Агентурата на Х-11 и войната на динозаврите

Автор: Борис Цветанов

Доколко е бил сериозен проблемът с най-успешната разузнавателна мрежа в историята на българския шпионаж личи от това, че за групата на военното разузнаване, известна като Х-11, на 7 юни 1948 г. се свиква специално съвещание на Политбюро на Партията, на което присъстват Георги Димитров, Трайчо Костов, Антон Югов, Георги Дамянов, ген. Кинов, Димо Дичев, тарторът на инсценираните процеси Руси Христозов, Николай Павлов (Комара), съветският разузнавач генерал Каприелов.

Извикан е като пред „съда на инквизицията“ самият генерал Петър Вранчев, шеф на военното разузнаване и баща на Х-11. Изградена е комисия с председател Антон Югов, която до 20 юни да доведе до край разясняване действията му и ръководената от него група Х-11 ( върховно постижение на младото следдеветосептемврийско военно разузнаване на България) и да излезе с конкретни предложения пред Политбюро.
Заседанието на Политбюро, с което започнахме, е епилогът на войната между двата динозавъра на нашите тайни служби – Държавна сигурност и Военно разузнаване. За чест на военното ни разузнаване, то никога не е участвало в „лов на вещици“ – нещо, с което не може да се похвали ДС.

А за читателите, които ме знаят и като автор на възторжени есета за тази тайна служба, отговарям, че горните думи ги пиша, защото винаги съм се подчинявал на правилото от древния Рим „sine ira et studio”, т. е. безпристрастно.
Войната на динозаврите започва още 1945 г. и е разпалена от ревността на амбициозни ръководители в МВР към военното разузнаване. Ръководителят Петър Вранчев се бие като лъв да защити разбирането си за недопустимостта, поради специфичните задачи на военното разузнаване и контраразузнаване, за намеса на ДС във вътрешните работи на армията. В основата лежи идеята на някои шефове в ДС, че в братския СССР (което всъщност не е вярно) всички разузнавателни служби били обединени под общо командване.

Ние сме писали за генерал Вранчев и няма да се впускаме в подробности, но този път ще кажем нещо, което едва сега ни попадна под погледа от архивите на МВР – доказателство, че не само ЦРУ (за което писахме) и не само ДС е искало главата му, но най-голямата балтия размахва най-силният тогава човек в държавата – Трайчо Костов.
За да е по-ясно за какво става дума, ще обърнем внимание на читателя, че има един комплексиран някогашен агроном, именуващ се Искрен Азманов, пращащ всевъзможни тъпотии из вестниците на нещастните български пенсионери, представящ се за член на несъществуващата Академия на науките в Ню Йорк.

В действителност като емигрирал от страната ни, но чак през 1990 г., той е станал в Америката член на Асоциацията на агрономите там, а в по-старо време е бил служител в БАН, когото изгонили дисциплинарно.
Та този господин прави потресаващи открития като това, че Сталин ритал и трошил столове при среща с Чърчил, на която тоя му отказал бързо откриване на Втория фронт, щото бил подготвил 20 милиона англо-американски бойци, но още нямал толкова кораби за внушителната армия.

После пък твърди, че атомните бомби над Хирошима и Нагазаки били изработени не от американци (Боже, къде сте Опенхаймер и Айнщайн), а от германците. Американците ги били откраднали, щото те били предназначени – едната за Лондон, другата за Вашингтон (явно много е обичал Хитлер Москва).
Но стигаме до онова, което живо ни интересува: Сталин ликвидирал Димитров и Трайчо Костов, защото те замислили „възкръсване“ на Коминтерна и Бащата на народите се уплашил, че центърът на световната революция ще се премести от Москва в София.
А ето и онова, което не сме писали за английския шпионин Трайчо Костов-Джунев. Един от резидентите на Х-11 – полковник Стоян Заимов, на дипломатическата служба в Рим, установява контакт с Павел Павлов, беглец, бивш началник на Обществена безопасност преди Девети септември.

Ето какво четем в изложението на Петър Вранчев в писмо до Вълко Червенков: „През декември 1947 г. полковник Заимов съобщи, че е влязъл във връзка с Павел Павлов, който изявил готовност да разкрие някои имена на ръководни комунисти като секретни органи на неговата служба. Поради важността на случая полковник Заимов пристигна и направи устен доклад в горния смисъл. Поради деликатността на поставения въпрос Заимов поиска наш опитен агент от Х-11 да се срещне с Павел Павлов, но това да стане, след като ръководни партийни другари разрешат такава, според мен, изключителна среща... Срещнах се с Трайчо Костов в Министерския съвет..., след което, неясно за мене защо, не се стигна до използване на тази изключителна възможност“.

Агентурата на Х-11, според документацията, е изградена с цел: „1. Да бъде пресечена ръката, подклаждаща бунтове, размирици и партизанска война на Балканите; 2. Да се сплотят силите срещу неприятелите на властта; 3. Да се разчисти пътят към еднопартийната власт“.
Тази агентура работи не само в страната, но и в чужбина, внедрява агенти сред организацията на Иван Дочев, дори планира отвличане на Александър Цанков. Изгражда огромна мрежа от сътрудници и работи тайно и с псевдоними (Петър Вранчев например е „Докторът“). В средите на Х-11 генералът привлича и натискащи се легионери.

Тук е мястото да посочим, че на Десети ноември не се е случило нищо ново под слънцето, само бивши номенклатурни комунисти заспаха като такива, а се събудиха изпечени демократи, дори дисиденти. Много преди тях бивши легионери след идването на Червената армия осъмнаха възторжено влюбени в комунизма, Съветския съюз, бащицата Сталин, че и, Георги Димитров.

Вранчев решава, че именно такива „фурнаджийски лопати“ ще са му необходими, за да събуди доверие в профашистки организации. Сега внимавай, читателю, да не сме голословни: сред първите „обърнали резбата“ бивши легионери са бащите на рушача на мавзолеи Евгени Бакърджиев – Стефан Бакърджиев; на бъдещия президент Петър Стоянов – Стефан Стоянов; на големия демократ Муравей Радев – Георги Радев, както и устатият борец за демокрация от парламента в първите години на прехода дисидентът (?) Дянко Марков.

Как беше една от задачите на Х-11: „да се разчисти пътят към еднопартийната  власт“. Неслучайно бившият съветник на Тодор Живков Константин Чакъров твърди, че ако се разприказва, такива имена ще излязат на някогашни „фактори“, гонели горяни, че не е за приказване.
Учейки се от опита на Военното разузнаване, ДС не изостава от включване в своите редици разни господа, като изгражда родствена на Х-11 организация, която създателят й Андрей Андреев кръщава „Ален мак“ (демек, от него самотен нейде ще цъфнат хиляди цветенца). Сред фурнаджийските лопати в нея влезли и бъдещите демократи Александър Сталийски, Стефан Савов, Ценко Барев, Александър Ляпчев и много други  знайни и незнайни герои.


В категории: История , Горещи новини