Петстотингодишен зимен дъб – най-старият на Витоша, подпира... кофи за смет
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът
Покрай редките видове растения и животни, защитени от българското законодателство, са и вековните дървета. На територията на София и Софийска област те са общо 196, като само в столицата столетниците са над 70, а по склоновете на Витоша се срещат още 23. Най-многобройни сред тях са дъбовете, които са и сред най-дълголетните растения на планетата.
Тези исполини обикновено биват заобикаляни с ниска оградка, а на ствола им се окачва табела, упоменаваща, че това е вековно дърво и представлява защитен природен обект. Те са включени в официален Държавен регистър за вековните дървета, който наброява в момента 1553 екземпляра от цялата страна. Под номер 603 в него е регистрирано и най-старото дърво в тази част на планината Витоша, която е разположена на територията на столицата.
Туристическите справочници сочат, че то се намира в кв. Княжево, на пресечката между улиците „Меча поляна“ и „Проф. Державин“ (популярна повече като Панорамния път) и е известно като Горуна – вид зимен дъб. Обиколката на дънера му е над 3 метра, а възрастта му е над 500 години. В Държавния регистър, където попада със Заповед № 1301 от 5 май 1974 г., е уточнено, че реалната му възраст е 542 г., височината му е 7 метра, а периметърът – 4,2 м.
Разхождайки се из легендарната Княжевска гора, се запътихме да видим тази природна забележителност.
Намерихме я – извисяваща се гордо на посоченото кръстовище, хвърляйки сянка върху... два контейнера за смет, подпрени на ствола на вековното дърво, на което обаче нямаше никакво обозначение какво е то. Нито табела, нито ограда, нито каквото и да било друго указание...
По данни на природозащитници, първите сведения за столетния дъб датират отпреди повече от 300 години, когато Княжево все още е било село Клисура. Тогава местното население се препитавало от железните мини и за разчистването на находищата с метала, а и за огрев, поголовно се изсичали пищните гори край населеното място. Но корията около това могъщо дърво и събратята му не се закачала. Местността Дъбето се пазела като свещена.
Към края на XIX век в нея все още бил жив и Самуиловият дъб, датиран от времето на едноименния ни владетел. Той наближавал деветстотната си годишнина, когато – както говори мълвата – княз Батенберг собственоръчно забил брадвата в ствола му, за да си направи корито за храната на животните в зоологическата градина.
По наше мнение, по-възможно е тази вандалщина да е сторил Фердинанд, който е известен с интереса си към фауната и с това, че полага основите на столичния зоопарк, изграден първоначално в двора на княжеския дворец. От друга страна пък, Княжево получава името си през 1881 г. именно в чест на княз Александър Батенберг.
Но каквато и да е истината, факт е, че от Самуиловия дъб днес няма и следа.
Дали съдбата и на дърво 603 ще последва неговата, никой не знае. Но както въпросният горун днес е изоставен от своите стопани – Държавно горско стопанство – София и Столична община, нищо чудно след време да бъде заличен напълно от съкровищницата на природното ни богатство.
Иначе най-различни природозащитни организации безгрижно усвояват пари за гръмки инициативи за опазване и популяризиране на забележителни дървеса в София. Преди време с проект, озаглавен „Вековните дървета във вековния град“, са се занимавали фондация „ЕкоОбщност“ с партньорството на фондация „Пясъчен часовник“ и сдружение „Див рошков”. Пак тази дружина е харчила средства и за проект с наименование „Вековните дървета говорят“.
Ако използваме заглавието на Йордан-Йовковия цикъл от разкази „Ако можеха да говорят“, бихме се запитали какво ли ще ни разкажат вековните дървета в столицата, че и тези, пръснати из цяла България?! И дали, ако можеха да оплакват с думи орисията си, такива като дърво 603 нямаше по-скоро да плачат?!
Спомен за Княжевската гора
Още в края на ХІХ в. жителите на София са осъзнали, че планината Витоша е едно от най-големите им богатства и проектирайки градоустройствения план, още тогава специалистите предвиждат една могъща паркова система, която да свързва града и планината. Част от нея е и легендарната Княжевска гора, включена в територията на първото софийско лесничейство.
Този зелен коридор към полите на Витоша, съперничещ с великолепието и зеленината си на емблематичния Булонски лес, повече от столетие е любимо място за отдих и спорт на столичани.
Създаден през 1881 г. по идея на тогавашния софийски кмет Иван Хаджиенов, с настъпването на демократичните промени у нас към апетитните терени на парка се предявяват множество реституционни претенции, появяват се и щедри инвеститори, готови да изкоренят и посекат стотици дървета, за да разчистят място за бетонните си строежи...
В скоби ще споменем, че нечистоплътно късане на части от тези „бели дробове“ на столицата е сторено и през 1956 г., когато с парафирано с гриф „Строго секретно“ решение на Министерския съвет част от огромния разсадник, изграден на територията на Княжевската гора, е предоставена за нуждите на могъщото УБО.
Почти всеки, тръгнал да катери планината, минава през красивия парк, тъй като именно през него се провира и Беловодският път, който извежда до Златните мостове и Копитото, както и Панорамният път, свързващ Княжево с Бояна. До 90-те години наминалия век от квартала се стигаше до местността с телевизионната кула с първия кабинков лифт в България, чиито съоръжения днес са почти напълно разрушени.
