„Когато измина 200-300 м, краката започват да ме болят, като изпитвам и мускулна слабост. За 2-3 минути всичко отшумява, но след нови 200-300 м
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
пак трябва да приседна за малко. Трудно ми е и да се изкачвам по стъпала. Лекарите ми правиха ангиография на долните крайници и се произнесоха, че нямам стеснени или запушени артерии. Търся начин да облекча състоянието си“.
Ганчо Караиванов,
Шумен
Независимо от това, че въпросът на нашия читател не дава ясна и изчерпателна картина на заболяването му, ще се опитаме да бъдем максимално полезни. Преди всичко трябва да се изясни, че болките в долните крайници, които при ходене затрудняват движението и налагат правенето на почивки, могат да се дължат на няколко причини: т. нар. хронично-прогресирана венозна недостатъчност (ХВН), която се развива в резултат на заболяване на вените с повишено венозно налягане, от една страна, или на увреждане на периферните нерви и поясно-кръстните симпатикови разклонения, от друга.
В първия случай става дума за комплекс от заболявания, свързани преди всичко с нарушаване на кръвоснабдяването в двете подбедрици: широко разпространената, за съжаление, болест на Бюргер, артериална тромбоза (запушване), ХВН в резултат на артериосклероза, диабет, разширени вени – не рядко усложнени с тромбофлебит и други.
Обикновено причините са външни – тютюнопушене, и вътрешни – хипертония, захарен диабет, артериосклероза, затлъстяване, подагра и пр. В съображение влиза и т. нар. полимиозит – хронично възпалително заболяване на напречно набраздената мускулатура на крайниците. В конкретния случай нашият пациент съобщава, че колегите в шуменската болница са отхвърлили диагнозата хронична венозна недостатъчност.
При това положение ще се спрем по-подробно върху т. нар. крампи или мускулни спазми. Те се появяват най-често в подбедриците, но могат да обхванат и всеки друг мускул на тялото. Проявяват се след силно волево свиване на даден мускул или мускулна група. То обикновено е съпроводено със силна болка, която е причина за преустановяване на по-нататъшното движение. Установено е, че може да са и в резултат на нарушаване в нервните влакна и клетки. Нерядко се появяват и при обезводняване при бременни жени. Особено чести са мускулните крампи, когато се дължат на намалено съдържание на калций и магнезий в кръвта.
Не бива да забравяме: за каквато и форма на мускулни болки да става въпрос, самолечението е недопустимо. Диагнозата трябва да бъде изяснена от компетентни лекари, тъй като освен доброкачествени (поради неправилен режим на хранене и живот), крампите могат да бъдат придружаващ симптом и на някои сериозни заболявания: намалена функция на щитовидната жлеза, увеличена функция на около щитовидните жлези, бъбречна ацидоза или намалено съдържание на кръвната захар.
Препоръчваме на читателите консултации в клиниката по нервни болести на ИСУЛ и в клиника по съдова хирургия в бившата ІІІ Градска болница – София.
