Невероятно, но факт: Български откачалки опровергават Айнщайн

Автор: Борис Цветанов

Годината е 1977-а. Пролетта не е толкова бяла – отпечатък й е сложило земетресението във Вранча, полусрутило Свищов. В една нощ на тая студена пролет, ако перифразираме известен стих на Иван Вазов, за да е по-весело – нали е Първи април, пишем: „един професор тъмен, непознат и бледен, над лампа блестяща пишеше наведен...“, да не продължаваме с „що драскаше“ – нов ли дамаскин, или лауреатски шедьовър.

Хващаме бика за рогата: на официални бланки на Българската академия на науките, с печатите му и символите, този професор вдига тези листи високо над България, заспала дълбоко, и си казва за утеха: „На конференция нова аз турих венец!“.

На другия ден изпраща официалните покани до стотина най-известни в света физици за участие в Международна конференция във Варна на тема „Оборване на теорията на относителността на Айнщайн“.

Професорът от БАН се казва Стефан Маринов и налудничавата инициатива си е чисто негова.

Бил още тогава стар познат на Шесто управление. Подвизавал се из кръчми и мегдани като баш дисидент. Заявявал наляво и надясно, че ще изгражда дисидентско движение в страната. Никой не му обръща внимание, то си е ясно защо...

Малко след „вдигането на тез листи високо“, агенти на Първо главно в няколко страни научават за поканите, сигнализират в МВР.

На бърза ръка е разбрано къде е изворът. Когато агент на Шесто отива в БАН, нашият човек бил вече на Четвърти километър. Не е по силата на доктрината на Андропов „меката гилотина“. Просто човекът си бил освидетелстван още преди постъпването си в Българската академия на науките, с диагнозата „психически нестабилен“. Да се чуди човек как с подобни тапии е могъл да клекне в тихото пристанище БАН.

Агентът търка подметки до Четвърти километър, където нашият човек е под грижите лично на най-добрия специалист в онова време – професор Темков. Задачата е, дори с цената на подкопаване авторитета на институцията, да се уведомят поканените вече световни научни светила, че се касае за досадна грешка. Агентът дори остроумничи като казва на Маринов, че трябва да опровергае поканите, защото иначе би могло да се получи земетресение в научните среди...

Това пък става достояние на обожестяваното днес като вездесъщо американско разузнаване. А там си имат стар похват за предизвикване на международни скандали.

Някой издокаран агент, сваляйки някоя напориста журналистка, уж неволно „изтървава“ нещо тайно и чулата-недочула жрица на четвъртата власт хвърля бомбата на някоя първа страница на многотиражен вестник.

И ето резултатът: с големи букви черно на бяло се появява заглавието „България свиква международна конференция за опровергаване теорията на Айнщайн, но я отлага, защото било пророкувано ново земетресение“.

Започва верижната реакция и се стига до журналистически разследвания, които виждат в конференцията игра на тандема ДС – КГБ.

Когато пък се научава, че „организаторът“ е в психиатрията, идва ред и на дипломацията – към БАН и правителството заваляват протести: видният дисидент и голям учен Стефан Маринов незабавно да бъде освободен!

Веселата история има тъжен епилог.

На дисидента му е даден задграничен паспорт да поскита накъдето му видят очите. Той запрашва за Австрия, оттам – в Чехия, където на „Вацлавски намйести“ в Прага дръпва пламенна реч против комунизма (нали си е дисидент човекът ). Чехите го натирват обратно в Австрия, откъдето пак се завръща в София.

За да се отърват, нашите пак му дават паспорт. Следват нови воаяжи. Но той намразва и капитализма и обявява, че ще се самозапали в центъра на Париж, тъй като Европа не го разбира. После заминава за САЩ, където държи лекции, според специалисти дори прави открития (?!).

Разочарован и от Америка, се връща във Виена, за да скочи от седми етаж на библиотеката. Самоубийството е съмнително, но няма разследване.

Професор Маринов не е единственият българин, скочил срещу теорията на Айнщайн.
Точно преди деветдесет години знаменитият физик получава от България една книга с оранжева корица, на която освен на български, за по-голяма яснота на целия свят има и текст на немски.

„Теории и истини“ е голямото заглавие, след което следва „Теориите пред залеза си. Оборване на Айнщайновата релативитетна теория“. Неин автор е Тодор Йончов (1859-1940 ).
Той е един от най-забележителните българи.

Роден е в Лом. Лично Феликс Каниц и Антим Първи му осигуряват стипендия да учи във Виена. Завършва и института в Цюрих, в който през 1900 г. ще се дипломира и Айнщайн.

Йончов е гений – занимавал се е и със земеделие, и с журналистика, и със спорт, дори, ако щете вярвайте,

измислил бил и думата „здравейте“.

С настъпването на двадесети век ломчанинът прави гениалното си откритие: Земята не се върти! И опровергава Коперник.

Студентите се лепят на беседите му като мухи на мед. Изследователят Росен Тахов пише, че вместо да слушат лекции, чели тайно Йончовото списание „Светлина и мрак“, а Стилиян Чилингиров бягал от лекции, за да ходи в Първа гимназия, където да слуша беседи на откачалката.

Йончов е неуморим. След като разгромява Коперник, той се нахвърля върху Айнщайн. „Тоя младок – заявява нашият човек – иска да обърне света с главата надолу“. И в знаменитата си книга прави на пух и прах най-прочутата в света теория. „Релативните явления – пише ломският гений – остават завинаги релативни и никогиш не могат да се оплитат в математически формули...“

В десетката е ударена познатата на всеки от нас, наивниците, Е=m.c2 .

Айнщайн не реагира на гениалния си опонент.

Любопитно е, че точно по това време при него като стажант е друг българин – Рашко Зайков, за когото преди време „Десант“ подробно писа. Ние ще допълним нещо ново, свързано не само с него, но и с институцията, с която започнахме – БАН.

Тази история я разказваше проф. Георги Делчев – литератор, известен повече като Беладоната, патриот и неуморим разказвач на весели истории. Веднъж на масата, на която беше и Серафим Северняк (той не можа да завърши замислената за Беладоната книга), стана дума за професор Зайков – как не бил зачетен от научната гилдия, при все, че за него се застъпил лично Айнщайн, дори написал специално писмо до БАН.

Затова пък в Дубна, кошмарът на американските физици, оценили Зайков и го приели с широко отворени обятия.

Питаме Делчев: „Е, добре де, в БАН не знаеха ли за писмото на Айнщайн?“. Беладоната отвръща: „Абе, в БАН за писмото знаеха, сто пъти го чели, но не знаеха кой е Айнщайн!“.
Великият физик е имал и още плеяда познати и близки българи, цяла страница няма да ни стигне само да ги изброим. Ще завършим само с един – литераторът германист Константин Гълъбов.

Като поручик в отпуск през 1915 г. той запрашил за Берлин да занесе на професора си торба с луканка, суджук, домашно сирене, мед, сланина и ракия... А по това време в  Германия – глад, купонна система!
Айнщайн се натъпкал, както си е редно, и рекапитулирал: „Ей, Константине, това България трябва да е благословена страна!“.


В категории: История , Горещи новини