С настъпването на есента започват простудите, хремите и кашлиците.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Все още е рано за грип, но все пак другите вируси или една нелекувана простуда могат да ни навлекат доста неприятности.
Как да избегнем усложненията в такъв случай? Кои са най-популярните билки, които бихме могли да използваме в един по-ранен стадий на заболяването? Това са преди всичко растенията, които съдържат т. нар. сапонини и слузни вещества.
Сапонините имат свойства да стопяват, размекват и откъртват застоялите по стените на бронхитите храчки, чието дразнещо действие е една от причините за кашлицата при различните настинки. Слузните вещества, особено ако са в по-големи количества, омекчават острата и суха кашлица. Те заедно със сапонините са в основата на изготвянето на редица лекарства.
Лечебните растения, които действат успокоително при кашлица и прочистват дихателните пътища, са:
Ружа – бяла или медицинска
Най-широка употреба имат корените на растението. В много страни обаче се използват също така листата и цветовете му.
Билката цъфти през месеците юли-август, но корените се събират през есента. Те съдържат до 35 процента слуз, аспарагин, бетаин, захароза, мазнини, пектин, скорбяла. Цветовете и листата на ружата също съдържат главно слуз, но и етерично масло, витамин С и др.
Билката се употребява вътрешно като отхрачващо, омекчаващо и противовъзпалително средство при бронхити, трахеити и др. Оказва противовъзпалително действие и върху лигавицата на храносмилателните и пикочо-половите пътища. Външно се употребява като противовъзпалително и омекчаващо – под формата на компреси и за гаргара на гърлото. Успокоява обикновената кашлица, бронхита, коклюша, гръдни катари, пресипнал глас, ангина, бронхиална астма.
Освен за тези страдания, българската народна медицина използва билката и при повишена секреция на стомаха, при болести на жлъчката и др.
Начин на употреба: 1 с.л. от изсушената билка се залива с половин чаша студена вода и се оставя да кисне 1 час. Настойката си пие подсладена с мед.
Иглика
Растението цъфти през пролетта. Използват се главно корените, по-рядко – цветовете. Корените съдържат сапонин. Дрогата действа слузогонно, откашлящо, диуретично. Превишаването на лечебната доза обаче може да предизвика силно кръвонапълване на вътрешните органи и възпаление на лигавиците, уртикария и мехури по кожата.
Начин на употреба: 1 с.л. от корените се вари в половин литър вода в продължение на 10 минути. Прецежда се и се оставя да изстине, след което се пие три пъти дневно преди хранене по 1 к.л. от отварата, подсладена с мед.
Лопен
Това е омекчителна и откашляща билка. Разпространена е по каменливите сипеи и речните наноси в страната. Цъфти през месеците юни – септември.
Употребяват се жълтите венечни листа. Беритбата се извършва през юли – август, в сухи дни, при изгрев слънце. Задължително трябва да се сложи да се суши бързо, тъй като от влагата и светлината бързо потъмнява и се поврежда.
Лопенът съдържа слуз, въглехидрати, сапонини, етерично масло и др. Лечебното му действие се дължи на слузта и сапонините, които успокояват възпалените лигавици и разреждат секрециите. Билката се използва като противовъзпалително и омекчаващо средство при катари на горните дихателни пътища, съпроводени със силна кашлица.
Външно се прилага като компрес от запарка, при възпаления на ушите.
Начин на употреба: 1 с.л. дрога (цветовете) се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по една чаша три пъти дневно, преди ядене.
