Старини в Мъглиж пазят следите на българщината


Старини в Мъглиж пазят следите на българщината
Храмът „Св. Димитър“
28 Февруари 2016, Неделя


В подбалканското градче е било създадено едно от най-старите килийни училища, а в близкия манастир се пазела първата наша библиотека

Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът

Стане ли дума за Мъглиж, всеки цитира: „Мъглиж беше пръв...“. Днес обаче сянката на септемврийските събития от 1923 г. е почти напълно избледняла и в балканското градче по нищо не личи, че тук някога е имало „кръв, подем и погром“. С изключение на монумента, издигнат на един от околните баири, и то чак половин век след въпросните събития.

В същото време центърът е увенчан с войнишки паметник на падналите за родината с три мемориални плочи – на загиналите в Балканската, Първата и Втората световна война, до които е изложено истинско оръдие марка „Круп“, с което някога е била въоръжена планинската ни артилерия.
През миналата година пък бе избран и проект за триметрова бронзова скулптура на опълченците, която ще се извиси също в центъра на селището, което, според преданията, е едно от най-старите в Казанлъшката долина. Още проф. Константин Иречек изказва мнение, че то води началото си от Античността. Съседното Тулово например някога, по думите му, е било „кралско седалище на келтите“, които траките постепенно изтласкали от околността.

Името на Мъглиж се споменава и в поемата на Мануил Фил, посветена на похода на византийския протостратор Михаил Глава Тарханиот срещу Ивайло през ХIII в., като една от крепостите в българските земи, превзета от пълководеца.
Но всъщност най-ценната забележителност в Мъглиж е прекрасната му църква „Св. Димитър“, която, за съжаление, в момента никак не е в добро състояние. Строежът й е започнат през 80-те години на XIX в. от майстор Кольо Фичето, но след като той се разболява, работата продължава тревненският майстор уста Генчо Новаков, който е и автор на първоначалния иконостас, завършен около 1908 г., от който в момента са запазени резбованите царски двери. Иконостасните икони също са автентични и са рисувани от известния за времето си габровски зограф Рачо Тихолов, считан за пръв майстор в цялата околност.

Камбанарията на мъглижкия храм е издигната от местни майстори през 1912 г. Самият иконостас е боядисан в светли тонове в характерния за онова време стремеж да се наподобява мрамор. Възхитителни са и стенописите, които и сега, повече от век след изрисуването си, смайват с ярките си багри, сякаш художникът им току-що е оставил четката си.

Уникалната църква, осветена по Димитровден през 1891 г., е обявена за паметник на културата. В последните години е разбивана и обирана четири пъти. Преди време е направен ремонт на покрива й, но скоро след това вандали задигат част от медната обшивка и сега под купола отново има течове. Пари за нов ремонт е осигурил бизнесменът Георги Петров, син на местния свещеник Димитър Петров Иванов, чийто гроб се намира в църковния двор. Така че има надежда това бижу на култовата ни архитектура отново да посреща миряните с пълния си блясък.

В момента за храма се грижи бивш оперетен певец от Казанлък, който по-рано имал фотоателие наблизо. През целия ден той отваря и развежда посетителите, като сладкодумно разкрива подробности за историята на светинята и с болка споделя неволите около поддържането й.
Че Мъглиж някога е бил голямо духовно средище на религиозния живот свидетелства една любопитна дописка, публикувана през 1871 г. във в. „Право“, излизал в Цариград като продължение на Петко-Славейковия „Гайда“. В нея местен жител отбелязва: „На 2 часа разстояние на изток от Казанлък лежи село Мъглишъ, което се слави като по-първо от Казанлък, като едно време е било град, в който е имало много църкви и манастири, а на туй свидетелстват 5-6-те църкви и 3-4-те манастири, които до сега са се изнамерили. Днес за днес то се поменува с една църква „Св. Димитър“ и един манастир половин час на север...“.

Все още не е изяснено дали настоящият Мъглижки женски манастир „Св. Николай Чудотворец“ е бил винаги на мястото, където се намира сега, но е сигурно, че създаването му е станало в много стари времена. Той е споменат в пътеписите на немския протестантски богослов и проповедник Стефан Герлах от 1575 г. Съществува и Мъглижко евангелие от 1572 г. Но се предполага, че обителта води началото си още от епохата на средновековните български царства и е една от малкото, оцелели през всичките години на тежкото турско робство.

