Църквата срещу богомилския събор

Автор: Веселин Максимов

Всички, които се вълнуват от духовните въпроси на днешното ни битие и намират упование в Българската православна църква, несъмнено имат отношение към богомилския събор, който ще се проведе за пръв път от векове у нас. Той е обявен за събота, 9 април, във Варненска епархия.
Мотото му е „Международен културно-духовен събор за богомилите”, придружен от симпозиум на тема „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа”.

Освен представители на международния богомилски център в хърватския град Загреб, в него ще участват и известните български изследователи Христо Маджаров, Христо Буковски, Спас Мавров, Галя Маджарова, проф. Ерика Лазарова, астрологът Филип Филипов.
Всъщност, идеята е да се съберат българи от цял свят, които изповядват това учение, обявено много, много отдавна за ерес и преследвано в средните векове с огън и меч.
Спомнете си събора на цар Борил от 1211 г., последвалите го гонения, „имигрирането” на българските богомили в Средна и Западна Европа, възродилите се от тях различни уклони на албигойците и катарите, написаната векове по-късно разтърсваща книга на Емилиян Станев...

Българската православна църква реагира остро против събора в края на тази седмица. Официална анатема както по Борилово време няма, но Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отправи писмено обръщение до миряните от своята епархия, в което нарича богомилството „пагубно духовно учение, което и днес, в началото на третото хилядолетие, продължава своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души”.
Той продължава в същия стил и отправя укор към българи, които са били безспорни авторитети в обществото не само у нас, но и в Европа и по света. Великият Алберт Айнщайн е споделял съвсем спокойно: „Всички се прекланят пред мен, но аз се прекланям пред учителя Петър Дънов от България”.

В своето послание от понеделник дядо Йоан казва: „Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни "учители" като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят - личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много-много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание”.

И зове към липса на какъвто и да било интерес на по-любознателните християни. В интерес на истината, Варненският владика призовава и към кротост, благост, смирение и непротивене с агресия на събора и всички, които решат да го посетят.
Въпреки че организаторите запазиха мълчание, само по Българската национална телевизия един от поканените изследователи обясни, че няма нищо дяволско и тайнствено и никой не иска да всява смут в душите на християните. Уточнявайки много внимателно, че неговият интерес към събирането на „богомили от Европа и света” е чисто и само научен. Не се чу обаче мнение на някой от духовната страна на събитието.

Междувременно изследване на „Екзакта рисърч груп” показа, че Българската православна църква е единствената институция, одобрението за работата на която е по-висок дял от неодобрението - 46% срещу 21%. То е направено сред 1000 българи, православни християни.
Българският патриарх Неофит също е една от най-обичаните съвременни обществени личности, като духовен водач. Особено висок е респектът към църквата и към него сред жените, сред хората на възраст над 60 години, сред бедните и сред жителите на малките градове. Какво е това, лъч надежда ли?

В категории: Горещи новини