Ами ей такива са си гърците

Автор: 3апрян Иванов, Димитровград

Вече няколко години гръцки селяни не спират да изразяват недоволство от собственото си правителство като блокират гръцко-българската граница и нанасят материални и морални щети на нашите превозвачи и на страната ни. Те много добре знаят, че ние не можем да им помогнем в случая, но като се сетят, че са зле, гледат да направят така и ние да сме зле.
Самият аз имам много лични впечатления от гръцкото самочувствие и чувствата на южните ни съседи към България и българите.
В Димитровград, а и в други наши градове, през 1952-1954 г. пристигнаха доста гърци, избягали от родината си след победата на кралската армия над комунистическите въстаници.

Семейството ми тогава живееше в димитровградския квартал „Вулкан“, а родителите ми работеха в циментовия завод. Младите и здравите от новодошлите гърци също започнаха работа в него, други ги взеха в мините. Децата им започнаха да учат в нашите училища, бързо научиха български език и без никакви усложнения се сприятелиха с връстниците си.
Добрите отношения в повечето случаи продължават и днес – и с тези, които след време се върнаха в Гърция, и с тези, които останаха в България.

Но през април-май 1961 г. една сутрин, докато на припек край жилищните блокове почиващите работници и пенсионерите играеха белот, двама гърци изкараха по едно време табла и започнаха да хвърлят заровете. Зазяпахме се в местенето на пуловете по дъската и по едно време взехме да се интересуваме как точно се играе. Но единият грък – вече пенсионер – Илияс Узунис, ни се изрепчи: „Тази игра не е за вас, българите – вие сте прости и тъпи!“.

Никой не се опита да защити българската чест. Аз тогава бях млад и очаквах реакция от по-възрастните работници. И още ме е яд, че не се обадих, та да поставя гърка на място!
По-късно през същата година от Германия дойде една гръцка девойка и аз като лудо-младо взех, че я харесах и я заговорих. Тя не знаеше български и ми отвърна на немски. Отговорих й и аз нещо, но й предложих среща на френски език, който бях учил в гимназията. Стори ми се, че получих положителен отговор. Момичето си продължи по пътя, аз по моя и зачаках да дойде определеното време...

Но като наближиха уреченият ден и час, ме посрещна един стар грък и се развика, че щял да ме пребие и ми забрани да ходя при младата гъркиня. Какво било това нашето възпитание, каква била тази култура – трябвало да се уважават по-възрастните, продължи да нарежда той. Ужасно се засрамих,че така публично ми се карат и ругаят, но замълчах. И не отидох на срещата. А след няколко дена, когато случайно се срещнахме с гъркинчето, то ме изгледа така, че още ме боли!

През годините съм ставал свидетел и на други случаи на гръцко високомерие. Когато някое българче се сбиеше с гърче, веднага присъстващите гърци се намесваха уж да ги разтърват, но така, че гръцкото момче да може да удари някой юмрук повече на българчето.
По-късно, някъде през 80-те години на миналия век, срещнах един грък – Панайот, мой връстник от  квартала. Като малки сме играли заедно, но отдавна не се бяхме виждали. Той се ожени за българка, имаха и деца. Зарадвах се, заприказвахме се...

Заговорихме и за политика. От дума на дума стигнахме до промяната на имената по време на т.нар. „възродителен процес“, който течеше в момента. И гъркът като се наежи: как може така, каква демокрация и каква свобода било това... Па заяви, че е член на БКП, но не одобрявал това насилствено побългаряване!
Аз не бях член на БКП, ала също не бях много съгласен с тази партийна и правителствена акция, но се подразних от тона му и нахалството да съди България. И му възразих, давайки му за пример как Гърция погърчи българите, останали в гръцко след 1913-1914 г. Само че той отрече, че южните ни съседи са направили такова нещо.

А на мене татко ми е разказвал как в селото ги карали да се пишат гърци, на училище ги учели на гръцки, а даже и по улиците ги задължавали да говорят само гръцки език! И ако някое хлапе издаде свои другарчета, че си приказвали на български из селото, даскалите им хвърляли по един безмилостен пердах.
Моят събеседник – гъркът, пак възрази: не можело да бъде! А пак от баща си знам, че в селото ни (с. Ловча, Неврокопска околия, което сега пак е в гръцко – на километър-два от границата) идвали гръцки войници и карали всички да се пишат гърци.

Един селянин, за да се спаси от погърчване, спял при овцете си. Но един ден го намерили мъртъв, а около кошарата имало следи от конски копита и някакви гръцки парцали и други неща, които категорично показвали, че е убит от гърци. Но Панайот най-нахално ми заяви: „Баща ти лъже“! Без да ми трепне окото му заявих: „На теб ли да вярвам, или на татко!“ и оттогава не съм го срещал, макар да живеем в един и същи град.

Наскоро обаче се видях с Димо Узунис, който се изучи в България,ожени се за българка и сега с нея са в Гърция, но децата му останаха тук. Той си идва у нас 5-6 пъти годишно и често коментираме какво се случва по света и у нас.
Та той наскоро призна, че наистина е имало насилствено погърчване на българите! Сподели и това, че в Гърция имало големи кражби на пари от европейските фондове. Но пък не го чух да осъжда блокирането на границата ни от неговите сънародници...
Та ей такива са гърците!


В категории: Международна политика , Горещи новини