В тази крепост на православието и българщината, скътана в пазвите на Балкана под връх Попък, е създадено едно от най-старите килийни училища у нас, където чрез своята просветителска дейност монасите и свещениците са възраждали националното самосъзнание. В бележките си от посещението си тук Герлах отбелязва: „В Мъглижкия манастир е имало всякога килия, гдето учениците се учат да пишат с прави църковни букви, а особено ония, които искат да се запопят“.

В същите килии редовно намират подслон хайдути и бунтовници. Поради което през годините на робството светата обител край Мъглиж е била опожарявана на три пъти, но винаги след това е била възстановявана от родолюбивите българи.
А че те са били големи патриоти, това е безспорно. По някое време одринският владика Силнислав, комуто духовно била подчинена Южна България, изпраща за игумен на манастира гърка Евтимий. Местното население обаче не стъпва в църквата, ами кани дряновския поп Марко да им води службата на български език. Заради вироглавството им със специален ферман на Мъглиж е наложена глоба от 60 хиляди гроша, а обителта е изпепелена, като поп Марко е убит от турците. Мъглижани обаче отново съграждат скъта.
След разгрома на Велчовата завера през 1835 г. тук е заточен заклелият съзаклятниците отец Сергий от Плаковския манастир. Няколко месеца по-късно той умира и е погребан в манастирското гробище.

По предложение на Матей Преображенски – Миткалото през 1866 г. в Мъглижкия манастир идва да служи легендарният поп Харитон, загинал в Дряновската епопея, който неколкократно посреща тук Васил Левски. Той събирал средства не само за църквата, но и за местния революционен комитет.
При едно от поредните опожарявания изгаря и първата библиотека, създадена в поробена България и оставена на съхранение в светата обител – сбирката на Захарий Княжески. През 1859 г. видният деец на духовното ни възраждане докарва тук с десет волски коли от Стара Загора „за по-добри времена и случаи“всичките си книги, сред които имало четива по всеобща история, философия, литература, архитектура, естествени науки, граматика, нумизматика, читанки, вестници и пр.

И когато по-късно, около 1875 г., прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц посещава манастира и се интересува дали в него има запазени стари ръкописи и документи, вместо да получи отговор от монасите, те му се хвалят, че от кошерите си получавали по 300 оки чист розов мед и 30 оки восък.
В по-нови времена Мъглижката света обител става сцена на първия конгрес на едно от най-старите професионални сдружения в България – на 21 юли 1904 г. тук се създава Синдикатът на телеграфопощенци.

Сегашната манастирска църква е съградена през 1834 г., както е отбелязано на предния корниз на нартиката й. Подвижните икони в нея са дело на тревненския художник Иванчо Кънчев, а стенописите изографисва през 1909 г. Петко Ганин от Казанлък.
Забележителна е уникалната фреска на северната стена, изобразяваща светите братя Кирил и Методий в компанията на св. Патрикий, за която преди време подробно писахме в „Десант“.
При освещаването на църквата Охридският епископ изпраща като дар престолен копринен плащеник с изображението „Разпятието на Иисус Христос“, който и сега може да се види зад стъклена витрина в старинния крам.

Заради запазения си и до днес самобитен църковно-възрожденски облик, целият действащ и до ден днешен манастирски комплекс е обявен през 1974 г. за архитектурно-строителен паметник от епохата на Възраждането.
Над него като самотен страж и ням свидетел на съдбините му се издига Винишкият камък – парче гола скала, възвишаваща се над гъсто залесения склон под връх Попък, с вградена в нея икона на Светата троица.

Понастоящем Мъглижкият манастир се обитава само от 2-3 монахини. Но и броят на жителите на градчето, на чието име е назован, също доста се е редуцирал от едно време – в годините на турското робство в Мъглиж са живеели над 11 хиляди човека, а днес населението му е малко над 3000 души. Но подбалканското градче си остава все така притегателно място, което продължава съкровено да пази бългращината и националната ни памет.


Прекрасният църковен иконостас Пред входа на Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ Улица в Мъглиж

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки