Понякога става така. Мислите си, че ще отидете на изложба, да поговорите с автора, да му зададете казионните въпроси за творчески път, усилия, безсънни нощи на вдъхновение (за това малко по-късно) и след чаша вино кротко да си драснете дописката, изпълнена с дълбокомислени фрази.
Не и при Венелин Георгиев обаче. Не и на неговата „2 по 35“, която можете да разгледате в галерията на бургаските художници на улица „Александровска“.
Мислите, че ще видите дърворезбар, а той се оказва... но нека започнем от самото начало.
Венелин е роден на 22 юни 1946 г. в Бургас. Завършил е основното си образование в „Петър Берон“ (в самия център на града, до Пожарната) с пълно отличие, а след това и Строителния техникум - в последния випуск, който е учил пет години в средното училище.
Оттам - в бившата легендарна Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“. Капитан от запаса в Свързочните войски, на разположение и в момента на МВР, макар днес никой за нищо да не го търси.
Съжалява ли? Не казва. След родната казарма – школа за мъжество, отишъл да работи в строителната група на пристанището. После – технически ръководител на жп линията Карагеоргиево-Айтос (още не бързайте с творчеството) и съвсем логичното едногодишно редовно следване във Висшия институт за архитектура и строителство.
Минал задочно и пак на работа – този път 15 месеца като проектант и... след редовен конкурс в Бургаската опера паркира там, като певец. На подмятанията на свой приятел, архитект или Николай Гяуров ще става, днес Венелин отговаря, че е нито едното, нито другото, но онова за инженерството поне го е опитал от сърце, завършил е строително инженерство.
Гяуров също не станал, макар че зад гърба си има двадесет роли, някои от които като солист. Най-успешни – адвокатът Фрейзър от „Порги и Бес“ на Гершуин и тази на сапьора в „Триумфалната арка“ (не по Ремарк), за които съжалява, че на косъм не били поставени и на оперна сцена в София.
Внимание! Дърворезба! Венелин Георгиев нарича тази изложба „провокация“.
Преди 40 години, на 22 септември 1976 г. (помни като слон), той и съпругата му получили ключовете за новото си жилище и решили да разнообразят тегавата социдилия в него.
Обиколили де що има образци на приложното изкуство в София, Пловдив и Варна, но не останали много впечатлени. Венко обявил на жена си колко е твърдо убеден, че може да се справи не по-зле от безименните майстори на експонатите. Напук на нейните съмнения, че това едва ли ще стане, той се захванал с работа. Започнал с имитации.
Постепенно преминал през „капковия период“ и накрая съвсем логично стигнал до мнението на разбирачите, че е уникален и разпознаваем.
Самият той доста скромно обяснява, че следва фладера на дървото (шарките на дървесината) и само добавя или отнема от най-великия творец – Природата. Убеден е, че всеки и всичко, което я имитира, е пълен кич.
Покойният професор Иван Славов е първият му клиент, а негови творби стоят в колекции у нас, в Европа и по целия свят. Смята, че това, което върши, е форма на конструктивно мислене, начин да докаже себе си и (ако иска да е малко нескромен) опит за възвисяване на своята личност.
На въпрос за вдъхновението (стигнахме и дотук) отговаря, че доста от своите работи нарича точно с тази дума, други – „Генезис“, трети – „Турболенция“ (все пак е хидроинженер по диплома). И почти във всички е вплел огромната си любов към морето.
Следва задължителната за всеки кореняк бургазлия сентенция на Ърнест Хемингуей, че никой град, който е на морския бряг, не може да бъде наречен провинция.
На 2 по 35 Венелин Георгиев чистосърдечно си признава „своята абсолютна лудост“. Без никакви притеснения я нарича „мания“ и обяснява, че точно по този начин се самоизявява.
Отказва да се промени и да работи по друг начин. Смята, че реже дървото, за да изрази своето отношение към всичко, което го заобикаля, а напоследък все повече към „идиотизма и опростачването на съвременния го обкръжаващ свят, където мярката за мъж е вратната му обиколка, а тази на жената – гръдната й“.
Той продължава да цитира любимия си Айнщайн и да парафразира паметните мисли на гениалния астрофизик. Последно е измислил „Който иска да бъде в стадото, трябва да е овца. Аз не съм бил в стадо, затова станах черна овца“.
