Прогонен от Сърбия, понеже проповядва на български език, отец Йоан е заплашван със смърт и в България. Светият синод знае за безчинствата в Църногорската обител, но мълчи, защото... са дни на пости
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
През 2008 г. нашите сънародници от Западните покрайнини бяха потресени от безпардонното уволнение на настоятеля на босилеградските църкви – отец Йоан, когото Вранският владика Пахомий отстрани, защото водел църковните служби на български език.
Йеромонахът, чието светско име е Занко Станков, е възпитаник на Софийската духовна семинария. Назначаването му в Босилеград е договорено на най-високо ниво между двамата патриарси – българския Максим и сръбския Павле.
След като му е отнето служенето в Босилеград, той се заема да изгради в с. Паралово български храм, посветен на Йоан Рилски, в който българите от Западните покрайнини да слушат Божието слово на майчиния си език. Храмът е вдигнат и оборудван със средства от България и дарения на родолюбиви и благочестиви българи.
Но при откриването му на 31 август 2009 г. владиката Пахомий отказва да го освети и държи пълна с цинизъм политическа беседа на чист сръбски език. Следва системен тормоз срещу българския свещеник, придружен с компромати и натиск да се откаже от служенето си на български.
На 3 септември 2010 г. той изпраща писмо до Европейската комисия, заради което после му предявяват куп измислени обвинения и го заплашват с църковен съд.
В крайна сметка от 14 септември 2015 г. отец Йоан се намира на послушание в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ край брезнишкото село Гигинци. Тези дни той разпространи във фейсбук страницата си отворено писмо до Негово Светейшество българския патриарх Неофит и членовете на Светия синод, на което – уви! – никоя медия не даде гласност!
А нередностите, които за изминалата досега половин година йеромонахът е видял да се случват в светата обител, наистина са много тревожни. „Господ ми е свидетел, че до вчерашния ден аз си вършех редовно богослужебното си правило и манастирските си послушания, за които ще засвидетелства и самият игумен на манастира архимандрит Евгений.
Първото нещо, което не ми хареса там, е, че манастирът се управляваше от цивилен човек по име Магдален. Продаваха се там до вчерашния ден восъчни свещи от едно левче, които не са от свещоливницата на Светия синод, а ги набавят на друго място. И още по-лошото е, че щом ги запалят хората, веднага влизаше Магдален и ги изгасваше и се събираха в една стая в кулата, в чували, за да ги претопят и пак ги отново продават – твърди отец Йоан.
Той допълва, че му е било забранено да въвежда миряните в новата църква, като получава инструкции да пуска в нея само бизнесмени. Но отказва да стори това и си навлича омразата на компанията, която безчинства в светата обител.
„Третото нещо, което ме смущаваше, е, че в манастирския магазин се донасяха продукти отвсякъде и се продаваха като манастирско производство – ракия, вино, боб, сирене, мляко и много други неща, на което много пъти съм бил свидетел – продължава да изрежда нередностите свещеникът.
Той допълва и че „манастирското стадо биволи са прехвърлени на Магдален и че получената печалба се дели между трима човека – Магдален, поп Костантин, който е зет на Магдален, и йеромонах Никанор“.
По-нататък в писмото си отец Йоан споменава, че игуменът – архимандрит Евгений, се е опитал да смени въпросния Магдален и да забрани на неговия зет поп Костантин да върши в манастира кръщенета и венчавки. Но се оказал безсилен и само „подпалил пещерата на ламята“.
Непосредствено след това йеромонах Никанор се нанесъл в помещенията на игумена и заявил на отец Йоан, че архимандрит Евгений искал да премине към някои разколници на Фотий и трябва спешно да бъде сменен.
„И аз, плиткоумният, го послушах и подписах една лъжовна фалшива декларация, че искаме за игумен архимандрит Теофан, който се води към манастирското братство“ – признава в писмото си свещеникът.
По думите му, два дни по-късно в манастира пристига архимандрит Теофан, комуто той разказва всичко, което бе описано дотук. Теофан споделя, че също е ставал свидетел на тези неща и е писал писмо до патриарха, което обаче се изгубило.
След още два дни архимандритът си тръгва от обителта и оттогава за отец Йоан настъпват „черни дни“.
„Йеромонах Никанор започна да ме притеснява по всякакъв възможен начин. Спря ми заплатата, която ми бяха дали от манастира; доведе в църквата едно момче по име Петър, който е на 16 години, и през почивните дни му даде благословение да носи черен подрасник, да продава свещи на хората в църквата и да им чете молитви като свещеник... Започна и той на всякой човек да говори, че игуменът ни архимандрит Евгений е полудял и минал в някаква ерес“.
Така се стига до неделя, 13 март, когато сутринта Никанор не позволява на отец Йоан да служи с обяснението, че не знаел светогорския типик. В 14 часа из исихиото идва самият игумен архимандрит Евгений на всеопрощалната вечерня и отец Йоан измолва прошка от него за това, че се е подписал под лъжливата декларация, като си взима опрощение и с всички останали братя, дори и с йеромонах Никанор.
„Службата приключи и аз отидох в магерницата, където бях на послушание и където в момента беше влезнал монах Софроний. В това време влезе йеромонах Никанор и ми каза: „Отец Йоане, аз те напълно разбрах какво искаш да кажеш с молбата си към игумена. Но с тези свои думи ти си подписа смъртната присъда и имаш един час да си събереш багажа!
