното си състояние.
Очакването на Великден започваше от Заговезни и минаваше през Лазаровден – съботата, една седмица преди големия празник.
На Заговезни по-младите искаха прошка от по-възрастните с целуване на ръка. „Дай ми прошка“ - „Давам ти прошка“. Постихме не само от храна и блажно, а и за духовно пречистване. Готвехме се за покаяние и опрощение...

Неусетно идеше Страстната неделя. Моми и невести, момци и женихи, младо и старо готвеше най-новата си премяна за Възкресението. Дворът беше почистен, къщата белосана отвън и отвътре – нагиздена като млада невеста. Белота, чистота – душевна и физическа!
Дърветата бяха отрупани с цъфтежа на берекета, пролетните гости – щъркелите и тънкошийките лястовички, благославяха очаквания празник. Дните сряда, четвъртък и петък от Страстната седмица се тачеха най-много.
В четвъртък боядисвахме яйцата – само червени. С първото баба миросваше цялото семейство. Слагаше го на иконостаса с молитва и благословия: „Дай Боже, догодина пак да срещнем Великден с червено яйце!“.

На Разпети петък и събота жените приготвяха великденската трапеза. Месеха се хлябове, козунаци и курабийки. Колехме фиток (пуяк). От него правеха чудни ястия – фитешка чорба, яхния, фитешко с булгур.
Рано в неделя на Великден жените слагаха празничната софра, отрупана с ястия – толкоз, че нямаше място за захлупачето с бабината шарена сол.

Събрани всички, в нова премяна около софрата, станали на крака пред запалена свещ, казвахме молитвата. Баба прикадяваше с тамян и гощавката започваше тихо.
После отивахме на черква, щом камбанният звън възвестяваше Възкресението.
Младите булки навестяваха кръстника, кума, ходеха при роднини с червено яйце, козунак, кифли и варено фитешко месо.
Вечерта на селския мегдан започваше хорото, което три дни се виеше – три ката великденско хоро – шарено като писано яйце! Такова хоро се играе само един път в годината. Очи на хубост да се нагледат, сърце на гиздост да се нарадва!


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки