За лечебни цели се използват коренищата и наземната част на растението. Лападът оказва положително въздействие при хемороиди, маточни и белодробни кръвоизливи.
Във вид на прах билката се препоръчва при малокръвие, а също и като средство за нормализиране работата на стомашно-чревния тракт.
В малки дози препаратите от корените на лапада оказват затягащо действие, а в големи – слабително. Те имат също така противоглистен ефект и стимулират мускулатурата на дебелото черво.
Настойките, отварите и екстрактите от лапад се препоръчват при колити, ентероколити, а също и за жабурене при възпалителни заболявания на носоглътката, стоматит, гингивит, ангина и пр.
В народната медицина с тях се лекуват и кожни болести.
Корените се изваждат през есента или рано напролет, когато още не са се показали първите листа на растението. Те се измиват добре и се нарязват. Сушат се на един слой, като от време на време се разбъркват. Ако няма слънце, това може да стане и във фурна, но температурата в нея не бива да надвишава 50-60 градуса. Готови са щом престанат да се огъват и започнат да се трошат. Листата и плодовете се сушат само на свеж въздух. Те се събират през цялото лято, а семената – през август. Съхраняват се в платнени или книжни торби не повече от 3 години.
