Подобни персонажи се срещат и във фолклора на други балкански страни
Наближава денят, в който с бели и червени пискюли ще посрещнем Баба Марта. Приказният образ от българската народна митология се свързва с началото на пролетта и всеки очаква появата на старицата с вълнение и нетърпение.
В нашите представи тя обикновено е възрастна гърбава жена, облечена с кожух и със завързана на главата й забрадка. Във фолклорното ни наследство януари и февруари присъстват като двама братя – съответно Голям и Малък Сечко, а Баба Марта, която е „лицето“ на март, се приема за тяхна сестра.
Сечковците – нормално за сезона, се смятат за мъже с доста лют характер и съответно техните месеци са с люто време – със снеговалежи, виелици и хали. Сестра им обаче, както си е навъсена и сърдита, току се усмихне и слънцето грейва. Ако следваме приказката на Елин Пелин „Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта“, причината за честата промяна в настроението й е ясна – докато се разлюти, че братята й изпили винцето, пък вземе, та се утеши, че свои хора са го сторили, а не чужди, и ядът бързо й минава.
За честата промяна на времето през март народът ни знае много приказки. В една от тях се разказва за това как Баба Марта се омъжила за Април – хубав момък, обаче винаги лошо обут и кален. И когато невестата погледнела хубавото му лице, веднага се усмихвала, но сведе ли поглед към краката му, на секундата се намръщвала.
В друга народна приказка пък се говори, че Марта имала двама мъже – единият обичала, а другия мразела. Когато видела този, когото обича, се засмивала и слънцето грейвало, но зърнела ли този, когото мрази – разревавала се и навън се извивали студени виелици.
Любопитното е, че подобен персонаж съществува и при съседите. В Румъния името на старицата е Баба Докия. Тя била страховита и много зла жена.
Според легендите, които се разправят за нея, посестримата на нашенската Баба Марта имала заварена дъщеря, която ужасно мразела. В един момент на сцената се появява момък на име Мърцишор, който избавя девойката от злата й мащеха. На север от Дунав мърцишор е умалителното име на месец март (един вид „малък март“). Така се наричат и румънските „мартеници“, също приемани като знак за настъпването на пролетта. С тях се кичат само девойките и жените. Мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката си. Те подаряват на 1 март на своите любими, освен мърцишор, и китки с цветя, най-вече кокичета.
В Молдова мартеницата също се нарича мърцишор. И тамошните традиции повеляват само мъжете да подаряват мартеници на жените. В селата е характерно те да се връзват на ръцете, а гражданите си ги закичват на видно място по връхните дрехи.
В Гърция свързват мартениците с древната езическа история на Балканския полуостров. Мартенските традиции в южната ни съседка произхождат от ритуалите, извършвани в чест на Деметра и Персефона, известни като Елевзински мистерии (наречени така по името на град Елевзина, отстоящ на около 20 км от Атина).
В малките села бабите връзват „марти“ на малките деца, за да бъдат здрави и радостни през годината. В някои райони на Гърция мартеницата се носи на големия пръст на крака като пръстен, за да предпази човека от спъване. Тя се маха в последния ден на март или се оставя върху розов храст, когато се видят първите лястовички.
В някои райони на Албания също съществува традицията да се носи мартеница, която там се нарича „вероре“ и представлява гривна от бял и червен конец. Хората я носят, за да не ги „хване“ слънцето. И тя се сваля в края на месеца или когато се съзре първата лястовичка.
Навремето и в Македония се се кичели с мартеници, назовавани „мартинка“. Но днес там мартеници не се правят и не се продават.
