Прабългари? Траки? Славяни? Какви сме? На тези въпроси до момента има доста отговори, но още един никак не е излишен. Този път го дава Славян Стоянов с новата си книга „Древните цивилизации по българските земи“. Той разказва за първата цивилизация в Европа, която се е появила на днешните наши територии преди (дръжте се!) 8 000 години по долното течение на река Дунав и бреговете на Черно море.
Изданието представя десет емблематични обекта от познатите ни артефакти – Езерния град (Дуранкулак), Халколитния некропол във Варна, Солницата в Провадия, Селищната могила в Русе, „Юнаците“, Караново, Хотница, Дъбене, Оходен и Градешница.
Най-хубавото на „Древните цивилизации по българските земи“ е, че е написана на достъпен литературен български език, не е обсипана с неразбираеми термини и представя материала в стил, свободен от всякаква ненужна еклектика, твърдят критиците.
Тя излиза и във вариант за деца, със заглавие „Моята първа книга за древните цивилизации по българските земи", част от поредицата "Моята първа книга".
Авторът разказва за времето, в което Черно море все още е било затворено сладководно езеро и именно по поречието на Дунав към нашите земи са се населили нашите далечни прадеди.
Анализирайки археологическите находки от тези места, Стоянов обяснява, че тук е било най-старото земеделие в Европа, най-ранната металургия на мед и злато в света, най-древното в Европа производство на сол, най-ранния добив и обработка на полускъпоценни камъни.
Според него, тук са били създадени най-старите първообрази на градове, с жилищна и обществена архитектура и инфраструктура, първите каменни сгради в Европа.
Тук се е появила първата религия и култ към Великата майка-богиня, първите стандартни мерни единици и система от писмени знаци, появила се 2000 години по-рано от писмеността в Египет и Шумер.
Славян Стоянов е роден на 7 август 1975 г. От ранно детство се запалил по рисуване и илюстриране, силно впечатлен от тогавашния комикс „Дъга“, превърнал се в любим и култов на поколения вече отдавна пораснали българчета. Възпитан е от своя дядо Ангел в родолюбие и интерес за изучаване на славното минало на България.
Учил е за кратко в художественото училище във Варна, но след инцидент съдбата променила неговото житейско поприще. През 1991 г. започнал да се занимава с графичен дизайн, след като представил родната комикс култура на Балкански симпозиум за комикси в Македония.
През 2007 г. Стоянов започнал да се занимава с дигитална илюстрация и участвал в няколко съвместни изложби в София и Варна. През 2010 г. се включил да помага при теренни археологически проучвания и разработил реконструкции под консултацията на специалисти.
През 2012 г. негови творби станали част от постоянната експозиция на историческия музей в град Царево.
През миналата 2015 г. се заинтересувал от предложения от издателство ПАН проект с работно заглавие „Древните цивилизации по българските земи“.
В началото идеята била той да се включи само с работа по илюстрациите и снимките в новото издание, но поради сериозните ангажименти на основния автор, в края на краищата било решено той да поеме и текстовата част.
Славян Стоянов е зает и с няколко проекта, свързани с опазване на българското културно и историческо наследство. Най-известни сред тях са "Виртуален музей на България" в Римска семейна гробница от античния Одесос във Фейсбук. Активно продължава да сътрудничи и в археологически проучвания на терен и усилено практикува дигитално рисуване.
