Дърво без корен


Дърво без корен
Кадър от филма „Дърво без корен“
16 Април 2016, Събота


Размисли по никое време

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

По никое време, доста след полунощ, сънят бягаше от мен и гледах стария хубав български филм „Дърво без корен“. Зная, че истински ориентираните по евроатлантическите ценности му викат „комунистическа пропаганда“ на това. Без да са го гледали. Дори и да са, отдавна са забравили за каква разяждаща мъка разказва лентата.
За отделянето на истинския българин от земята, за грозното му и изкуствено посаждане в сиви, осеметажни панелки и превръщането му в „гражданин и човек на света“. По онова време – само на „голямото социалистическо семейство“, а днес – вече гордо на „обединена Европа“.

Аз много харесвам старите български филми, правени докато съм бил сравнително малък. Гледах ги и много пъти след това, като сравнително и доста голям. И все от тях ми става едно тежко такова, задушно и ми се плаче.
Не говоря за целулоидните полюции, поръчани от тогавашния режим, за да пазят бодрия революционен дух на гражданите на НРБ срещу световната инвазия на капитализма, а за съвсем човешките истории на тогавашните кинематографисти, водещи на мисълта защо още по тяхно време си е личало, че този живот е лъжа и за нея са били виновни поколения българи, израсли именно в такава лъжа.

Помните ли ги? „Дърво без корен“ (по безсмъртните разкази на Николай Хайтов „Към върха“ и „Дърво без корен“), който за сто и не помня кой път съм гледал, „Най-добрият човек, когото познавам“, „Селянинът с колелото“, „Златната река“, „Вилна зона“, „Прокурорът“, „Любовното лято на един льохман“, „Вчера“, „Да се любим на инат“, „Маргарит и Маргарита“, „Граница“...
Чудя се как съответният отдел на вездесъщото УБО ги е пуснал на екран. Да, зная, че това е било политика на малката правда, на шаячната правда, на  дай да ги отпуснем хората, да видят, че не всичко е менте и си казваме нещата право в очите.

Но да бъде позволено чак такива сериозни и истински въпроси да видят бял свят пред очите на милионния изпростял от нямане пролетариат...
Помните ли бананите и портокалите само на Нова година? Дънките „Панака“ и маратонките „Пирин“, тежащи по половин кило едната?
Не зная за вас, аз съм сигурен, че всеки, позволил излизането на екран на тези филми, трябва да бъде споменаван с добро. Не заради жалба по някаква отминала младост. А защото е усещал, че много неща не са наред и хората трябва да го знаят.
Дори и мимолетна буря в блато в буркан. Която не води до нищо извън него. За да знаем къде сме и кои сме.

Дори и заради едновремешната мода да имитираме онези кинаджии от Чехословакия, Сърбия и Полша (още по соц време в американските киноакадемии е имало раздел „полско кино“), правили филми с огромния риск да изчезнат завинаги, а семействата им да не видят бял ден. Тези, нашите, от тогава са си направо за медал.
Дори и заради това, че избягвайки най-страшната заплаха да критикуват под каквато и да било форма братския Съветски съюз, са си позволявали да плюят обществено-политическите гнусотии на тогавашното съвремие.

Един от тях, Георги Мишев, сценарист на „Дами канят”, „Вилна зона” и още много хубави филми от онова време, отговаря в книгата си „Мир на страха ни” защо и какво означава „дърво без корен”. Заради грозната политика, наложена от Съветския съюз и копирана сляпо от местните „борци против фашизма, капитализма и световния империализъм”, хората са били насила кооперирани и измъкнати от корена си – селото. За да се превърнат в „работническа прогресивна класа”.
Изгубвайки така традиционните си ценности и с няколко поколения превръщайки се в урбанизирани уроди без морал и вяра. Господ няма, блъскат се облаци и тече вода, така ни учиха в училище, забравихте ли?

Сега пак сме дърво без корен. Също както от братския навремето Съветски съюз, от мечтаната десетилетия и образована Европа взехме пак най-мръсните й съвременни почти апокалиптични привички - трети пол, грозно лицемерие, корупция и разяждаща леност, безродие и възхвала на безсмислената „различност“, които младите много харесват, защото са последната издънка на поколенията „те ме лъжат, че ми плащат аз ги лъжа, че работя“.
Сещате се кой усилено се старае да набие в главите на старите, че Европа е именно гореописаният Содом, а не образец за съвременен ред и държавно устройство. Разбира се, че големият брат от Русия. Но и Европа по никакъв начин не се опитва да изчисти и отвони този образ посмешище.

Ето защо много сериозна част от по-възрастните у нас не искат да възприемат и смятат, че Европа е педерастки катун на трътлести бюргери, които след най-много стотина години ще бъдат претопени от прииждащите гладни тълпи, нагло заявяващи, че добродушните домакини, които ги посрещат с прегръдки и плюшени мечета, трябва да носят бурки и бради до пояса, а те никога няма да облекат костюми, блузи, поли и рокли.

Дърво без корен. Ето това сме ние в момента. Коренът не е здрав, в никакъв случай. Но все още го има. Никой обаче не прави филми като този, предизвикал горните объркани размисли. А сериали, в които бившите пазители на закона са се превърнали в по-безскрупулни изроди от ония, в мафиотските филми от Америка и Европа, които облещени гледахме от балконите на едновремешните кина.
Отдавна превърнати в бинго зали, после кръчми за хвърляне на гюбеци, а най-накрая – в молове, където продават прашки, бижута и часовници  - реплики на световни марки. Всъщност, брутални имитации от Китай. Бивша желязна соцстрана, впрочем.
Ей, някой знае ли какви филми прави Китай в момента?



0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки