Задължителното гласуване бе прието на първо четене

предвиждащи гласуването да стане задължително. Положителен бе вотът на 121 народни представители, 29 бяха „против“, а 22 –  „въздържали се“.
Точно обратната бе картинката през 2006 г., когато в пленарна зала също бе разглеждан въпросът за задължителното гласуване – тогава „за“ бяха едва 27 от депутатите, 10 се въздържаха, а 110 се обявиха срещу предложението и то така и не бе прието. 

Проектът за изменения и допълнения в Изборния кодекс на патриотите предвижда също така да се въведе и задължително информационно табло с телефони на МВР и дежурния прокурор, до които да се изплащат жалби за нарушения в изборния ден, както и щаб, който експресно да решава тези казуси. А също и да се въведе активна регистрация със срок 35 дни преди деня на изборите, както и записите със СРС да се признават за доказателство и това да бъде записано в Наказателния кодекс.

Ако промените бъдат утвърдени и на второ четене и влязат сила, гласоподавателите, които не се явят в изборен ден пред урните и нямат уважителна причина за това, ще бъдат санкционирани с 50 лв., ако са работещи хора, а ако са социално слаби, ще им бъдат спирани помощите за 3 месеца.
Към момента упражняването на правото на глас е задължително в 33 държави по света, като в Белгия то съществува още от 1892 г. до днес. В Бразилия, Гърция и Люксембург от това задължение са освободени само възрастните хора.

Ако погледнем какви са санкциите за негласуване в тези страни, където то е задължително или се прилагат други разнообразни форми на задължителен вот, ще видим, че глобата от 50 лв., която ще се налага у нас, е много меко наказание.
В Белгия например, чиято столица Брюксел Обединена Европа избра за свое седалище, ако не се явиш най-малко на 4 вота в продължение на 15 години, направо губиш част от гражданските си права, а и още преди да изтече този срок ще ти е трудно да си намериш работа в обществения сектор.

В Боливия пък няма да можеш в течение на 3 месеца не да се лишил от социално помощи, както гласуваха в четвъртък депутатите, ами цяло тримесечие няма да можеш да си вземеш заплатата от банката.
Южните ни съседи пък, които ги е домързяло да отидат до избирателните секции, до 2000 г. срещаха сериозни затруднения при ваденето на шофьорска книжка и други документи за самоличност. В Мексико и Италия пък за това, че родителите не са упражнили правото си на глас, „плащат“ децата, за които достъпът до детските градини става доста труден в този случай.
Както коментира една медия: „колкото и странни да са санкциите, те си приличат по посланието – ти, който не гласуваш, затрудняваш демокрацията и затова демокрацията ще те затрудни, поне временно, поне за някои неща“.

Изследване на „Иконограф“ върху избирателната активност сочи, че на последните парламентарни избори, състояли се в съответните страни, в Белгия например (където гласуването е задължително и са предвидени санкции при неупражняването му) до урните са отишли 89,4% от избирателите; в Гърция (където също гласуването е задължително, но вече няма санкции при неспазването на това изискване), този процент е 63,6, а в България (докато все още не е в сила задължителното гласуване) на миналия парламентарен вот през 2014 г. активността на електората едвам достига 51,1 на сто.
Както се казва, коментарът е излишен!

В категории: Политика , Горещи новини