От историятастава известно, че събитията се развиват на 15 март 1891 г. в центъра на столицата пред кафе – сладкарница „Панах”.
Автор: Борислав Гърдев
Атентатът е насочен основно срещу премиера Стефан Стамболов, който обаче се спасява по чудо. Но е застрелян неговият финансов министър и земляк Христо Белчев.
Този комплот има фатални последици за министър-председателя, комуто става ясно, че зли сили искат да го ликвидират и отстранят от властта. Неслучайно в неговия кабинет и до смъртта му стои зловеща по своя реализъм картина, обвита в черен мрак, със светлеещите изстрели и две неясни петна – лицата на Белчев и Стамболов.
Всесилният премиер веднага осъзнава, че атентатът е реакция към осуетения заговор на майор Коста Паница, арестуван на 20 януари 1890 г.и екзекутиран на 16 юни с.г., но той не знае, че в дъното на заговора е небезизвестният Димитър Ризов, шурей на първия му приятел и наследник Димитър Петков, емигрант в Белград и действащ по руско внушение.
Ризов се свързва с оръжейника от Ресен Наум Тюфекчиев и в Белград оформя ядрото на заговорниците в състав Наум Тюфекчиев, братята му Никола и Денчо (Димитър), бившият офицер Кръстьо Ножаров и Михаил Ставрев (Халю). Именно Денчо Тюфекчиев им съобщава важната подробност, че след излизане от Министерския съвет, помещаващ се в днешната сграда на БДЖ), Стамболов се отбива в близкото кафене „Панах” на бул.”Цар Освободител” (на мястото на хотел „България”).
Убийците знаят, че премиерът ходи въоръжен с револвер и охрана в лицето на бившия хайдутин Спас Антонов, който бива спечелен за каузата на атентаторите. Неговата задача е в решителния момент да изостане от Стамболов, да даде възможност убийците да го ликвидират, „да хукне” без излишни усилия да ги преследва, за да могат те да се укрият, и по никакъв начин да не издава връзката си с тях.
На 15 март 1891 г. четиримата терористи, групирани по двойки – Халю и Никола Тюфекчиев, определени за извършители, и Кръстьо Ножаров и Денчо Тюфекчиев, които ги подсигуряват, тръгват след Стамболов и Белчев, които към 20 часа вечерта излизат от сладкарницата и тръгват покрай Градската градина по ул. „Левски”. В момента, в който се разминават по зле осветената улица Халю сграбчва дясната ръка на Стамболов, пречейки му да извади револвера и тъй като знае, че той носи ризница, с другата си ръка стреля в главата му.
В този миг премиерът успява да го отблъсне, а куршумът улучва Никола Тюфекчиев.
На свой ред Тюфекчиев стреля по Стамболов, но той предвидливо мигом заляга, Халю е ранен в дясната ръка и изтърва пистолета си.
Финансовият министър прави фатална грешка, побягвайки към Градската градина.
Денчо Тюфекчиев го обърква със Стамболов и застрелва. Атентаторите решават, че са изпълнили задачата си и побягват.
Спас Антонов бавно ги подгонва, стреляйки във въздуха, но според уговорката ги „загубва” в градината. Разтрепераният Стамболов побягва по ул. „Васил Левски” към „Граф Игнатиев”, влиза в изпречилата му се месарница , за да се успокои, а след това нахлува в полицейския участък на ъгъла с ул. „Раковски”, взема наличните стражари и се връща на местопрестъплението.Тогава разбира, че Белчев е издъхнал.
Телохранителят Антонов остава неразкрит, въпреки подозренията на княжеския учител по български език Добри Ганчев, очевидец на инцидента, че е съпричастен към злодеянието. Антонов обаче извършва убийство две години по – късно и умира в затвора.
Ножаров избягва в Сърбия, а Халю и Никола Тюфекчиев поемат към Румъния.
В София остава само Денчо Тюфекчиев.
Стамболов предприема крути мерки за разкриването на заговора. Но след старателно подготвен съдебен процес, който днес бихме нарекли фарс, „пешкира опират” Светослав Миларов, Тома Георгиев, Петко Каравелов и Трайко Китанчев.
Патриотичен календар
11 март 1912 г. — Българското правителство взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия
11 март 1913 г. — Започва Одринската операция по време на Балканската война
13 март 1913 г. — Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост
13 март 1981 г. — Официално е открита Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен
14 март 1897 г. — В България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници
С изв.за писм.грешки-Ако, и освободителка са.[bluescreen]
1
Генади Савов
17.03.2016 09:07:41
0
0
Стефан Стамболов е искал България да върви в политиката с тая държава,която ще даде на нашата страна външна и вътрешна независимост,а не Бълг.Княжество да бъде-вътрешна област-провинция на тая и оная велика сила.-Ако Австрия и Англия поискат повече от нас българите ще вървим с Русия-нашата освободителко е говорил Стамболов.Той е влизал в конфликт и борби с руският император Александър Трети и неговите князе,които искали митнически и финансово да изстискват парите на България и бълг.пари да отиват в Москва и Сантк-Петербург.Атентаторите ср.Стамболов са били-русофили-Наум Тюфекчиев-Халю-Михаил Ставрев и други.На 15 март 1891 год.в центъра на София заговорниците нападнали Стамболов,Христо Белчев и охраната им Спас Антонов,който бил подкупен от заговорниците-почти да не се меси.Стамболов се борил с Халю и той не могъл да застреля-бълг.премиер.Ст.Стамболов е почнал да бяга и викал-Белчев бягай по дире ми ,но той Белчев бягал в друго направление и бил застрелан от Денчо Тюфекчиев,който помислил,че убил Стамболов.Той Стефан Стамболов е бил мъж в политиката-приятел на Христо Ботев в хъшовските години в Букорещ и водач на СтароЗагорското въстание-1875 година-Стамболов нее могъл да бъде страхливец пред големите държави и да им пълзи.Затова срещу него е имало атентати.[bluescreen]
