На 9 март християнският свят си спомня за арменските войници, загинали за своята вяра
На 9 март православната църква почита паметта на св. 40 мъченици. На този ден се отбелязва героичната смърт на цял полк арменски войници, избрали смъртта пред това да се откажат от християнската вяра.
Легендата разказва за четиридесет воини, служили в арменския град Севастия в Мала Азия, на границата с Кападокия. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и с ревностното изпълнение на своите задължения. Затова били обичани и уважавани от всички.
Стигнала до Севастия повеля на римския император Линикий да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, войводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската дума. Те обаче единодушно отказали. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата.
Агриколай се надявал, че те като размислят ще променят своето намерение. Но в молитвите си мъжете почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече закрепило тяхната вяра.
Императорският пратеник Лисий заповядал християните да бъдат бити с камъни през устите. Няколко поредни дни те били подложени на жестоки изтезания, но нищо не било в състояние да пречупи волята им. Накрая били изгорени на клада, а костите – разхвърляни около реката. След три дни мястото, където били разпилени тленните им останки, било озарено от чудно сияние.
Това станало през 320 г. По-късно православната църква ги канонизирала. А в 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.
На 9 март своя храмов празник отбелязва Врачешкият манастир „Свети Четиридест мъченици“. Той се намира на около 5 км западно от село Врачеш. До манастира води асфалтов път от Ботевград, който преминава през селото.
Светата обител е построена по време на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен ІІ над деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г.
След победата, която съвпада с църковния празника на св. 40 мъченици, цар Иван Асен ІІ решил да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкият манастир. Основан е като мъжко братство, но по-късно става женски. Такъв е и до наши дни.
След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги – преписи на Псалтир от 1559 г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666 г. и Служебник от 1673 г. Те се пазят и до днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През ХVІІ в. във Врачешкия манастир се помещава и килийно училище.
При нашествието на турците в края на ХІV в. светата обител е частично опожарена. А по време на набезите на кърджалийските турци през ХVІІІ в., манастирът е сринат напълно.
В края на ХІХ в. Врачешкият манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местния младеж Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша.
Божията майка му показала мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира, и му поръчала да възстанови обителта. След като младежът споделил видението си със селския свещеник, отец Петър Цанов събрал съселяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата е от ХVІІ в.
През 1891 г. върху основите е построена малка църква от най-известния майстор по онова време в Благоевградския край уста Вуно Марко. Постепенно манастирът се възстановява като мъжка обител, а от 1937 г. се превръща в девическо общежитие.
В близост до манастира, само на около 20-30 мин. пеш по горска пътечка се намира лековитото аязмо, което Богородица посочила на овчаря, а над манастира, на 1 км западно от Врачеш се намира крепостта Градище или както е известна още – Чешковград.
