Светът става все „по-гладен“ за органична храна и продукти

Износът за Германия на български биопшеница, слънчоглед, леща, соя, царевица е голям потенциал за нашите фермери, стана ясно на първия конгрес по биоземеделие, проведен тази седмица в Пловдив под наслов „В следващия век“.
„Вашата северна съседка Румъния ви изпреварва – основно от нея внасяме органични зърнени култури“, посочи Карл Рутхард, мелничар от „Алдорфе Мюле“ - една от първите немски мелници за биопродукти, построена през 1487 г. край Щутгарт.

„Вече купуваме овес от България, но не изнасяте биопшеница за Германия и това е голям потенциал за вашите земеделци“, коментира още немският преработвател. Той твърди, че ако производителите на органична продукция у нас предложат добра и честна цена, германците биха се споразумели да я изнасят в страната си. Това важи за всички биопродукти – уточнява Рутхард. Очаква се ръстът в търсенето на биопшеница през 2016 г. да е с около 30%. Рутхард наблегна, че можем да заемем и нишата за слънчоглед за пекарската индустрия и фуражи, който досега се е внасял от Китай.

Светът става все „по-гладен“ за органична храна. От 4 до 10 процента годишно нараства световният пазар на биоорганични продукти. Минимум 10-12 процента е ежегодният ръст на потреблението, цитира световната статистика Стефан Липкинс от германската компания „Кива БЦС еко гаранти“. Има голямо търсене на биопродукти както в Европа, така и в САЩ. Япония също изкупува много от тях, защото в Страната на изгряващото слънце съществува традиция за търсенето им.

„Почти следваме световните тенденции, защото площта на биологично произвежданите култури у нас нараства с 8,9 процента всяка година“ – посочва академик Атанас Атанасов от софийския Съвместен геномен център. Той пояснява, че световният пазар очаква нашите продукти, защото никой не може да повтори почвено-климатичните условия на България и допълва, че 40 процента от почвите у нас са в топ класирането на фона на 2,5 процента в света. „Ние сме четвърти по износ на билки в света и първи в Европа“ – с гордост изтъква академикът.

„Още от 60-те години на миналия век внасяме билки от България“, потвърждава думите му д-р Адриан Кранвогел от „Мартин Бауер“, Германия. От 2006 г. агрономът лично  периодично идва в нашата страна, за да контролира изкупуването на място. Съществуват два източника на този износ – чрез събиране на диворастящи билки и чрез произвеждане на култивирани продукти. И за двете направления фермерите могат да бъдат сертифицирани.

Има голямо търсене и на двата вида продукти. Събирането на диворастящи билки е по-лесно. Д-р Кранвогел  съветва нашите фермери да отглеждат маточина, която сега основно идва в Европа от Полша, но там зимите са студени. А и маточината подлежи на биокултивиране, което е една благодатна ниша. Лайката е най-лесно да се култивира, защото прибирането й е механизирано. „От България ние купуваме резене – една добра култура за начинаещи“ – посочва Кранвогел. Йоханнес Куулс, главен мениджър на „Кива БЦС Еко–Гаранти“ - България, пък допълва, че друга интересна за отглеждане култура е биотютюнът, който се произвежда без участието на торове и пестициди.

Следващият етап е разгръщане на производство на биохартия за завиването на папиросите. Така че пред нашите родни тютюнопроизводители се откриват нови хоризонти, смятат специалистите. Участници във форума в Пловдив подчертават, че много са факторите, които се имат предвид при калкулирането на крайните продукти от биоземеделието – затова и те са по-скъпи. Тук влизат и разходите по сертифицирането и по-късното наблюдение, а също и повишеното участие на ръчен труд, който замества обработката на почвата с пестициди срещу плевели и вредители.

В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини