С решение на Върховния съд от 1994 г., което е окончателно и не подлежи на обжалване, беше отхвърлен искът ми за право на собственост на магазин
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
и бях осъден да предам владението на магазина. Подал съм и иск по чл. 108 от ЗС за възстановяване на отнето владение, който също беше отхвърлен.
Какво мога да направя в този случай?
Иван Петков,
Варна
С решението на Върховния съд от 1994г., което е окончателно и не подлежи на обжалване, е прието, че собствеността на магазина, за който претендирате, е законно възстановена, в резултат на което вие сте бил осъден да предадете владението на магазина. Потвърждаващи това решение са и постановените съдебни актове по делата, водени от вас, с иск по чл. 108 от ЗС за възстановяване на отнето владение.
Единственият път за защита в този случай е извънредният извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение, регламентиран в чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс при наличие на някоя от определените в този законов текст предпоставки, а именно:
Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;
7. Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
Така изброените основания са изчерпателни и не могат да се прилагат разширително.
За повече информация както и за получаване на правна помощ и съдействие Ви препоръчвам да се обърнете към адвокат или към националния телефон за правна помощ – 0700 18 250.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