След един час ще повикам моите биячи от Перник и те знаят какво да ти направят!“.
Присъстващият там монах Софроний стоеше като гръмнат и като го попитах какво да правя, но той не можа нищо да каже“.
Отец Йоан подава сигнал в полицейския участък в Брезник. Докато събира багажа си, йеромонах Никанор отново му отправя заплахи: „Ако някъде проговориш нещо за нас, ще те намерим и в дън земя да се скриеш и ще те късаме на парчета“ – цитира той думите му в писмото си до патриарха, като изразява и притесненията си, че и животът на дядо Евгений е заплашен.
Един поклонник се съгласява да го качи в автомобила си и да му помогне да избяга от светата обител. По-нататък като в холивудски екшън те биват преследвани от две коли и скъп черен джип, но в крайна сметка отец Йоан успява да мине границата със Сърбия невредим.
След получаване в редакцията на отвореното му писмо, позвънихме на единствения обявен в интернет сайта на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ телефон за контакти, в опит да се свържем с игумена архимандрит Евгений. На мобилния номер се обади мъжки глас, който първоначално потвърди, че говорим лично с дядо Евгений.
Като разбра за какво го търсим, побърза да заяви, че от неделя не е стъпвал в манастира и не знае какво става там, а в момента бил далече в провинцията (?!), сякаш село Гигинци е столица на България, а не също дълбока провинция, но нейсе. После ни посъветва да питаме игумена.
Изумени от това, че човекът отсреща ни се е представил за друг, като ни призна, че всъщност е светско лице, а не църковен служител, се поинтересувахме кой е игумен на светата обител.
Първоначално тайнственият ни събеседник се правеше, че не знае кой, после издекламира, че това е Евгений Райков. На питането ни как можем да се свържем с него ни отговори, че няма идея, тъй като служебният манастирски джиесем всъщност е в него.
В крайна сметка се оказа, че обявеният за връзка със светата обител телефон, интересно защо, е в ръцете на споменатия в писмото на отец Йоан Магдален Фотев. Пред нас той обясни, че имал цех за мляко и сирене в манастира, но не пожела да говори повече, защото... щял бил да катастрофира (?!).
Несъмнено е учудващо, че някакъв мандраджия се разхожда из България със служебен телефон, даден за контакти с християнския комплекс, в джоба си. Но пък това доказва, че наистина той е „сивият кардинал“, управляващ на практика обителта, както твърди и отец Йоан.
Че в иначе прекрасния Църногорски манастир стават нечитави и небогоугодни неща, се потвърди и от разговора ни с пресаташето на Светия синод Александра Карамихалева. От нея разбрахме, че вече и архимандрит Евгений е изгонен от манастира и никой не знае къде е в момента.
Битувал слухът, че бил се криел из някакви кошари в манастирското стопанство. Което за нас е малко съмнително, като се има предвид, че с добитъка там се разпорежда мандраджията Магдален – основна фигура в компанията, решила да тури ръка на църногорския манастирски комплекс.
По думите на Карамихалева, която все пак се оказа, че преди това е успяла да се чуе с прогонения игумен, той приемал много болезнено създалата се ситуация, тъй като лично е кръстил и подстригал за монах Никанор. Бил е нещо като духовен баща на очевидно самозабравилия се свещеник и затова много трудно приемал неговото предателство.
Но съчувствието на представителите на висшия клир стига до тук. От Светия синод заявяват, че митрополитите не разглеждат отворени писма и прочее сигнали. За да се обсъди ситуацията на заседание на синодалните отци и те да излязат със становище по въпроса за случващото се в този български скът, писмото на отец Йоан трябвало да бъде... внесено по надлежния ред.
„Да дойде тук отец Йоан и да го заведе в деловодството и ще го разгледаме“ – обясниха ни вежливо от пресцентъра на Синода.
Оказва се, че ръководният орган на Българската православна църква е населен с по-големи бюрократи от чиновниците в светските институции! И не стига, че висшите ни духовници стриктно се взират в някакви буквички от правилника си, ами поради това, че в момента бил „особен период“ – сега са дни на строг пост, спазват „ограничения в общуването“, както ни обясни Александра Карамихалева. Така че на този етап нямат и намерение да се занимават с неуредиците в църковните дела.
Самият отец Йоан е дотолкова наплашен от ситуацията, че не смее да се върне отново в България (не че се чувства много комфортно и в Сърбия, както самият той признава). Затова е изпратил отвореното си писмо до Светия синод по имейла. А това значи, че никой от институцията няма да вземе отношение по сигнала му, след като не е внесен лично от него в църковното деловодство.
Необяснимо е това безхаберие, което проявява ръководният орган на Българската православна църква. По всичко личи, че в един български манастир се е настанила истинска мафия от попове и цивилни далавераджии, които се изживяват като недосегаеми от закона. А дали Всевишният ще им прости прегрешенията е въпрос, който засяга единствено тяхната съвест. Ако я имат изобщо!
По-притеснително е, че един свещеник, дръзнал да води в Западните покрайнини църковните служби на български език и който като послушник в България се опитва да посочи кривините в ежедневието на една света обител и не се страхува да огласи нередностите, които се вършат в нея, е оставен без подкрепата на власт, държава и духовенство да бяга и да се крие зад граница като някакъв закоравял престъпник.
И в същото време нищо не може да смути уюта на истинските злосторници, които с недостойните си постъпки хвърлят сянка върху авторитета и благочестивостта на цялата родна православна църква.
